По пътеките из Добринското плато- TOUR 76

Публикувано от Катя Токушева / CIELO април 07, 2015

По пътеките из Добринското плато- TOUR 76

Отново тръгваме по вече познатите и не чак толкова добре отъпканите пътеки на платото, разположено източно от град Провадия, в очакване, то да ни разкрие още от своите потайности.

Тук човек, попада в един мистичен свят, заобиколен от необятни гледки и красива природа.

Опитах да събера всичко от посещенията ни, за да сглобя една цяла обиколка и заедно да изследваме пътеките.

Доколкото успявам да разбера от източниците, този район е определен и наречен Добринско плато*, затова така ще озаглавя и публикацията.

Започваме от лятото на вече далечната 2011г., когато за първи път се озовахме в пределите на с.Староселец. На около 1-2 километра от края на селото, свихме надясно, по черен път към околните ниви. От там тръгнахме пеша.

Посрещнаха ни слънчогледи , а малко по-нататък старо дърво, на което се мъдреше табела „Към Св.Георги”.

Именно това търсехме- скалната църква – гробница.

Отправихме се напред по пътеката, която преминаваше през гъста гора. Скоро вече бяхме на обширна поляна и там сгушен сред гъстата растителност се виждаше скалният скит, както и входа на църквата.

Качихме се по металната стълба, в миналото са се качвали по каменна, изсечена направо в скалата. Надникнахме вътре. Някой, вероятно пастир, грижливо бе събрал различни билки, които висяха на малки букетчета из цялото помещение, изпълнено с аромата на горска поляна.

Неизменно до входа бе и надписът (гръцки, от XVIII в.), от който скалната църква носи името си. Наоколо на припек се излежаваха гущерчета и току някое прибягваше из краката ни.

Беше доста жежко и сухо.

Слънцето препичаше, но това не ни спря и продължихме по един баир (в ляво от скалният манастир), криейки се под всяко дърво за поне малко сянка.

Качихме се на платото, откъдето се откриваше невероятна гледка към Провадийското плато и околността.

Дъхавите, летни поляни бяха изпълнени с всевъзможни треви, цветя и билки.

„Там долу е с.Петров дол”.
По небето плъзнаха бели облаци. Един е надвиснал точно над каньона, изваян някога от Петрова река, а там са скрити още интересни следи.

Разходихме се по платото. Пейзажът от другата страна изглеждаше като зелен дюшек , от който не можеш да откъснеш очи.

Поспряхме за почивка, поседнахме на горещите скали.
„Ейй.. там, в далечината се вижда и „Св.Георги””.

Леко поизморени се върнахме обратно по същият път. С колата продължихме към местност „Лагера” ( в землището на Староселец), която представлява обширна поляна с чешми, подходяща за пикник и дори палатка. От нея тръгва маршрут за "Кара пещера".

Тази есен (2014) започна многообещаващо. Времето беше идеално за еднодневни обиколки. Така през октомври най- накрая се наканихме да посетим с.Петров дол и да потърсим мястото известно като „Голямата канара” или „Седемте килии/ одаи”.

Шест келии и една ниша. Помещенията са доста големи - достигат от 2.60/2.00 м до 3.60 /2.30 м

В миналото Петрова река е оформила невероятен каньон.

Тук уединение са търсили монаси- отшелници. Така, най- вероятно на „Голямата канара” са се появили и „Седемте одаи”. Ако случайно решите да попитате някой местен, може да използвате и името „Киречлика”. Така си го знаят.

Цялата територия е защитена местност, заради египетски лешояди и скални орли, които гнездят в скалите.

Вижте скалата в дясно от килиите! За нула време бяхме на нея , но най-странното е, че от нея „Седемте одаи” не се виждат. Вървяхме горе, после по кози пътечки успяхме да слезем в самия каньон, но пак нищо. Поне разходката се оказа приятна. Времето беше топло и предразполагаше към активност.

Еле, накрая, отново горе на скалите, продължихме по ръба в западна посока и ги видяхме.

Трудно се стига до самите килии, а по това време имаше и много трънки. Никола се приближи, но не е влизал вътре. За това ще е необходима катераческа екипировка.

Стояхме на ръба на скалите, ръфайки сандвичи, наслаждавахме се на слънчевото време, тишината (въпреки близостта на АМ „Хемус”) и излъчването на това място.

Между другото, каньонът се вижда и от магистралата, но не ви препоръчаме да следите за него от там, защото точно, където се разкрива идеалната видимост има мост с подскоци, които са като трамплин . По-добре си следете пътя.

Не ни се прибираше.

Решихме да отскочим до „Лагера”- с.Староселец и от там да се поразходим по пътеката към Кара пещера, надявайки се на есенни пейзажи.

На места пътеката беше обрасла и почти се губеше. Сякаш скоро никой не беше минавал.

Като цяло много приятно за разходка.

Минавахме през горски тунели, реката ромолеше от едната страна на пътеката, а когато минахме по едно вече остаряло дървено мостче, остана от другата ни страна.

Завойче след завойче и стигнахме до мястото, където вече бяхме миналата пролет.
"Кара пещера"
Официално сме преминали по цялото трасе (на няколко пъти)

Една ноемврийска събота (2014) бяхме готови да превземем платото над Петров дол, там откъдето се вижда „Св.Георги” и което остана необходено докрай, през онова далечно лято.
Случи се доста мъглив ден.

Чудех се на какви гледки ще се възхищавам, но имах нужда от разходка- каквото, такова.

Избрахме някакво пътче и юруш нагоре.

Преди да излезем на платото преминахме през малка горичка.

Цялата земя грейна в лилаво.

Излязохме на ръба на скалите, за да погледнем към “Св.Георги” и околността.

Мъглата размътваше пейзажа, а на открито духаше вятър.

Продължихме пак през гората, почти до ръба на скалите.

Пътеката ни изведе пак на открито.

Мястото, скалите, дупките в скалата- все едно отново бях на Белинташ. И самото усещане.... Сякаш бяхме по следите на траките.

В ляво виждахме „Св.Георги”, а в дясно, добре се открояваше „Градище” със своите шест килии.

Навсякъде по скалите чудесно можехме да различим вкаменелости на миди и охлюви.

Доказателството, че тези земи са били дъното на море- Сарматско море.

За нашата малка групичка беше удоволствие да търси все по-хубави фосили.

До “Градище” пътеката продължава отново през гората, където се разделя на две, но ние упорито следвахме близостта на ръба и накрая излязохме на „носа на кораба” над килиите и на две крачки от Провадия.

„Винаги избирай различен път на връщане!”- така и направихме. През северозападният край, твърде мъчно преминаване и почти непроходимо (равно, но с много жилави и гъсти храсталаци), където ясно личаха останки от старо селище. После пак през гората и хванахме друга пътека, която ни изведе в селото,точно откъдето тръгнахме.

Дали всички тези мистични места в околността не са били свързани помежду си?

Понякога ни се приисква да можем да се върнем за един кратък миг в миналото, да запечатаме няколко кадъра и обратно в действителността....

Ако трябва да обобщя, Добринското плато е още едно кътче, където бих се „губила” с удоволствие.

*Добринското плато е плато в Североизточна България, Източната Дунавска равнина, Област Варна. Името на платото идва от разположеното в югозападната му част село Добрина, Община Провадия.

Добринското плато се издига в Източната Дунавска равнина, като е разположено между Провадийския пролом на Провадийска река на запад, Добруджанското плато на север, Девненската низина на изток и Синделската низина на юг. Дължината на платото от запад на изток е около 10 км, а ширината от север на юг — около 6 км. Максималната му височина е връх Бърдото 360 м, разположен в северната му част, на 900 м югоизточно от село Петров дол.

Особено забележителни са западните склонове на платото, които се издигат отвесно над левия бряг на Провадийска река в района на град Провадия, короновани от варовикови скални откоси. На места денивелацията над съседните земи надхвърля 300 м. Цялото плато има слаб наклон на юг. В югозападната част на платото се намира село Добрина, а по периферията му са разположени градовете Провадия на запад, Девня на изток и селата Петров дол и Староселец на север и Манастир на юг.

Източник: http://bg.wikipedia.org/

Източник:”Скалните манастири от Провадийско”- В.Кирилова и Пл.Михайлов

Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!

Мястото ви допада? Тогава не пропускайте и :