Скален манастир с.Рояк,общ.Дългопол - TOUR 104
Зарових се в
архивите. Не че няма нови материали. По-скоро пролетно почистване на
устройствата, съхраняващи снимките.
Случайно или не, попаднах на скален манастир Рояк, за който така и не намерих време да добавя тема в блога.
Случайно или не, попаднах на скален манастир Рояк, за който така и не намерих време да добавя тема в блога.
Е, сами се
досещате, че това време настъпи. Тъкмо ще допълня липсващото парче от
картината.
Няколко пъти ви
споменавахме за скалният манастир между селата Блъсково и Китен, както и за
останки от такъв в землището на с.Чайка. Те се намират в община Провадия. Към
тяхната група принадлежи и този, находящ
се в околностите на село Рояк, община Дългопол.
Скалният манастир до с.Рояк е едно наистина
любопитно място, съхранило отпечатъка на няколко епохи.
Първоначално
мястото е било използвано от траките, тракийско светилище.
В последствие се превръща в монашеска обител. Манастирът
е бил разположен на няколко нива.
Ясно различими са монашески келии.
Има и ниши,
които се предполага, че са играели ролята на гробници.
Мястото се
намира по ръба на скалите от Рояшкото плато, в местността Дженевиз канара, на
около 2 км от село Рояк.
Ние посетихме
мястото преди много години, точно към края на месец март.
Това е другата
причина, която ме накара да подхвана темата. Времето е много подходящо за такъв
тип преход, поради факта, че растителността все още не е избуяла, а започва и да
се затопля.
Твърде вероятно
е, повечето от младите, тогава дървета вече да са пораснали и да закриват скалите,
които погледнати с повече въображение, от различни ъгли, приемат интригуващи
образи.
Фронтално прилича на извънземно, а от определена гледна точка винаги ми
наподобява огромна акула.
При нашето
посещение липсваха табели и каквито и да било указателни знаци.
След като
влязохме в селото, хванахме в северна посока по черните пътища между нивите.
Беше доста кално. Откриваше се гледка към яз.Цонево.
До скалите продължихме пеш .
От платото се
откриват и панорами към близките села и обработваемите площи към тях.
За
съжаление голяма част от околността по скалното плато е била кариера за
добиване на каменни блокове.
Първо се натъкнахме на изгризаните скали.
Открихме
изворче, чешма и малък водопад.
По това време всичко се пробужда за нов живот и придава
малко цвят на все още сивият пейзаж.
Остава да чуем
каква ще е прогнозата за времето и да се организираме отново в тази посока. Защо не? Ще обновим и снимковият материал.
А вие,
планирахте ли вече уикенда?
Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона
"Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!
Какво още:
Коментари
Публикуване на коментар