четвъртък, октомври 04, 2018

5 общи неща между Странджа и Средна гора

Всъщност не бях се замисляла, че двете планини имат толкова общи черти.
Съвсем скоро по време на последният ни преход из Средна гора, разполагах с достатъчно време да прочистя главата си, а междувременно ми хрумнаха поне пет неща, по които двете планини, Странджа и Средна гора си приличат.

1И двете са били предпочитано място от траките.

Следите оставени от тях са многобройни -  светилища, долмени,  мегалити.

Крепост и тракийска резиденция Козя Грамада/ Старосел/ Хисаря/ Средна гора

Тракийско светилище в местност Мишкова нива/ Малко Търново/ Странджа
2. Да надникнем из растителността.
Многобройни пространства са заети от дъбови гори, някои от които вековни.
През есента, пътеките са засипвани с жълъди, а горите покрити от нежните цветове на горска циклама.



Растителността от своя страна е препратка към следващите прилики.

3. И двете имат сходна геоложка структура, което предопределя вида на скалите и почвите.
Често пътеките са песъчливи. Из дъбовите гори са скрити огромни късове скали, повечето със заоблена форма, други сякаш специално подредени.
Преобладават канелено горски почви.

мегалитно светилище Бегликташ /Приморско/ Странджа

Мегалитният комплекс Скумсале  - Стрелча/ Средна гора
Каменица- Храм на Слънцето / Старосел/ Средна гора

4. И двата района са известни с богат възрожденски дух.

Символ на свободата на Странджа и Преображенското въстание е паметникът, издигащ се в местност Петрова нива.


А много от селищата разположени в Средна гора са неразривно свързани с Априлското въстание.
хижа Бунтовна
5. И един от най- важните факти
И двете планини предлагат интересни, любопитни и привлекателни места за туризъм.

Ето и някои идеи (следват още предложения):


§ Гарванов камък


§ Хисаря Старосел



 § Копривщица


§ Странджа

петък, август 17, 2018

Да посрещнем изгрева до морето на Крапец -TOUR 114


Добро утро НОВ ден!
( Да посрещнем изгрева до морето на Крапец )





Да слезеш от планината и да отидеш на палатка до морето. Е, дори не мога да го опиша. Чувството е толкова хубаво.
Помните, че по някое време ви разказвах за пребиваването ни в Пирин (ще има и още). Ден след като се прибрахме от планината решихме да се възползваме от оставащото ни време от отпуската ни през август и макар за два дни, да се отдадем на почивка до морето. 
Все още нямах представа, че ще изнесем половината къща, но идеята беше гениална.
Само за една нощувка трябваше да вземем - дюшеци, барбекю, маса, столове, посуда, продукти и т.н. Списъкът определено е доста дълъг.
И най-накрая, след като натоварихме половината си имущество, се отправихме към Крапец.
По това време там, все още нямаше бар на плажа и част,  която да е отдадена на концесия. Гилдията на румънските къмпингуващи и плажуващи направо беше нищожна.
А плажът? Плажът беше просторен. Съседът ти по хавлия се намираше поне на 50м от теб. Къмпингуващи имаше много. Повечето с каравани и кемпери, разположени в далечната северна част на плажа и близката гора.
Избрахме си място и почти целият ден изкарахме на плажа, с тази разлика, че този път не прибрахме хавлиите, а започнахме да мъкнем покъщнината и да устройваме лагера. 
Един курс до колата. Втори курс до колата. Трети курс до колата и така, докато накрая пренесохме всичко, което бяхме натоварили сутринта.


Между отделните курсове успявах да запечатам как денят лека – полека започва да се оттегля. 

А плажът почти опустя.  
Останаха следи в пясъка, гларуси по брега и неизменният шум от плисък на вълни.


Както и неколцина като нас.


Наблюдавах как светлината се променя и става все по-мека.


Разпънахме палатката, наместихме багажите и се захванахме с вечерята. 


Бяхме си приготвили всичко още вкъщи. Риба и зеленчуци, овкусени и внимателно увити във фолио. Трябваше единствено да се метнат на барбекюто и да се изпекат.
Слънцето вече беше на запад, хвърлящо последни отблясъци.




След още няколко кадъра стана пълна тъмница.
Окачихме си фенер. Запалихме си свещ , а небето се изпълни с безброй звезди. Беше нощ на персеидите. Не можех да откъсна очи от небето. От време на време се провиквах възторжено. Виждах падаща звезда.
След час-два захладня. Скрихме се в палатката.
Къде спах, къде не и около 5:30 ч. сутринта се надигнах. Беше се развиделило. Бях сигурна, че ще има прекрасен изгрев. Дори в ума си не допусках друга възможност.


Всички още спяха. Отидох близо до водата и започнах да запечатвам отделни моменти от събуждането на новия ден. Можех да уловя дори тишината.




Докато си играех с вълните, небето порозовя. 


С всяка изминала минута цветовете ставаха все по-контрастни.
И ето го. Слънцето бавно започна да изплува. Сякаш излизаше от водата и отцеждайки се от нея пръскаше светлина наоколо.









Посрещнах новият ден.


В рамките на 40 минути сякаш бях в друго измерение.  
Изгревът е истински уникален момент . Красиво чудо на природата.
.............................................................................................................................................. 
Денят продължи с плаж и обратно прибиране на багажите.
Но усилието си струваше.
Прекрасен завършек на историята от онова, незабравимо лято.


=======================================================  Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!
=======================================================

понеделник, юли 02, 2018

В сърцето на мистична Странджа – TOUR 112 /част 3

Заберново,  параклис Св.Троица,  село Българи, Кости, Царево 
(параклиси в Странджа - една съвсем малка част от тях)


С всяка следваща крачка навлизахме все по- навътре в сърцето на Странджа и все повече се потапяхме в мистичната атмосфера на планината. Усещането беше завладяващо.
Всяка минута беше безценна. Скрити във вековни дъбови гори живописни места, обвити с дух, история и мистерии. Всичко, което виждахме  беше ново за нас.
...................


Третият ден ни отведе към село Заберново.  
Само около това село има поне 9 параклиса.
Всъщност странджанска традиция повелява, всички параклиси да се строят в кръг около селото. Обикновено изграждането на параклис започва след  пророчески сън на местен. Почти всички параклиси са построени, там където е имало старо светилище. Винаги близо до параклиса или вътре в самото помещение, има лековит извор (аязмо), а наоколо вековни дървета. 


Още по пътя преди селото, на фона на зелената дъбова гора, забелязахме белеещата се сграда на малък параклис. Параклис „Св.Троица“.




Към село Заберново се насочихме заради църквата „Св.Лука“, която е определена, като най- старият храм на Странджа. Според запазени документи е изградена още през 1705 г.
И тук, както в повечето странджански села, хората и историята са тясно свързани с Илиндеснко – Преображенското въстание.

Още щом влязохме в селото пред нас гордо се изправи камбанарията. 


Вратата на църквата беше затворена и заключена.
Не си струваше да сме били път до тук и да си останем само с камбанарията.
Месният магазин беше отворен..Малцина се подвизаваха там, затова реших да отида и да попитам как стои въпроса с посещението на обекта. Не щеш ли, точно случих леля Нанка, която отговаря и се грижи за храма. В този ден имаше църковен празник и с още няколко баби влязохме да запалим по една свещичка.


Леля Нанка се оказа доста сладкодумна. Разказа ни много интересни истории, за Петър Горов. После заразказва за килийното училище, което се намира непосредствено до църквата. Килийното училище е запазено и реставрирано. В него са се учили 15 ученика, които са пишели и смятали на восъчни дъски и пясъчници.


Колкото и интересно да беше, трябваше да тръгваме. Предстояха ни още няколко спирки, а и леля Нанка щеше да пътува за Бургас. 
По пътя между селата Граматиково и Визица има отбивка и нещо като портал. Точно от там започва пътека, която преминава през чудна дъбово- букова гора и отвежда до друг, много интересен параклис, отново с името „Св.Троица.“

Ще кажете, параклиси в Странджа да искаш!
Вярно. Много са. Но този е някак по - специален. Изграден е върху естествена пещера, за която се счита, че е била светилище за траките. 







До нея се стига по каменна стълба. 



Легенда разказва, че навремето, на това място е имало голям манастир.....

За разлика от предходния параклис, носещ същото име, този е построен още през 1856г.
Разстоянието от отбивката до параклиса е близо 2 км. На няколко по- влажни места и локви имаше следи от диви прасета. Като изключа лекия страх, който ме обземаше, когато видех оставените отпечатъци, разходката до параклиса е просто чудесна.
Няколко метра преди самия параклис, от лявата страна на пътя, се натъкнахме на три огромни, стари дървета. До всяко едно има табела. Ние се снимахме до Лъжник- вид дъб, който според надписа е с обиколка 534 см и възраст 550 години. Представяте ли си?
Някак развълнувани продължихме напред по пътя. Следващата ни спирка беше село Българи. Единственото село в Странджа със статут на фолклорен резерват.

Църквата Св.Св.Константин и Елена се намира в центъра на селото. Точно пред нея е площадът, където се провеждат нестинарските игри.


За съжаление времето продължаваше да се разваля. Беше някак сиво, мрачно и пусто. Решихме да продължим по заплануваният си маршрут.
И така се озовахме в Кости. Пътят до там беше особено живописен. 

Селото е разположено в красивата долина на р.Велека, на левият ѝ бряг.
На около 2-3 км в западна посока от него се намира параклис „Св.Илия“. След кратко лутане открихме маркировката, оставихме колата и тръгнахме пеш.
Малкият параклис е разположен сред 14 вековни дъба и 6 на брой ясена. Всички дървета са на не по-малко от 300 години. 




Мястото се оказа тихо и някак защитено от всички тези дървета . Тук-там се забелязваха първите следи на есента, а и времето си беше типично есенно..





Вече беше късен следобед, а наближаваше моментът, в който трябваше да се разделим с мистичната планина. Лека- полека излизахме от дъбовите гори и почти неусетно пристигнахме в Царево. Тъкмо по залез.



Поразходихме, докато търсим къде да хапнем. 



Типична атмосфера за градче на брега на морето. Усещаш я дори през октомври. Разполагахме с още време да ѝ се порадваме.

За утре ни предстоеше разходка на юг. Нямах търпение...

КРАЙ>>>

 ---------------------------------------------------
Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!
---------------------------------------------------