Скритата красота на Източна Стара планина

Публикувано от Катя Токушева / CIELO февруари 21, 2022

Скритата красота на Източна Стара планина - TOUR 121

Връх Каменяк, Камчийска и Еминска планина, Добровански скални гъби

Първата, малко по-различна обиколка за 2022 стартира в средата на февруари, с пътуване в ниските части на Източна Стара планина. А целта - връх Каменяк (Каракъзълджик) - 627,1 м.н.в - най-високата част от Камчийска планина. И както обикновено се оказва, търсим красота далеч от нас, а най-близо има скрити толкова съкровища.

Камчийска и Еминска планина са дялове от Източна Стара планина, простиращи се в областите Варна и Бургас, разположени между река Луда Камчия и Черно море и разбира се, част от маршрута Ком-Емине.

Отбивка преди Дъскотна (посока Провадия-Айтос), към село Ясеново ни отвежда към спомени за Родопи и селата, подредени като наниз около Юндола. Да, но ние сме в Източна Стара планина, а тукашните села Ясеново, Снежа и Заимчево ни спират дъха.

Високо сме, макар и на не повече от 600 м н.в. Поляни с минзухари, дъбови гори и какво да видим - Трите Каи.

В Заимчево, въпреки силния вятър, ни захласват страхотни пасторални пейзажи.

По макадам, тук-там по северния склон с остатъци от сняг се изкачваме нагоре през Камчийския дял на Стара планина. Вярно, почти с кола стигаме до върха. Но пък видимостта е уникална и разполагаме с толкова възможности за съставяне на по-дълъг и развлекателен пешеходен маршрут за предстоящите по-топли дни. Намираме точката, която ни уведомява, че сме се добрали, без кой знае какви усилия (освен силния вятър) до върха. Забутана в някакви храсталаци и коренища, гордо означава връх Каменяк.

Докато хапваме сандвичи и се наслаждаваме на простора открил се от северната страна, чак до Девня и Петрича, обсъждаме маршрута на трасето Ком-Емине и тайно, но благородно завиждаме на престрашилите се.

Връщаме се в спомените си как, кога и къде през времето сме пресекли, засекли и вървели по маршрута. Ком-Емине минава в подножието на връх Каменяк и започваме да следим маркировката. Макадамът се промъква покрай чешми, дъбови гори и още поляни осеяни с пролетни минзухари.

На юг и запад просторът продължава да удивлява.

Неусетно пристигаме в пределите на село Каменяк. Първото, което виждаме е сграда, наподобяваща ферма за добитък. Подпитваме и се оказва, че сме едва на километър от местната мандра. Отправяме се директно и решаваме да вземем почти от всичко налично, с което разполагат в момента. За проба. Доволни от находката потегляме към Еминския дял.

Докато пътуваме, вятъра роши облаците, а топлите лъчи на слънцето излъчват перфектната светлина по това време на деня.

Учудват ни местните мини езера. Почвата и тревата, напомнят някак за степта. Задържат вода и така образуват тресавища, а на места цели езера.
По едно време сякаш бяхме попаднали в сюжет от „Малка къща в прерията“ .

Обиколката ни продължи към Добровански скални гъби. И след повече от десетилетие пак сме там. Все още е така прекрасно – усамотено, с откриваща се вълшебна гледка към морето.

На връщане избрахме Дюлинския проход – живописен, изключително крив, на места доста поразбит, но възприет, като достоен финал в търсене на красотата на Източна Стара планина.

Разбира се, вечерта премина в дегустация. Впечатлени сме от сиренцето и кашкавала от Златната колекция, зреещ във восък на Фермерска мандра Каменяк.