четвъртък, април 26, 2012

Вело-обиколка по река Табан/ Tour №2/ август 2008- с Никола


Повечето от Вас са чували за сухоречията  на Добруджа, но може би много малко от Вас знаят, че в древността тези места са били изпълнени с живот, както по суша, така и по вода. Днес, за това могат да ни разказват бабите и дядовците, легендите и археолозите.  Имало е големи реки, които са били плавателни. Имало е обширни гори. Тези места са съхранили много необичайни природни забележителности и привлекателни местности, богати на различни представители на флората и фауната. Доколкото ми е известно, голяма част от територията и нейните обитатели попадат в защитена местност.
Много от нашите обиколки са свързани с две от тези реки - поречието на Сухата река и поречието на река Табан. 
Някои източници твърдят, че тези реки са текли преди стотина години. На географските карти са отбелязани с пунктир, тъй като са напуснали коритата си към края на 18 век. Също така се твърди, че са станали подземни, а на старите карти  от 17 до средата на 19 век по време на Османската империя са отбелязани като течащи.
Но стига с история....През месец август 2008 имах, ...как да го нарека – куража да се съглася на идеята за велообиколка по дъното на Табан. 
Очертаваше се горещ ден, но това не ни попречи да осъществим замисленият план. Аз и Никола тръгнахме от село Кайнарджа, Силистренско ( и там има интересна история, но ще я оставим за друг път) в посока село Стрелково, по пътя Силистра- Добрич. Тези местности са с много интересен релеф, което може да се забележи още по пътя от Добрич към Силистра (ако се пътува от Варна-например).
От часовете по география,  оставаме с впечатлението, че Добруджа е равна „Житницата на България”, но в тези участъци има много „чаири”, както казва местното население или каньони, които са се образували именно от Сухата река и ръкавите ѝ.
Както може би стана ясно, бяхме с колелета. Излизането от село Кайнарджа с велосипед си е цяло умение, тъй като се изкачва 3 километров участък. Да си го кажем простичко –един голям баир. Още там изплезих език.
*Малко отклонение- Никола вече ми лепна прякор- „Катя ЕДВАМ ДИШ”, по името на световният шампион по колоездене на шосе за 2011 -Марк Кавендиш (ако гледате колоездене по Евроспорт).
Та, достига се кръстовище , на което пътя се разделя към-с.Войново, към Силистра и към Добрич. Карането на колело по натоварен главен път не е особено приятно, но имайки предвид какво ни очаква, това ни най-малко не ни притесни. 
В тази част от пътя погледът ни беше привлечен от малкото летище и няколко самолета отпред.



Ако не знаете, срещу заплащане може да се направи обиколка над въпросните чаири и реки. Тук много хора идват и за удоволствие, и да се научат как се управлява самолет. Разстоянието до село Стрелково е около 15 км, които въпреки че съм  новак с велосипед на дълги разстояния (хе-хе не, че ще бъда по-добра), изминах много бързо. Преди самото село има голямо спускане, т.е. баир. Все едно летях. Много хора,  излезли да вършат своята всекидневна работа ни наблюдаваха с интерес. В самото село видяхме  малък паметник на загиналите през войните, но понеже прелетях - не съм заснела нищо.
На самия му край , където свършва асфалтовият път,

 

се открива спираща дъха гледка на коритото на река Табан и скалните образувания около него. 


 

Ето тук забравихме за всичко и се впуснахме в едно истинско приключение.
Пътят насипан с камъни ни отведе до първото скално образувание и тракийско светилище (VI век преди Христа – III век след Христа) , на обожествения бог на тракогетите Залмоксис, наричано от местните жители  „ Баджалията”. 



Пещера висока около 6 метра. До нея се достига по изсечена в скалата стръмна каменна пътека и тунел, за който се счита, че е бил затварян с дървена врата. 


Южно от пещерата е изсечена ниша, за която се твърди, че е играела ролята на храмов олтар, ориентиран на изток.
Tам са открити много натрошени керамични съдове, кости на животни и следи от огън, предполагащи извършването на древни ритуали. На около 200 метра южно от пещерата се намира висока скала, чийто връх е подравнен, с перфектно изсечена права, за което  се предполага, че е било място за наблюдение на звездите, нещо като днешните обсерватории. 


За почти цялата информация, която е достъпна в интернет пространството и книгите, можем да благодарим на  Проф. д. и. н. Георги Георгиев Атанасов. Музей Силистра
През последните години, общината се е погрижила да направят тези места достъпни. Има метални стълби, по които можеш да се качиш до върха. Има направени места за пикник и указателни табели. Интересно място, на което човек започва да си задава много въпроси. Намерени са разнообразни находки, които свидетелстват за хронологически най-ранните тракийски светилища в Добруджа. 



След разглеждане на „ Баджалията”, продължихме по черен път през гората. От ляво имаше красива , на някои места гъста гора, а от дясно смайващи скални образувания. Наоколо летяха разноцветни пеперуди. Не мина много време, когато изведнъж достигнахме до разклон и пътя просто стана в два коловоза. Личеше си, че скоро никой не е минавал . Висока коприва застрашително се опитваше да ме жулне и при най-малкото залитане. Информацията, която имахме предварително беше, че пътят, който трябва да изминем по дъното е около 5 километра, но това изобщо не беше вярно. Редуваха се различни гледки на ниви, на гора, но от дясно винаги се виждаха странни и причудливи скални образувания, кое от кое по-интересно. Слънцето започна да пече много силно, а карането по коловози и през храсти, до коприва се оказа доста трудно. Постоянно си правехме почивки- естествено заради мен. Стана обяд и слънцето вече ни изгаряше. Това беше първият от най-горещите дни на месец август. Бяхме се оборудвали с какво ли не..Всеки носеше по една раница, но стана така, че водата започна да свършва..По тази причина нарушихме заплануваната почивка насред гората, в палатката, която носехме, защото без вода щяхме да се изтощим напълно.. Пътят се виеше и виеше, жега, жега. „Кой ме накара да тръгвам?!!Луда!”.
Малко по-малко започнаха да се появяват насипани камъни и чакъл, което ни подсказа, че наближаваме крайната точка от нашето пътуване по каньона, а именно „Войновски скални манастири”. 



 Скален комплекс, включващ пещера и олтар, в подножието, на които е открита тракийска керамика. 





Недалеч беше и пътя Алфатар-с.Войново- Кайнарджа. Излязохме по него, с което завърши карането на колелетата по самия каньон на реката. Пътят е асфалтиран, не много натоварен, но на нагорнище- просто, ужас.. Предстоеше изкачване, но вече жегата беше нетърпима и ние бяхме капнали от умора- по-скоро аз. Наближавахме гора леко отдалечена от пътя. Кривнахме по една пътечка и решихме да лагеруваме за час, два, докато жегата поотслабне, а и да отдъхнем след трудния преход. Опънахме си палатка под дебелата сянка на няколко дървета, хапнахме, подрямахме- най-вече аз, защото Никола кара още приблизително 2 километра до първата чешма на с.Войново и обратно, за да напълни водица. Вярвате или не, от тогава до ден днешен винаги носим допълнителна вода.
Възвърнали част от силите си се отправихме към село Войново. След един завой се откри местният микро язовир. 



Снимката, която показвам е правена друг път, защото дори не ми мина през акъла да снимам- исках да се добера до отправната точка  и това да приключи.. След следващият завой се появи и една от селските чешми .


Водата беше студена и освежаваща. Подновихме запасите си от ценната течност и продължихме. Баира ставаше все по-стръмен. Вече нито мислех, нито знаех какво правя. Бутах колелото нагоре или то мен- вече не помня, всичко вършех автоматично. Дори нямах сила да мърморя. Успокояваше ме една единствена мисъл, че след голямото изкачване ни очакваше и голямото спускане. С последни силици достигнах до кръстовището, на което сутринта поехме към Стрелково. Качих се на колелото, направих няколко оборота с педалите и буквално литнах надолу.. Кеф, кеф.....
Както се казва, ако няма емоция - няма спомени..... 


Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!

Мястото ви допада? 

Тогава не пропускайте още от Суходолията :















 
















Събота, по каньона на Сухата река




3 коментара:

  1. Благодаря за приятната статия, страхотно е да тръгнеш с колело сред природата ни и да обикаляш да усетиш самата разлика на въздуха в сравнение с големият и мръсен град. И това, че има метални стълби, по които можеш да се качиш до върха, има направени места за пикник и указателни табели и какво ли още не е невероятно.,Това показва че има голяма желание от страна на хората да ходят там и са сложили и табели за тези,които им е непознато място като мен , за ориентацията.Няма по зареждащо нещо от една такава разходка.

    ОтговорИзтриване
  2. Да,така е! Страхотна емоция! Благодарим за оценката!Поздрави и хубави пътешествия :)

    ОтговорИзтриване
  3. Снимките са чудесни,ням нищо по хубаво то природата,която грее и ни радва с всякакви багри и живот, само ако й се отплащахме по същият начин всичко щеше да бъде по друго.А ние не спираме да я замърсяваме как ли не.Макови завидях на тази почивка и това изкачване, макар че жегата определено не прощава и дори и нищо да не се прави може да те изтощи.Много добре скрита тракийкста керамика, избрали са супер високо место.

    ОтговорИзтриване