понеделник, ноември 04, 2013

Скални манастири- Шуменското плато-TOUR 45/ 2011-12



Днес ще ви отведем в един много живописен район, известен с красивата си природа, чист въздух, скален и винен туризъм.
Да, Шуменското плато е пълно с природни, археологически, културни забележителности, панорамни гледки и история. Все пак, не далеч се е намирала втората столица на Първото българско царство- Велики Преслав.
Ние се насочваме към южния скален венец на платото и по-конкретно към селата Хан Крум, Троица и Осмар. На около 15 км от Шумен в посока Велики Преслав. 
Минавайки през тях ще ви направи впечатление, че почти пред всяка къща се вият асми. И това не е никак случайно.Този регион е голям винопроизводител за България.
Село Осмар е известно с ароматните си вина и по-специално с осмарския наложен пелин. Той се прави по специална вековна рецепта, за която се твърди, че е от времето на Първата българска държава. Местните използват свое грозде, плодове (ябълки, дюли и пр.) като добавят и голямо разнообразие от билки. 
По склоновете на Шуменското плато са пръснати множество скални манастири, църкви и ниши, датиращи от 13-14 век и разкошни гледки, разбира се.
Стар римски път на север от село Осмар води до няколко такива забележителности. 
През пролетта на 2011, към края на месец март, времето позволяваше разходки и така посетихме село Осмар. Насочихме се към Осмарският боаз. Стигнахме до т.н. Рафаилова чешма и от там тръгнахме пеш. Около нас имаше борова гора, разцъфнал дрян, слънцето грееше, а насреща на фона на дърветата се открояваха скални монашески обители. 


 

Не след дълго достигнахме Манастирската чешма. 

Мълви се, че каменният кръст е на повече от 300 години. 
От тук вече ставаше стръмно. Част от групата реши да остане на припек, но ние трябваше да видим с очите си скалните манастири. Заизкачвахме се по баира нагоре, нагоре, нагоре. По  някое време решихме, че сме стигнали, но не виждахме табели или следи, които да ни отведат до скалите, които забелязахме одеве по пътя. В един момент се обърнахме  назад и пред погледа ни се появи така наречения скален феномен „Окото”.
Този район е богат на следи от траки. Нищо чудно „Окото” да има нещо общо с техните ритуали, съдейки и по други места, които сме посещавали.
Точно срещу тази канара, на отвесна скала се извисяваше дървена стълба, а на около 10м височина се открояваше входът на скалната обител "Костадинов манастир". 

От входа  се влиза в помещение обособено като църква. 

По варовиковите скали, макар и повлиян от изминалото време все още личи стенопис. Вътре има няколко малки ниши, както и килия, прозорец. Стълбата беше доста паянтова, а отгоре изглеждаше доста по-високо. 

По последна информация, би трябвало вече да е заменена с метална такава.
Туристите ще са по-сигурни по пътя си нагоре към върха на скалата.
Все още търсехме високите скали, които виждахме по пътя си отдолу. Така и така бяхме почти на платото, решихме да излезем отгоре и да потърсим пряка пътечка от там.  Тръгнахме на изток. Видяхме табела хижа Букаците и продължихме по пътя. След малко срещу нас се зададе друга двойка, излязла да се полюбува на хубавото пролетно време и свежия въздух. Попитахме как точно може да стигнем до другите светилища, а хората казаха, че се намират точно срещу  Костадиновият манастир в източна посока. 
Върнахме се обратно.
Манастирският комплекс по цялото Шуменско плато е служел на монаси отшелници. 
На около 100-тина метра на изток от Костадиновият манастир по тясна пътечка, през шубраците стигнахме и до Диреклията. Църквата е на около 10 м височина и ако нямате подходяща екипировка, не практикувате скално катерене, няма как да я видите отвътре. И ние съответно не я видяхме. 

По скалите, опрели гърбове в тях, успяхме да се мушнем в съседната ниша. 

 

Пред нас се откриваше просторна гледка и поседнахме за кратка почивка.
На връщане завързахме мартениците си по разцъфналите  дрянови клонки.
Разбира се нямаше как да пропуснем Винарска изба Осмар.
На следващата година, по същото време (в края на месец март) отново бяхме в района, но този път през село Троица се отправихме към Ханкрумовският скален манастир. Достигнахме до чешма, където стадо овце се беше спряло за почивка. 

 

Имаше си и табела за манастира. Отправихме се към западния склон на Калугеровият боаз. Целта бяха дупките в далечината.

След известно време, табела ни насочи надясно към горичка по самото плато. Слънцето се промушваше през клоните на дърветата, а из под шумата се подаваха предвестниците на пролетта. 

 

Още малко повървяхме и се озовахме до скалния масив. 

Заизкачвахме се по изсечена в скалата вита стълба. За опора използвахме металните въжета. И ето след миг вече бяхме горе. 

 Според проучвания, това е била естествена пещера. Изсечена е допълнително, за да се образуват три помещения, едното  от които обособено като църква с олтар.

 

 На места личат и жлебове, на които вероятно е имало дървени прътове или врати.

 

 През изсечените прозорци се откриваха красиви гледки към околността и отправната ни точка - чешмата.




След дълго снимане и преминаване ту в едно, ту в друго помещение , най-после слязохме
и тръгнахме обратно.
Табели ще насочат по-ентусиазираните и към други интересни забележителности в района. 

За нас, като втора по-дълга разходка за сезона, това беше предостатъчно за този ден.

Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!



4 коментара:

  1. Много хубава публикация и прекрасни снимки! Поздравления!

    ОтговорИзтриване
  2. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10204521448149067&set=pb.1618898817.-2207520000.1456400576.&type=3&theater
    Диреклията отвътре

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря за снимката!
      Сигурно е било приключенско... ;)

      Изтриване