понеделник, февруари 03, 2014

Приключения из Суха река- TOUR 52



В няколко от предишните публикации сме се спирали на сухоречията в Добруджа, но винаги има с какво да ни изненадат и затова ще ви разкажа за още от нашите преживявания по тези места.
Все още си задавам въпроса „Дали познаваме достатъчно Добруджа?” и отговорът е „Не”. Всичко идва от това, че винаги учим, как тази земя е житницата на България, което предполага равнинен релеф, но веднъж тръгнали из този район, виждаме редуващите се един след друг „чаири” или „кулаци”, както местното население нарича множеството каньони от двете страни на пътя.
Споменавала съм ви за суходолието на Табан.

















Този път обаче отиваме на преход в коритото на Суха река (Ишиклидере), 

която със своите 126 км е била най-дългата от реките течащи в Добруджа. По сведения на местните жители, преди 60-70 години все още е течала постоянно и дори е била зарибена. В наши дни, води в коритото на реката могат да бъдат забелязани в горното и течение, а в останалата част, едва след обилни валежи и снеготопене. Една от легендите за изчезването на водата от реката разказва за земетресение, в следствие на което водата просто пропада под земята.
Територията на Суха река е защитена местност. Реката води началото си от с.Изгрев, обл.Варна., тече на Север, пресичайки 3 области- Варненска, Добрич (17 землища) и Силистренска (с.Голеш и с.Краново), след което преминава границата ни с Румъния и след езерото Олтина, се влива в р.Дунав. На места образува каньони с високи до 50м скали.
И така, поречието и представлява чудесен маршрут със скални, пещерни и природни забележителности, придружени от множество представители на флората и фауната, някои от които редки видове.
Имаше един период от време, преди няколко години, когато толкова често бродехме по тези места, че  моментите вече ми се сливат.
В един пролетен априлски ден, група от ентусиасти, туристи- истински туристи (с топографски карти, GPS-и ,  правещи големи преходи) бяха организирали преход за един ден. Поради общите ни интереси и опитът по тия места, ние също бяхме поканени .За първи път се съгласихме да отидем на преход с група и водачи (първи път естествено за мен). Предната вечер валя почти проливен пролетен дъжд и осъществяването на кратката ни екскурзия все още не беше толкова сигурно. Рано сутринта се чухме с нашия организатор и разбрахме, че снощният дъжд няма да ги спре. Набързо прибавихме храна и вода към вече стегнатият багаж и се отправихме към село Балик, община Тервел,обл.Добрич. 
И така денят беше 18.04.2010. Някъде около 8.30ч. сутринта бяхме на центъра на селото. Местните ни гледаха с такъв интерес. И как не. Един вади фотоапарати, друг огромна раница, трети слага туристически обувки, екипировки  и така всеки по нещо, когато накрая цялата група се насочва към калните ниви. Аз с моите малки велурени маратончици бях неотразима. :( В един момент натрупах толкова кал по подметките, че все едно вървях на кокили. Избягвах тревицата, защото тя пък беше мокра, а ни предстоеше дълъг преход. 
Времето беше ясно и се очертаваше слънчев ден. След още малко кал пред нас се откри една красива гледка от Суха река. 

 

Там, на платото трябва да е имало антична крепост „Адина”, мястото го предполага, а после, когато бяхме отгоре, имаше и разни руини от стени и други подобни. По-интересното е, че трябваше да слезем долу, да пресечем коритото и да се качим на платото. Ако вече ме познавате, вероятно предполагате как съм реагирала. Но бурята се разрази мирно и тихо, така да се каже на ухото на Никола. Бяхме многобройна група и всички с ентусиазъм, дори най-възрастните заприпкаха като планински козички. Честно, почувствах се толкова неудобно, че изведнъж  страхът ми изчезна , както и всички предразсъдъци. 

 

Според нашите организатори, интересното, обаче се намираше долу, под  скалите- вътре в самото плато. Отново се спуснахме до коритото на реката. Беше усойно и влажно. Росна, прясна коприва заемаше голяма площ пред входа на пещера. 

Всъщност мястото е известно като скален комплекс „Асар евлери”. Истинските туристи, извадиха въжета, каски с фенерчета и се отправиха в дълбините. Повече подробности от вътрешността може да разгледате тук:
Аз вече бях леко изморена и реших да поседна.А и краката ми направо джвакаха, всеки в собствен басейн, благодарение на неотразимите велурени маратонки. Но ми беше истински интересно, как всеки се бе отдал на някаква своя страст- един събираше охлюви, друг връхчета коприва, трети вземаше проби от водата , изобщо не беше скучно.
След малко, вече вървяхме към "Монетарницата". 

По това време на годината  в Суха река имаше солидно количество вода. "Монетарницата" се намира на отсрещният бряг и трябваше да пресечем рекичката. Един по един, кой направо прескачаше, кой минаваше по импровизирано мостче, друг пък помагаше на другарче- всички преминахме на другия бряг.


 Тук се качих до "устата" и започнаха да ми потреперват крачката.

Още малко по-нататък се озовахме пред "Сандъкли Маара" или "Раклената Пещера". 


Отдалеч се виждаха дървените стълби вътре между етажите на скалната сграда- използвана като гробница. Всички се втурнаха натам- аз пак си почивах отпред на зелената тревица.



След още около километър по дъното на каньона  


 пристигнахме пред считания за център на монашеството по онова време, скален манастир „Гяур еврели”

 

 

Според Ст.н.с. Георги Атанасов, след гонения, монаси от Близкия Изток са дошли по тези места, някъде през V-VI  век. Най-голямо съсредоточение е имало около селата Балик, Оногур и Голеш. Проучените и локализирани скални манастири са  едни от най-ранните на Балканите и въобще в Европа.
За мой най-голям ужас, следваше изкачване.Чудех се откъде изобщо ще се качим. Наоколо имаше само скали. С ококорени очи, виждах как хората-един по един, от всички възрасти започнаха да се катерят нагоре. Ако не бяхме с група, никога нямаше да посмея да мина от тук, тоест да се изкачвам. С малко зор и няколко по-шумни пъшкания вече бях горе. "Е, не беше чак толкова страшно и трудно!" 
Разкошна гледка, но аз все още гледах невярващо откъде се качихме. 


Последва по-дълга почивка и време за по-солидно хапване.
Теренът след това беше много приятен- през поляни, през гъсти (кални по това време гори), покрай цъфнали плодни дръвчета 


 и достигнахме до яз.Оногур. 


Мястото познавахме от предишните си обиколки, но никога не бяхме идвали от тази му посока. Следваше кратко спускане към язовира. 


 

 Всички се отправиха към „Шан кая”, за която съм ви казвала :
















Аз обаче отново седях отпред. Нищо, че бях влизала, можеше да направя нови, по-хубави кадри, но не...търсех начин как да закрепя глупавата подметка, на велурената ми маратонка, която реши да ме предаде, почти в края на прехода и цъфна като майска роза. "Аз пък какво очаквам- беше толкова влажно и ...скалисто". Накрая, изнизах максимално връзката и някак я омотах около подметката и горната част на маратонката. "Става" . Бях се поизморила вече. След поредното катерене и разглеждане на всички дупки в околността от истинските туристи, се отправихме обратно към Балик. 



Провлачавах крак, езикът ми беше поне километър след мен, дробовете вече ме боляха от задъхване, бързах колкото мога, но винаги оставахме последни. "Какво става по дяволите?" Нали много ходим. Викам на другите: "Ами днес, май доста повървяхме?!" , а те: "А, че това нищо не е-лека разходчица". "Лека разходчица?!!!Ужас- има поне 15 км и то нагоре, надолу-лека разходчица било!!"  Накрая като парцал се довлачих до колата и с последни сили извадих друг чифт маратонки и чорапи и ги нахлузих на краката си, с което всичката ми сила се изчерпа. 
 Почти всички останали заминаха към с.Брестница, а ние решихме да се прибираме, защото бяхме капнали.
След две години случайно или не толкова, попаднахме там:















Естествено, не се изчерпваме до тук с тази интересна Суха река. 
Няколко пъти ходихме до с.Голеш, както и до с.Краново. До с.Голеш, открихме руини от кале, дълбок кладенец и следи от иманяри.


 

 

Село Краново е последното от селата на българска територия, през което преминава Суха река. Тук също има множество скални образувания и пещери. 


 

По черен път, близо до селото, съвсем спокойно се навлиза в самото дъно на реката. Старите хора разказват, че точно на границата, където Суха река преминава на румънска територия е съществувало българско село с името Лозеград. Макар и незначителни, все още могат да бъдат открити останки от селото.
От там нататък, Суха река влиза в пределите на Румъния, но следи от монашество, скални манастири и пещери са открити и на територията на Румъния.
През лятото на 2011 стигнахме до езерата в Румъния. Те са нещо като нашата Сребърна-защитени местности, където могат да се наблюдават много и различни видове птици. 
Езеро Буджак (Гърлица)- lacul Bugeac, където се вливат сухоречията Канагьол и Табан

 

Езеро Олтинa - lacul Oltina, където се влива каньона на Суха река

Измина доста време от последното ни посещение на Суха река. За мен тя винаги е представлявала  предизвикателство, тест за издръжливост, оазис за душата и изключително място за връзка с природата!

Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!

 














Суха река в близост до с.Балик, общ.Тервел,обл.ДобричSuha (Dry) River near vill.Balik, municipality Tervel, district...
Публикувахте от Tours By Cielo/ Katya Nikolova-Т в 4 февруари 2014 г.

2 коментара: