Северно Черноморие – червеногушата гъска - Tour № 3/ 29.04.2012
Днес ще започна така - Чували ли сте за червеногушата гъска?
Неделя, хубаво време, почивен ден, моментът е подходящ за една обиколка. Още вчера начертахме маршрута и главната цел беше Дуранкулак.
На отиване се движихме по пътя през Златни Пясъци, за да можем да сме по-близо до морето. Доста натоварено беше до Златни, а и имахме чувството, че така и не излязохме от града. Табелата „Балчик” изникна толкова бързо. Навсякъде строителство и завземане на прекрасни територии.
Този път решихме да не спираме в Балчик, а се насочихме направо към Тузлата.. Успяхме да влезем по пътя водещ към Тузлата и след няколко метра ни посрещна скелета на една барака, знак забранено влизането, останки от бариера. Позната соцкартина. Спряхме точно преди ръждясалите скелети, до малко рибарско селище.
Тогава не успяхме да видим Тузлата, но след време, подготвени посетихме мястото отново. Ето линк към няколко кадъра от Тузлата .
Балчишката Тузла, представлява езеро - лиман, с изкуствен произход. Всъщност езерата са две. Водата е много солена, като солеността варира в различните части на езерата. Те са се образували в следствие на свлачище. Калта на дъното на езерата е от тъмнокафява до черна на цвят. Миризмата на сероводород е силна и натрапчива. Балчишката Тузла е известна и като курорт. В момента функционира специализирана болница за рехабилитация, която използва лечебната кал от езерата. Едното от езерата е оградено. То е плитко и там се извършват кални бани. Водата в близост е слабо минерализирана, сулфатна. Заедно с полезните микроелементи, соли и микроорганизми, образуващи калта, те допринасят за лечебните свойства на мястото. Утайки в езерата се образуват непрекъснато . Местността е спокойна и зелена през пролетта. Плажът е идеален за летните жеги. Така че, ако решите да си направите кални бани през лятото и да се разходите до красивият Балчик, това е вашето място
Балчишката Тузла, представлява езеро - лиман, с изкуствен произход. Всъщност езерата са две. Водата е много солена, като солеността варира в различните части на езерата. Те са се образували в следствие на свлачище. Калта на дъното на езерата е от тъмнокафява до черна на цвят. Миризмата на сероводород е силна и натрапчива. Балчишката Тузла е известна и като курорт. В момента функционира специализирана болница за рехабилитация, която използва лечебната кал от езерата. Едното от езерата е оградено. То е плитко и там се извършват кални бани. Водата в близост е слабо минерализирана, сулфатна. Заедно с полезните микроелементи, соли и микроорганизми, образуващи калта, те допринасят за лечебните свойства на мястото. Утайки в езерата се образуват непрекъснато . Местността е спокойна и зелена през пролетта. Плажът е идеален за летните жеги. Така че, ако решите да си направите кални бани през лятото и да се разходите до красивият Балчик, това е вашето място
Следващата спирка – нос Чиракман –Каварна.
Преди .. вече 2 години , бяхме на това място- останахме страшно очаровани. „Яяяяя....днес едвам намерихме отбивката, за да се качим да снимам и да се наслаждаваме на гледката отвисоко.” Строежи, строежи и пак строежи. „Дали някога всичките тези хотели се пълнят с туристи?!!!”
Минахме по черен път в посока Българево, който се слива с пътя за Дълбока (Мидената ферма). Отдалеч се виждаше, че към Дълбока движението беше интензивно, ако мога така да се изразя- все пак беше време за обяд. Когато наближихме, забелязахме, че повечето коли бяха с Румънска регистрация. Вярвате или не, от там нататък, имах чувството, че не сме в България, а в Румъния. Следяхме дали ще засечем автомобил с българска регистрация и колко ще са тези автомобили. Бройката беше малка. Въпреки, че номерът на регистрацията не е гаранция за реалността на регистрираното място, тъй като през последните години, масово, румънци започнаха да купуват и регистрират колите в гранични български населени места.
Напред - посока Шабла пейзажът се изпълни със старите цистерни за нефт.
Тюленово
Тюленово
Изглежда някак остаряло и запустнато. На някои места имаше все още работещи сонди. Винаги са ми изглеждали страшни. Свързвам ги със сцена от фантастичен филм, в който действието се развива някъде след 2100 година, земята е останала гола, а навсякъде стърчат сонди и кълват, за остатъци...
В Шабла попаднахме на вълшебно място. Странни форми образувани от танца на морската вода.
Тук - там, дупките бяха изпълнени с вода, миди и водорасли. Интересен релеф.
След кратка почивка за обяд, през която получих поредния прякор „Сачма в улей”, потеглихме към Дуранкулак без дори да подозираме за бъдещата задочна среща с червеногушата гъска.
„Сачма в улей” - защото винаги говоря преди да съм си помислила и се колебая - задавам въпроси, изказвам предположение, отговарям, най-вече се колебания, докато най- накрая взема крайното решение .
„Сачма в улей” - защото винаги говоря преди да съм си помислила и се колебая - задавам въпроси, изказвам предположение, отговарям, най-вече се колебания, докато най- накрая взема крайното решение .
Румънци, румънци и пак румънци. Тук вече просто гъмжи от такива.
Дуранкулашкото езеро изникна така бързо, както табелата на Балчик. По произход е естествен лиман - потопена морска долина, отделена от морето с пясъчна коса . Водата му е слабо солена поради връзката си с морето и се захранва с карстова вода от два извора. Средната дълбочина на езерото е 1.4м., а максималната е 4м . Езерото е разположено на основния път на миграция на прелетните птици Via Pontica. Дом – защитена местност за много видове растения, птици, някои , от които редки, както и археологически парк.
Дуранкулашкото езеро изникна така бързо, както табелата на Балчик. По произход е естествен лиман - потопена морска долина, отделена от морето с пясъчна коса . Водата му е слабо солена поради връзката си с морето и се захранва с карстова вода от два извора. Средната дълбочина на езерото е 1.4м., а максималната е 4м . Езерото е разположено на основния път на миграция на прелетните птици Via Pontica. Дом – защитена местност за много видове растения, птици, някои , от които редки, както и археологически парк.
За няколко секунди се залутахме как да стигнем до един комплекс „Златната рибка”, на който бях гледала снимки и исках да снимам кейчето.
Но както казах - това бяха няколко секунди. „Просто гледай къде отиват и откъде идват повечето румънци”. Малко преди комплекса, спряхме за пет минути.
За тези пет минути успяхме да видим няколко различни видове същества от птичия и водния свят.
Забелязахме една вишка и по черен път отидохме и до нея.
Странно усещане. През все още жълтите листата на папура, контрастиращи на синьото море към хоризонта, си поправяше път вятъра – звуците бяха невероятни, като към тях пригласяха жаби, различни видове птици.
Най-активни от прелитащите бяха кормораните. Тук обаче имаше и едни други летящи насекоми, от които се пазя, заради последствия от минал период (затова друг път)- комарите. Минавайки през тревата се издигаха на талази.
От вишката успяхме да видим лодки и по-късно да ги открием , още малко на север при къмпинг „Космос”.
Повече нямаше къде да ходим на север и решихме да се върнем към Дуранкулашкото езеро, където се намира археологически комплекс, състоящ се от селищна могила „големия остров” и свързаните с нея некрополи на западния бряг на езерото. Тук е открит и напълно проучен най-големия в света праисторически некропол от неолита и енеолита, функционирал непрекъснато повече от хилядолетие и половина (5300-3800 г.пр.Христос), с пещерен храм на трако-фригийската Велика майка богиня ” Кибела” . Всички намерени археологически находки се съхраняват и могат да бъдат разгледани в Историческия музей в град Добрич.
Но преди всичко, вече имах нужда от кафе пауза. Какво по- добро място от „Birding Lodge”, още в началото на Дуранкулак по главния път. Място, за което бях чела предварително в интернет.
Изглед към езерото от „Birding Lodge”
Оказа се, че е и информационен център. Бяхме любезно посрещнати от домакинята на центъра. Подпитахме за археологическите разкопки, но тя ни обясни, че едва ли ще можем да стигнем, тъй като от дългата и студена зима, нивото на водата в езерото се е покачило и най-вероятно е заляла пътя между земята и острова. За сметка на това, обаче ни запозна с червеногушестата гъска (red-breasted goose) Теди. Не, че се интересуваме подробно от птици, но когато информацията е нова и интересна, винаги сме отворени за нея. Зная, че има много хора, които са силно заинтригувани от орнитоложките наблюдения и знания и вероятно отдавна познават червеногушестата гъска. Тази малка красива приятелка е световно защитен вид. От нея се интересуват не само в България. Съществува Българо - Американски проект за опазване на червеногушата гъска. Главната цел на проекта се състои в поставяне на специални предаватели, оборудвани с GPS система за определяне на местоположението на птиците. През февруари 2012г. има поставени 3 устройства, но за съжаление само едно от тях работи, а именно на „Теди”- кръстен на Теодор Рузвелт. Сега се следи целия прелетен път на Теди и неговите другари, от българските им зимовища до гнездовищата на вида в арктическата тундра. За сведение популацията през изминалите десет години е значително намаляла – от 88 000 през 2000 г до по-малко от 30 000 през последните няколко години. Местонахождението на тези приятели може да бъде проследено на www.redbreastedgoose.org, като данните се нанасят със закъснение, заради дебнещите ловци . Много хора и организации (както Български, така и световни) се опитват да спрат "Българо-Американският проект за опазване на червеногушата гъска”, за което аз лично нямам конкретен отговор. Нашата домакиня ни разказа, че всъщност този вид са страшно умни птици, не се ловят лесно, но могат да различат ловеца от фотографа. Интересно! Бяхме официално поканени за доброволци през зимата, когато ще се състои ловене на екземпляри от вида и ще се поставят нови сателитни предаватели. Звучи забавно!. Това е възможност да се запознаем на живо с червеногушата гъска. Всеки, който проявява интерес може да разгледа http://www.branta-tours.com/, както и http://www.redbreastedgoose.org/
М, да ..лично на мен ми стана интересно и реших да споделя тази нова информация с вас.
Е, май дойде време да се прибираме обратно. ”Как не ми се тръгва , все още!!”, „Какво друго да измисля?!” .Започнах на глас – веднага след като ми хрумна, „Да вземем да отидем до телевизионната кула във Варна, да снимам малко отвисоко! Но „ Ее...то пък по това време светлината няма да е добра”.”Да ходим ли..... или?”
„Сачма в улей”!!!!!
Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!
За Червногуши гъски ела пак зимата душко, пък и ръмънците ги няма ;-)
ОтговорИзтриване