неделя, април 13, 2014

Кара пещера, с. Манастир и с.Добрина- TOUR 56/ март 2014



Както наскоро известих във фейсбук страницата, планирахме една близка разходка в района на Варна - до с.Манастир. Причините, къде да обновим снимковия материал, къде да се насладим на пукналата наоколо пролет.
В този район обикaляхме есента на 2010, а няколко пъти преминавахме от там пътьом. Общо взето нещата винаги са различни и затова подбрах най-интересните снимки от всяко отскачане до там.
Село Манастир е малко селце, в община Провадия, във Варненска област. Разположено е близо до Девня и до Провадия. Пътят от Девня до Манастир е живописен и по-спокоен, 
но за момента е в ужасно състояние, въпреки жалките опити за някакво закърпване.
Чувствах се като състезател от Формула 1, опитвайки се да избегна препятствията, а на моменти  само стисках зъби и се молех някак да прелетя над поредната дупка.
От село Манастир тръгва екопътека към Кара пещера (скален манастир), откъдето идва и името на селото. Кара пещера или още „Манастирa на 40-те одаи” се намира на около 3,5 км северно от селото. 

Ако идвате от Девня, след като подминете църквата „Св.Параскева” и красивата камбанария, 

някъде в дясно се оглеждайте за табела, която ще ви укаже в някаква степен посоката.
Църквата „Св.Петка” или „Св.Параскева” (Св. преподобна Параскева Епиватска, наричана от нашия народ и Петка Българска) е от 1885г.
Ако случайно няма табела, просто попитайте. Пътека върви покрай малка рекичка, преминават се няколко  мостчета, които вече почти липсват. 
есенно
По някое време се достига огромна поляна и нещо като заслон. 
от есенните кадри

Малко след заслона в ляво тръгва пътека, която ще ви отведе до скалните ниши, а те вече се виждат.

Навремето имаше повече табели, но вече е видно че ги няма.
Разходката този март се случи в събота, точно на 22.03. Във Варна времето беше леко мрачно и имаше мъгла, а само на 40 км от там успяхме да се насладим на истински, свеж, пролетен, топъл ден. Навсякъде ухаеше на цъфналите дръвчета, 

 

 

пееха птички, горски теменужки (виолетки) покриваха поляните и ароматът им се носеше на вълни от лекия ветрец. 

Жужаха пчели. Изобщо свежест, чист въздух, топлината на пролетното слънце, всичко накуп,  направо сгряха душата ми. Небето беше наситено синьо без грам облак :(. „Е, все пак не може всичко да е на 100%!”. Качихме се до Кара пещера. 
от есенните кадри

Скалната обител има общо 9 келии, от които пет са на повърхността, а останалите четири под нивото на скалата. Местните хора го наричат  „Манастира с 40-те одаи” – предполага се, че голямата пещера и другите помещения са били преграждани и така са се получавали 40 стаи. 

 

 
Този път решетките на повечето помещения бяха отворени (дали отворени или разбити), но съвсем спокойно влязохме, тук-там сгънати на две и се промушихме по тунелите, където успяхме да се съберем. 

 

Беше хладно и влажно. Осветихме с фенерче, бъкаше от комари. „Ужас, бягай на слънце!”. 

Точно по обяд се качихме горе на платото и поседнахме да се наслаждаваме на гледките отвисоко. 
от есенните кадри  ( видно)
Хапнахме по един сандвич, пийнахме си топъл чай от термоса и разпускахме, докато вятърът разклащаше клоните на гората срещу нас, птички се надпяваха, а аз се кефех на слънцето.
Слязохме отново на главната пътека и решихме да повървим още по нея. Маршрутът е много приятен и ненатоварващ. Има няколко чешми и места за пикник.


 

Пътеката извежда до с.Староселец, където сме ходили заради други интересни забележителности, обект на бъдещ пътепис.  Повървяхме още два-три завоя, колкото да удължим разходката. От с.Манастир продължихме към село Добрина- сигурно всички от там са добри и правят добрини!!!
Бях виждала снимки, а  някъде случайно гледах филм за тамошната каменна църква „Св. Теодор” (16-17 век). 
Сигурно преминахме по всички възможни улички из селото, докато най-накрая попитахме къде можем да открием старата църква. Така бяхме запомнили важните обекти в селото и разклоненията, докато сме обикаляли, че за любезната жена, която се отзова, не беше проблем  да ни укаже мястото.
Старото име на село Добрина е Диздаркьой- „Диздар”- от персийски, означава „пазители на крепостта”. Май, няма нищо случайно, защото Добрина е разположена в източната част на Провадийското плато, а съвсем близо се издига и крепостта Овеч.

 
 

 В старата църква “Св. Теодор” са открити множество кости- следи от минали събития (нападения). Старинният храм е интересен и с това, че е полувкопан в земята.

 

 

 

Има няколко надгробни плочи и разни други  каменни фрагменти.

Самото селото ни впечатли с каменните си къщи, малките очарователни улички. 
Днес в Добрина действа друга църква “Св. Рождество Богородично”, която по архитектурен план много наподобява старата.

На връщане преминахме през Провадия, но от там хванахме пътя за село Неофит Рилски. Гледките и атмосферата бяха все едно като от разказ на Елин Пелин. Пастири пасяха стада, хора бяха по нивите. Е,  имаше и трактори,  но все пак  в 21-ви век сме механизирани.

Наближавахме Варна,  градът не се виждаше. Сива мъгла се стелеше ниско над Варненското езеро и завземаше всичко наоколо. Усети се един студ. Денят в града е бил хладен и мъглив, а ние буквално отпразнувахме „Първа пролет” със слънце, птичи песни и разкошни пролетни цветя.


Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!



Мястото ви допада? Тогава не пропускайте и :























2 коментара:

  1. Интересен пътепис - за мен като любител на скалните манастири - особено много. И както е подробно описано, иде ти направо да тръгнеш.
    Благодаря ти, Катя!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря Ви Зара!
      Мястото е наистина чудесно за разходка, особено през есента.
      Приятни пътешествия..и ще се радваме да се отбивате в блога от време на време! :)

      Изтриване