Знайни и незнайни пътища, някъде из Родопите - TOUR 55/ февруари 2014

(с.Паталеница, Брацигово, с.Равногор, с.Розово, Пещера)

За  днес плановете ни бяха съвсем скромни. Друг е въпросът, че това ни предостави чудесната възможност за една напълно непринудена обиколчица.

Веднага след закуска пътувахме към с.Паталеница и по-скоро към Баткунският манастир "Св.Св.Петър и Павел".  

Времето беше слънчево, тук-там някой облак, но се очертаваше хубав топъл февруарски ден. На около километър и половина преди село Паталеница, в посока от Пазарджик, се завива надясно по живописно, извиващо се и изкачващо се нагоре пътче. Озовахме се на хълм, от който се откриваше пленителна панорама към Паталеница и Родопа планина.

 

Всъщност манастирът е разположен в северните склонове на рида Каркария. В прохладната утрин, въздухът беше кристален. Цареше някакво пълно спокойствие, което обгърна и нас. 

 

За съжаление в този период правеха реставрация на църквата в манастира и не можахме да я видим отвътре, но ни разказаха подробно историята на мястото и на манастира. Тази история, лично за мен  се оказа доста интересна, но не мисля да я преразказвам, за да е интригуваща и за тези, които ще посетят сами това място.

Отправихме се към Брацигово. Все още събираме печати в книжката със 100-те национални обекта, а Брацигово някак все ни се изплъзваше. Този път обаче, нямаше мърдане. Не след дълго вече крачехме из централната част. Пухкави облаци започнаха да прииждат  по небето. 

Градчето Брацигово, разположено в полите на Родопите, с богато културно и историческо минало, красива природа, плодородни земи и благоприятно местоположение- намира се близо до град Пещера (7 км) и Пазарджик (23км) е било привлекателен район още от дълбока древност. В околностите има намерени солидни доказателства за обитанието на траки (могили, различни сечива, монети и т.н.). След тях, следи са оставили  римляните (зидове, римски пътища, предметни находки и др.), а общото в местните легенди са двама братя, които по една или друга причина се заселват на това място и така се появява и  името на града. Историята е наистина богата и увлекателна.

Градският исторически музей бе първата ни спирка. Разгледахме експозициите и тръгнахме из града. Друга забележителност и гордост за Брацигово е  храмът „Св.Йоан Предтеча” (1832-1833г.) 

Църквата е двукуполна, а до нея се извисява 35-метрова камбанария (1884-1886г.)- най-високата православна камбанария на Балканския полуостров. 

Уличките, архитектурата, мостчетата всичко в тази част на Брацигово напомняше за периода на Възраждането. 

Идеално за разходка. По едно време излязохме на малко площадче, на което се намира „Синджирли бунар” - построен през 1813 г. 

 На това място на 21.04.1976г. Васил Петлешков прочита препис на „Кървавото писмо” и обявява присъединяването на града към Априлското въстание. Една от експозициите в музея е посветена именно на участието на Брацигово (едно от най-кръвопролитните сражения) в Априлското въстание.

След разходката в това китно, възрожденско градче беше станало обяд.

Една табела по пътя предопредели следващата ни цел за деня (Равногор- 16 км).  

Започнахме да се изкачваме и то доста бързо. Брацигово е на 600 м н.в., а Равногор на 1340 м.н.в. 

Брацигово

Брацигово

Уникални панорамни гледки се откриваха пред очите ни, а след малко кацналото на хълма отсреща село Розово ни накара да спрем. 

Името на селото възниква по повод  засаждането на голямо количество рози от местните, по времето на Втората Световна война. Но всъщност в това село традиционният поминък  е отглеждането на ягоди. Дори местните празнуват „Денят на ягодата”. Тържествата се провеждат през третата неделя на месец юли.

Продължихме напред към Равногор и навлязохме във високи гори, а след още няколко километра нагоре бяхме вече в самото населено място. По това време на годината беше някак самотно.Тук- там на площада се мяркаха местни жители, а аз веднага се насочих към камбанарията, наблизо. Най-странното беше, че когато се опитах да я заснема не се получи кадър- копчето щраква и просто нищо-празно. Повторих и пак не стана. Едва на третият път. „Странна работа!”

Между другото,  изследване на / NASA/ „Националното управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство”, направено през 1994г. потвърждава, че районът на село Равногор е екологично най-чистият на Балканският полуостров.

Ние от своя страна се повъртяхме,  но нямахме време за някакви големи обиколки. Това си беше чисто проучване (оглед за някой бъдещ план), а в интерес на истината търсихме място, където да хапнем. Но така и не ни огря.

Картата и наличното GPS устройство, твърдяха че съществува път от с.Розово към Пещера. Тъкмо добре дошло- „Винаги избирай различен път на връщане!” Опитваме се да спазваме мотото си, но нещата не винаги се получават.

И така влязохме в село Розово. Едновременно с неговата табела имаше още една „лет. Розовски вриз”- 7 км. Много се почудихме „Какво пък е това?”. В центъра на малкото селце хванахме пътя, който се пада най - вляво. След кратко изкачване започна да криволичи в посоката на Равногор, което ясно означаваше, че това не е пътят за Пещера. GPS устройството, думаше че остават още около 2 км до края на пътя и Никола настоя да видим какво има там. „Все пак е път- ще води донякъде!” След един завой се откри удивителна гледка. 

Малък водоем, накацали по брега вилички, а до самият път изградено привлекателно място за барбекю с чешма, покрити от навес маси и пейки. Всичко на мястото си. 
Веднага спряхме и се пръснахме да разглеждаме.

Дори и през февруари, дори с липсата на истинска зима, гледката си я биваше. 

Не можех да сдържа радостта си- имаше разкошни отражения, а не след дълго се появи и слънце между облаците, което направи мястото още по-приказно. 

Малко по- встрани се намираше и хижа, а добре поддържан параклис „Св.Безсребреници Козма и Дамиан” се оглеждаше в спокойните води.

 „Ле-леее какава страхотна гледка! Идилия!?” Не ми се мърдаше, но все пак трябваше да продължим, за да установим , докъде стига пътя.. 

Още два завоя и навлязохме в гориста местност и летовище „Розовски вриз”. „Ааа-ха, лет.- идвало от летовище. А какво  означава вриз?” Двама мъже услужливо се отзоваха да отговарят на въпросите ни. Охраняваха мястото и ни посъветваха да дойдем отново през лятото. 

Мисля си: „Ще направим всичко възможно да се появим отново, но кога?” Вече част от маршрута е в главата ми!!!

Та.... “Розовски вриз” произлиза от това, че в този района се събират много води, които с подземни тунели се отвеждат до микроязовир над село Розово, наричан от местните "Гювеча", поради специфичната си форма (демек, моето новооткрито приказно място).

Предоволни решихме да се връщаме към Розово и да хващаме пътя за Пещера, че прегладняхме. Отново в центъра на Розово, хванахме другата възможна улица, а местните поседнали на припек ни наблюдаваха с интерес. След малко, пътят изведнъж се стесни (колкото за една кола), нямаше нито мантинела,  нито нещо допълнително, което да предпазва, в случай че автомобил вземе да се понесе в някоя посока. На всичкото отгоре имаше лек наклон и изобщо не се виждаше накъде отиваме. Тъкмо паниката и страхът започнаха да ме обземат, а аз съответно да мрънкам, GPS устройството и картата продължаваха да твърдят, че това е единствения възможен път, когато пред нас изплуваха зейнали портите на местното селско гробище. „Ужас! Зловещо! Чувството е адски кофти”. Но ситуацията беше толкова забавна, че ще я помним още дълго.

На центъра в селото хората отново ни гледаха странно „И как не, обикаляме тука като ...и аз не знам какви!”. Най-накрая спряхме и попитахме за тоя прословут път за Пещера. Да,  навремето е имало директен път (черен), който вече не се използва и единственият възможен е да се върнем през Брацигово. „Газ към Брацигово!”.

Някъде към 15.00ч. следобяд вече доволно похапвахме в Пещера. Ако си правите маршрут в района, не пропускайте пещерата Снежанка. Отделете си около 2 часа и се въоръжете с чувство за хумор. С автомобил е само донякъде. После пеш нагоре. Като си спомня собственото си изкачване дотам...и се замайвам.

И така обиколката ни през февруари завърши на другия ден в опит да щурмуваме Карандила (Сливен) в гъста, гъста мъгла. На два метра пред нас не се виждаше нищичко. Изкачването беше просто кошмар, както и слизането. Денят като цяло премина в път. По-късно, почти през цялото време валя дъжд.

 

Но да обобщя: заснежени върхове, замайващи отражения, дни наситени с емоции, нови и непознати до момента кътчета- така ще запомня тези няколко очарователни дни от февруари!

КРАЙ!!!

Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!

ТРЪГВАНЕ:

От Варна към Пазарджик

ПРОДЪЛЖЕНИЕТО:

Как подминахме Клептуза?