Неделна разходка сред природата- TOUR 57/ април 2014
За
тази неделя бяхме планирали традиционната разходка до Невша. Вече веднъж,
малко преди Великденските празници, отложихме това начинание. Тогава времето беше хладно и
валя. Днес - облачно и сякаш всеки момент да завали, но тръгнахме.
Държах да отидем там заради
люляка, а всяко отлагане ме делеше от
възможността да се порадвам на „гората” от люлякови храсти и приятния люляков
аромат.
Не беше никак подходящо за пейзажи.
Недалеч вече валеше.
Поляните бяха отрупани с горски цветя и билки.
По
пътя към люляковото находище се мушкахме в тунели от растителност. Навсякъде
се носеха аромати от тревите и гората. Усещаше се една свежест. В резултат от последните пролетни дъждове всичко беше зелено и избуяло. Птичките се надпяваха, а в далечината кукаше кукувица.
Нямаше
грам слънце. Но си беше достатъчно приятно.
Не след дълго се озовахме сред люляка.
Беше леко попрецъфтял, но
все още ароматът му силен и се носеше наоколо от лекия ветрец.
Когато минавахме между храстите,
рояци от пеперуди литваха и бързо изчезваха напред.
Имаше
какви ли не растения.
Тук-там тревата прошумоляваше, когато някое уплашено от нас гущерче, търсеше най-прекия път за бягство.
Излязохме
на ръба на платото. Гледките винаги са били впечатляващи.
Поседнахме
на скалата да отдъхнем от краткия преход. След около петнадесетина минути
вятърът се усили, дъждът направо се усещаше. С бърза крачка тръгнахме обратно сред
поляните, люляковата гора, зелените тунели и излязохме там, откъдето започна краткият
ни излет.
Мислехме
да се разхождаме още из близката околност, но времето не ни позволи това.
Макар и за кратко, без пролетното слънце, зеленината
ни подейства толкова освежаващо, а всички тези горски аромати благотворно. Разходката си беше разтоварваща и
разведряваща.
Ако публикацията ви е харесала, моля
използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!
Коментари
Публикуване на коментар