Друга перспектива. Родопи - мистичен триъгълник и...Ден 1 - TOUR 118
Началото на Юни.
О, да Родопи.
Винаги се вълнувам малко повече, когато пътуваме към Родопите.
С нетърпение очаквам следващите няколко дни. Планирали сме страхотни неща.
Всъщност предстоящата обиколка е малко по-специална.
Когато за първи път пътувахме заедно с Никола и открихме общите си страсти към приключенията бяхме именно в Родопите.
Първото място, което посетихме беше Белинташ. Десет години след това нещо ни накара да се върнем към това вълшебно място и района.
Разбира се, решихме да преоткрием местността и прилежащите ѝ зони, като посветим цялото си време и внимание.
Когато за първи път пътувахме заедно с Никола и открихме общите си страсти към приключенията бяхме именно в Родопите.
Първото място, което посетихме беше Белинташ. Десет години след това нещо ни накара да се върнем към това вълшебно място и района.
Разбира се, решихме да преоткрием местността и прилежащите ѝ зони, като посветим цялото си време и внимание.
Дисциплинирани, без да се отбиваме по пътя бързахме да стигнем до табелите в Червен (общ.Асеновград). Символично начало на новите приключения.
Без да губим прекалено от скъпоценното си време се отправихме към Чотровата махала, където отседнахме този път.
Имахме нужда да се слеем с природата и предпочетохме да усетим нещата колкото се може по-истински.
Настанихме се. Набързо се уговорихме за вечерята и хукнахме към първата набелязана цел – „Кромлех“ в местност Турската куля. Мястото е в пределите на резервата „Кормисош“.
Най-после душата ми празнуваше. Зелени поляни, щурци, малки находки - горски ягоди, горски теменужки, манатарки, незабравки, за разнообразие бебе пепелянка, което ме накара и да подскачам (не от радост).
Вървяхме по пътека, която продължаваше все по-навътре в пределите на резервата. По поляните наоколо имаше хранилки с буци сол и купи сено.
Както си говорихме, в страни от пътеката рязко се чу изшумоляване, последвано от движение и кратко грухтене, което ни накара да си плюем в пазвите. Добре де, очевидно изплашихме диво прасенце, но и то ни стресна.
Малко след това пред нас се появиха Скалните стражи.
Скален култов комплекс "Момин камък". Последва фотосесия от всички ъгли.
А за да ни е още по-хубаво насреща се откриваше страхотна панорама. Виждахме едновременно Белинташ, Кръстова гора и Караджов камък. Но тях ще ви ги покажа после. Точно в този момент светлината не беше подходяща за снимки в тази посока.
Пътеката продължи през гора. Колкото по-далеч стигахме, толкова повече шубето започна да взема надмощие над адреналина. Усещахме, че сме в прасешката територия. Винаги носим със себе си свирки. Извадихме ги. Пляскахме с ръце. Свирихме.
Точно посред гората Никола казва: „От тук трябва да продължим нагоре“. Имайте предвид, че ние се движим по що-годе равна пътека. Отляво гората е разположена на стръмен склон, който всъщност се очаква да изкачим. Всички знаем, че траките обичат високите места, но ние само предполагаме, че местонахождението на Кромлеха е точно там горе.
Тръгваме. Много е стръмно. Аз естествено изоставам, въпреки страха от дивите прасета.
Избирам дърво, до което да спра, но така го избирам, че да разполагам с опция катерене, в случай че се появи някой звяр. Никола продължава нагоре. Провикваме се, за да поддържаме звуков контакт и евентуално да плашим животните.
Чувам победоносното: „Тук е! Идвай“.
Бързам с всички сили между дърветата и се оглеждам във всички посоки.
Чувам победоносното: „Тук е! Идвай“.
Бързам с всички сили между дърветата и се оглеждам във всички посоки.
Запъхтяна пристигам „на прага“ на древно, култово, мегалитно съоръжение с диаметър около 15м.
За градежа са използвани камъни с правоъгълна форма. Те са побити около ниска скала. Малка част от тях са запазени, но човек може да придобие ясна представа за големината и подредбата.
Археолозите считат, че този обект е свързан с близките светилища Белинташ, Ин кая, Хайдут кая, Къз кая (Момин камък) и Караджов камък.
След като обиколихме доволно мястото, побързахме обратно през гората. В небето започнаха да пропълзяват тъмни облаци.
Спряхме да се полюбуваме на свещения, мистичен триъгълник.
Насладете се на гледката и вие.
Насладете се на гледката и вие.
Настана късен следобед.
Доволни от находката и това, че вече се отървахме от прасетата, започнахме да мислим за родопския пататник, който ни очаква за вечеря и да планираме следващия ден.
Следва→
ДРУГА ПЕРСПЕКТИВА. РОДОПИ - МИСТИЧЕН ТРИЪГЪЛНИК И...ДЕН 2 - TOUR 120
Изгрев на Белинташ. И как се добрахме до Караджов камък ?
Коментари
Публикуване на коментар