От Марков до Раюв камък (Елена)

Публикувано от Катя Токушева / CIELO януари 07, 2021

От Марков до Раюв камък (Елена) - TOUR 119

.....

Октомври е един от най-любимите ми месеци през годината.

А тази година, като цяло е една от най-неактивните за любимите ни обиколки.

Спонтанно решаваме да заминем нанякъде през уикенда. Затова търся интересен и в същото време кратък маршрут, достатъчно далеч от обичайните места, които запълват нуждата от движение, активират изследователският ни дух и презареждат батериите ни.

И този път извадих късмет....

.....

В един петъчен, октомврийски ден тръгваме в посока Елена, към любимата ни махала Марафелци. Смрачаваше се, а през деня валя. Някъде след Омуртаг мъглата стана толкова гъста, че едвам се движехме. Избрахме да се шмугнем в една от отбивките към Златарица, с надеждата, че са позакърпили или направо преасфалтирали. И докато криволичехме по тук-там запълнените дупки, спомените от обиколките в околността започнаха да изплуват, а ние само умувахме кое, кога ...

Не след дълго стигнахме в Елена. Все още съвсем точно помнехме отклонението, което щеше да ни отведе към Марафелци. Още щом тръгнахме да изкачваме баира се развълнувах. Толкова беше хубаво последният път тук.

Нашите домакини ни посрещнаха с топла вечеря. И естествено, когато се чувстваш сред свои, времето отлита неусетно.

....

На сутринта беше хладно, влажно, а изпарения обвиваха околните хълмове.

След горещ чай от Марафелски букет, домашни мекички и сладко бяхме готови да атакуваме целта си – Марков камък.

...

След кратко, да го наречем лутане, тръгнахме от Усой, но не от комплекса, защото беше затворен, а през някакви пътечки покрай къщи, малко езеро, гора и най-накрая някой любезно беше оставил насочваща стрелка от пръчки, която ни изкара по пътеката, нагоре. Скоро стигнахме и табела.

И докато си мислех колко е очукана и пробита от сачми се чуха изстрели и кучешки лай. „О, НЕ !!!“ ...съвсем бяхме изключили, че е сезона на ловците. „Дано не ни се провали плана, че нямаме друг“. Зачестихме с разни шумове и говоренето. След още няколко крачки почти се сблъскахме с ловец, който се оказа чужденец (белгиец). Разбираше български, говореше английски и в крайна сметка разбрахме, че ловуват диви прасета. Беше впечатлен от спокойствието, различните птичи песни и голям див заек, който за щастие е отървал кожата.

Докато притеснено се чудехме дали да се връщаме или да рискуваме, се появи още един човек, който по думите на чужденеца, трябваше да е на около 200м. от мястото, където се намирахме. И така, оказа се, че сме съвсем близо до първата ни цел и можеше да отидем. Ловците вече се прибираха. Какъв късмет?!!!

Още няколко крачки и пред нас изникна Марков камък.

Приличаше на гигантски мозък. Докато ловците се събираха, за да се връщат обратно към града, ние си направихме импровизиран обяд със сандвичи.

Полюбувахме се на пейзажа и поехме по пътеката нагоре. Според местния ловджия, Раюв камък бил „ей, тааам, зад хълма“ – най-високия. Беше стръмно, но относително сухо в сравнение с предишната гора.

Следващата ни почивка беше на панорамната „тераса“, от която добре се виждаше къде бяхме преди това. Мястото е страхотно, но ние трябваше да продължим.

Колкото по-високо отивахме, толкова по-красиво и есенно ставаше.

След едно последно по-стръмно изкачване се оказахме на върха на билото. Беше равно. Слънцето изведнъж огря дъбовата гора, в която бяхме попаднали. И тук се заседяхме известно време. Чувствахме се, като в приказка.

Килим от мъх, купчини шарени листа, жълъди. Толкова живописна се оказа пътеката напред, че спирах почти на всяка крачка. Спускахме се, изкачвахме се, криволичехме, докато не започнаха да изкачат едно след друго светилища.

„Костенурката“