Великденска разходка- TOUR 27



По случай един от най - големите православни празници, днес ще отскочим до няколко храма и ще посветим обиколката на празника. А и какъв по-подходящ ден за едно такова начинание?!
Ще запалим  свещичка за здраве  и  ще поздравим всички ви с „Христос Воскресе!”



Отправяме се към град Елена - „Българският Витлеем”. Причината да бъде наричан така е, че през Възраждането, това е бил единственият български град с три църкви.

Преди това обаче ще видим Присовския манастир „Св.Панталеймон”. 


Намира се в едноименното село Присово, на около 5 км южно от В.Търново. Основан е през 1870г. Отдалеч забелязваме осемстенната камбанария. Пристъпвайки през прага, ни прави впечатление как пролетното слънце огрява красив и добре поддържан двор.



Насреща се издига параклис.


Само на около 12 км от манастира „Св.Панталеймон” се намира друг, много важен в исторически план за България манастир, а именно Плаковския манастир „Св. Пророк Илия”


До него се стига, като първоначално поемете на изток от Присово. На около 3 км има разклон, от който трябва да се насочите към с.Велчево. Ако поемете към с.Плаково, което е в южна посока от Присово ще може да видите и Присовския манастир „Св.Архангел Михаил”. За съжаление той не попада в  днешния ни маршрут.

От всички, като че ли усетих най-въздействащ Плаковския манастир. Уредничката ни разказа накратко историята на манастира. Впечатляваща е. Той е изграден още през времето на Втората Българска държава. Няколко пъти е бил разрушаван и опожаряван. Сегашният си облик придобива едва през 17 век. 


Голяма заслуга във възстановяването и изграждането на жилищни сгради към манастира, както и на величествената камбанария, висока цели 26 метра, има прословутия майстор Уста Колю Фичето.

През 1835 г. , точно в този манастир е организирана Велчовата завера. Така именно манастирът попада в историята на страната ни. Уникално място.


Живописният Еленски Балкан е осеян с манастири. Може би причината се крие в това, че районът е изключително близо до старопрестолния град Велико Търново.
Само на 2 км  в източна посока от Плаковският манастир, влизаме и в Къпиновския (Капиновския) манастир „Св.Николай Чудотворец”. Той е разположен на брега на р.Веселина. Величествен. 
Прекрачваме прага и поемаме навътре. 


Тук пролетта е осезаема, предвид хубавите цветни лехи с лалета.  

Манастирът е основан през 1272 г. Съдбата му е сродна с тази на повечето манастири у нас. Бил е разрушаван и опожаряван многократно.
Възстановен е някъде около 1835г. Изиграва голяма роля в подготовката на Априлското въстание.
Днешният облик на Къпиновския манастир включва - два параликса, жилищни и стопански сгради, както и църквата „Св.Николай ‘.


Само на няколко метра от манастира се намира Къпиновския водопад, който събира плажуващи и къмпингуващи през лятото. Преди да стигнем до него преминаваме през „магическа” гора.






Време е да поемем към град Елена. В списъка с манастири си добавяме няколко, които ще посетим някой друг път.
Малко преди град Елена, спираме в китните околности на яз.Йовковци .


В Елена ни посрещна една от трите гореспоменати църкви, съществувала през Възраждането, а именно „Рождество на Пресвета Богородица” и


едно от архитектурните богатства на града – улицата с Петте Хаджидимитрови къщи, но погледнати различно.
Старопланиснкото градче е разположено в подножието на Еленския Балкан, в долината на Еленска река. Вековни широколистни гори, планински реки и красива природа, рисуват образа на това място, като едно прекрасно кътче за отдих и туризъм. През 18 век и 19 век, градът е процъфтявал, благодарение на развитието на занаятчийството, търговията и културата. Еленчани са дали голям принос за Възраждането на страната ни. Тук ще откриете много архитектурни паметници.
Разхождаме се из тесните улички и разглеждаме внимателно.Да не би да изпуснем някоя интригуваща подробност. 

Страхотно удоволствие ми доставя да вървя по калдъръмените улички, да разглеждам старите къщи и изобщо да се любувам на архитектура от възрожденската епоха .


След малко се отправяме към няколко емблематични за Елена забележителности:
Даскалоливницата и часовниковата кула зад нея. 


Даскалоливницата е създадена през 1844г. като училище - с класни стаи, учителска стая. Днес в нея може да разгледате експозиция „Елена през епохата на Възраждането”. На метри от нея се намира първата светиня на града, съществувала още преди 16-ти век- църквата „Св.Никола”.  Построена така че да не привлича особено внимание, като е вкопана в земята. 



Непосредствено зад нея се извисява куполът на внушителния храм „Успение на Пресвета Богородица” от 1800г. (малък параклис) -1837г. (голяма и красива църква). „Успение Богородично” е най-голямата църква в цяла Северна България до Освобождението. По-интересния факт е, че църквата е била построена с материали от местното кале. 


Тя е важен архитектурен паметник и символ за града. 


Ето и камбанарията, която е изградена по-късно 1912г. 


Минаваме и до нея.
И така.....град  Елена е притегателно място за посещение! Запазени са над 100 паметника на културата, като седем от тях са с национално значение..Има много музеи, както и природни забележителности,  на които ще посветим специална обиколка. Налични  са маршрути и екопътеки с маркировки. Това е изходна точка за връх Чумерна, връх Острец и т.н. Няколко хижи са на разположение на планинарите. Изобщо за всекиго по нещо.



=======================================================Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!

Коментари

Популярни публикации