Един ден към Стара планина- TOUR 30/ май 2013

Мусина - "Понорите",  Бяла Черква,  Зарапово,  Сенник, Гумощник 


Време е за следващата ни история. Този път ще ви отведем по един живописен маршрут през няколко малки селца, всяко със своята емблема. Ще отправим поглед към Старопланинските заснежени върхове и кой знае по-нататък накъде ще ни поведе пътя.
Историята ни започва с не толкова известен обект в село Мусина. Село в Североизточна България в община Павликени, обл.Велико Търново. Легендите разказват, че селото е възникнало около Римския град Никополис Ад Исртрум, но то се свързва и с редица други моменти в исторически план. Нас ни заинтригува една друга забележителност. Природен феномен „Понорите”,  който представлява карстови образувания - две пропасти с дълбочина 25м, свързани помежду си с галерия. На около километър от началото на селото, ако идвате от пътя София-Варна (по отбивка между Балван и В.Търново), в лява страна има беседка и отделено място за паркиране. Обектът е защитен и е изграден цял геокомплекс.  Масивна желязна стълба се спуска в пропастта. 


Много напомня на " Гарваница "- с.Горско Сливово. Още с приближаването към стълбата ни лъхна хлад. Навън беше слънчево и топло, а от пропастта се издигаше студен въздух. 





Като се замисля, самата пропаст не впечатлява с нещо особено, освен с дълбочината си, но слизането по стръмната, метална стълба си е достатъчно изживяване. Този път не бяхме сами и когато всички заслизахме, стълбата започна силно да се клати, от което краката ми направо омекнаха. 


До галерията не стигнах - беше много кално.
Ще запомня това място с факта, че успях да си изкривя толкова силно единия крак, че ден и половина накуцвах, а предстояха и планински преходи. „Хубаво, че не го изкълчих или счупих!”. Мини -злополуката се получи в следствие на „омекналите” ми крака, вероятно. Но все пак , ако имате път- отбийте се. Точно до табелата на селото ще видите друга табела с импровизирана карта на района на геокомплекса, а зад нея има своеобразен парк и паметник посветен на четата на поп Харитон Халачев, тръгнала от Мусина през 1876г.



Ние се отправихме в посока Павликени, но не посетихме града, а се отбихме през Бяла Черква. Следващата ни цел беше друг геокопмплекс- „Зарапово”. Преди това обаче поспряхме до красивия каменен мост над река Росица до Бяла Черква.


Реката течеше бавно и спокойно. Вятър шумеше в клоните на високите тополи около реката. А аз накуцвах наоколо и полагах усилия да запечатам  тази картина. 


Заради пулсиращият ми крак, отказах да снимам и един от символите на този град- камбанарията - часовникова кула. Но вие не я пропускайте.
След малко преминахме през Вишовград и след селото на поредния завой от пътя се озовахме до табелата на Геокомплекс Зарапово. Намира се на около 3 км от  друга вече популярна забележителност – водопадът Момин скок и еко-пътека Негованка, до с.Емен. 
Обектът на парка е красив 15 м водопад - Зараповският водопад.
Тясна пътечка извежда до няколко дървени мостчета и заслон за почивка и пикник.


Има възможност да се мине направо надолу по пътека до друго дървено мостче 



или по това в дясно, 


както направихме ние и се наложи да слизаме по стръмна, леко паянтова дървена стълба, един по един, че ако се юрнехме всички, бързо щяхме да се озовем лице в лице с водопада Беше точно по обед (твърде неподходящо за снимки) , но слънчевата светлина озаряваше падащата вода. 





Малко по-надолу имаше друг пад и вир. 




 

 

Красиво местенце за кратка отбивка. Няма да ви отнеме и половин час, но това с времето зависи изцяло от вас.
Следващата спирка от нашия маршрут беше село Сенник. Излязохме на главния път Варна-София и потеглихме към Севлиево. Една любима отсечка от пътя, където винаги се дивя на Старопланинското било. Въпреки че е началото на май, температурите са почти летни,  заснежените шапки на върховете проблясват на слънцето.
И така. Село Сенник е известно като родното място на Дан Колов. Попада в община Севлиево, обл.Габрово и се намира само на 7 км от Севлиево. Девизът на селото е 
„В сила и слава - бях и ще бъда“.
Тук може да посетите къщата- музей на Дан Колов, а в двора на красивата църква, където е погребан и паметника на гробаът му. Балкан срещу Балкан"



Точно от това място се открива  дивна гледка към върховете и голяма част от селото. 


Уви, портите на църквата бяха затворени и решихме да я обиколим с надеждата да намерим друг вход. „Идеално за навехнатият ми крак”, а жегичката изобщо не лъжеше. Направихме пълен кръг, но имайте предвид по баир надолу и нагоре. Намерихме друг вход. Отдалеч личеше, че е неизползваем. Върнахме се отново до портите и при по-щателен преглед, с радост установихме, че вратата е просто притворена и завързана с тел. Наоколо обикаляха кокошки и тази мярка навярно е предприета заради тях. Хубаво щеше да бъде да има някой да ни разкаже повече, но...
По земята в двора на църквата се мъдреха шишарки, а опадалите иглички от високия бор образуваха мек килим. Камбанарията с часовник, който кой знае, откога е забил на 11.25ч. величествено се издигаше над всичко наоколо. 


 

Тихо и приятно е. Но ние трябва да продължим по нашия път.
Не подминавайте цветно изрисуваната селска чешма!


От тук нататък, освен долината на река Видима,  пейзажът се състоеше от селца и махали скрити в полите на планината, градини отрупани с цветя и люлякови храсти, зелени лъки, изорани полета и ниви, а на заден план Величествената планина допълваше картината .
През целия път следвахме река Видима. Ту се скриваше зад някой завой, а после ето я там „бяга” през цветните поляни. 
В  село Дебнево над пълноводната река се извисяваше висящ мост. 


Изграден е и бент, през който водата шумно пада и продължава по своя път. 

От високите температури, снегът по върховете се топи и реката е доста пълноводна.
Село Гумощник- не се подвеждайте по табелите, за начало и край на селото. Главният път преминава през една много малка част от него. Състои се от 5 махали: Гумощник – център, Селце /бившото Старо Млечево/, Лакарево, Дуевци и Реката. Точно на едно теобразно кръстовище, където има и спирка в ляво, по  посока  Априлци, следва баир , по който минахме и ние. Това е друг път за Севлиево.  Тук търсихме единственото оцеляло килийно училище в Ловешка област, създадено през далечната 1829г. 


 

То се намира в двора на красивата църква „Свети Николай Летни”, в днешната махала Селце (старо-Млечево). Построена е през 1839г. 




В същият двор ще се натъкнете на паметник на загиналите жители от село Гумощник при потъване на кораба „ Титаник”. Според проучвания, на кораба Титаник са пътували общо 38 души българи. Най-много са от Гумощник – 8 човека. Предполага се, че паметникът е изграден от роднините на загиналите 8 човека, скоро след получаването на вест за гибелта им. Паметникът е изсечен от голям гранитен къс, откъснал се от скала край селото, и на него се чете следния надпис: “В паметъ на загиналите въ тлантическия окиянъ съ парахода Титаникъ въ 1912 г.”



Следващата статия беше доста интересна за мен, хвърлете един поглед:
http://www.gumoshtnik.com/index.php?m=397&lang=1
 Източник на информация:
http://www.gumoshtnik.com/index.php?m=71&lang=1

В килийното училище и църквата може да се запознаете отблизо с историята на селото и  региона, да видите как е изглеждала една класна стая, както и музейна сбирка с предмети от археологически разкопки на тракийски могили и различни предмети от историята, бита, културата на местното население. 
В района се откриват пленителни гледки и към планината. 




Това беше и последната спирка  от маршрута за деня
Ден изпълнен с емоции и нови преживявания. 
Ден, в който обогатихме сетивата, душата и знанията си. 
Ден, който определено ще се помни!
  

 
Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!



Коментари

Популярни публикации