Наслада за сетивата- TOUR 89/ ноември 2015

Гърбавата чешма, водопад „Скока“ до с.Калейца, Беклемето Краят на месец ноември . Ето ни и нас. Отново пътуваме към Старосел. Този път сме избрали по-необичаен маршрут. Движим се по главен път Търговище- В.Търново и в с.Кьосевци  (разклона до бензиностанциите) свиваме наляво.  Навлизаме в един непознат район. Селата се нижат едно след друго. Местността е хълмиста. Пътят е заобиколен от гори, ливади, докато накрая попадаме в планински район. Не съм много сигурна, но като че ли се намираме в Лиса планина. Скоро е имало ремонти и асфалтът е нов, което предразполага към едно наистина приятно пътуване.  Стигаме до с.Стара речка, общ.Антоново, обл.Търговище. Типично планинско селце, в което се усеща живот. Подминаваме го. След селото в посока с.Чешма има мост, който всъщност търсим.  Отбиваме. Мостът е изграден  над р.Карадере,  приток на Стара река, която е близо - няколко метра на юг. Тръгваме по поречието на Карадере. Минаваме по тясна пътека заобиколена от високи тополи. Реката шуми, въздухът е свеж, времето облачно, но топло за края на ноември. Пътеката се изкачва леко и веднага сме заслепени от гладката повърхност на кристален вир.  Малко след него пред погледа ни изкача природен феномен „Гърбавата чешма“.  Не мога да откъсна очи. Да, водата не е много, но достатъчно, за да ни опияни с шума си. „Гърбавата чешма“ е естествено скално образувание, създавано през годините от отлагането на варовик. Висока е 3м. Дължината надхвърля 10м.  От влагата, всичко е покрито с мъх и „чешмата“ сякаш е излязла от някоя приказка.  Все пак времето ни побутна и някак се отлепихме от това странно творение на природата. Решаваме да слезем до реката и бързеите. Стръмно е, всичко е покрито с шума. Докато се чудя  откъде да подходя, единият ми крак се плъзва по гъстата шума, не успявам да се задържа на другия и по дупе се затътрям  надолу. Чиста случайност- захващам се с дясната си ръка за стар дънер, другата съм вдигнала високо- там е фотоапарата. "За малко да видя бързеите отблизо". От камък на камък, преминахме на другият бряг. Свежият въздух, шумът от реката, чистата вода – мога да стоя тук цял ден. Потегляме обратно, а аз продължавам да вадя листа откъде ли не. Времето напредва, както винаги. Светлата част на деня не е от най-дългите, затова решаваме да не спираме, чак до следващата ни цел – водопад „Скока“ до с.Калейца, общ.Троян. Преминаваме през селото, длъжко е. Указателна табела ни подсказа, че трябва да спираме и да тръгваме пеш. Тъкмо на време, че има няма три часа си стоим само на д-тата .  Времето започна да се променя. Облаци, вятърът се усили, но все пак беше топло. Повървяхме известно време и достигнахме район , обособен за пикник и почивка сред природата. Вече чувахме и шум от падаща вода. Надникнахме над пропастта (каньона на реката) и видяхме очарователен, 10-тина метров водопад, спускащ водите си в бистър вир. По една пътека се озовахме над водопада. Искахме да слезем долу до реката, но не виждахме откъде може да се случи това. Върнахме се към поляната и от там се шмугнахме в гората по ръба на каньона, а там е високо. Тогава забелязахме нещо като пътека отсреща, на другият бряг. През есента виждаме надалеч. Открихме пътеката и започнахме да се спускаме надолу. След това намерихме и място, откъдето да прескочим реката - нямаше много вода.   Вече под самия водопад, се постарахме да го огледаме  от всеки ъгъл.  Наслада за сетивата... Небето продължаваше да се пълни с облаци, вятърът се усилваше, а тук долу стана усойно. Отново трябва да тръгваме. Почти по здрач стигнахме до Беклемето, където щяхме да нощуваме в една хижа.

Вятърът стана бурен. Настанихме се и установихме, че ще  бъдем сами в цялата хижа. "Колко яко!!!"

Кухнята беше оборудвана с всичко, за което се сетите. Бяхме се подготвили и си носихме храна. По-късно си приготвихме страхотна вечеря.

Зазяпахме се в някакъв филм,  чието действие се развиваше някъде в зимната пустош на Северна Америка. Вятърът вън вече бушуваше и подсилваше ефекта на филмовата зима. Легнахме рано, но това не беше кой знае от каква полза.

Високите борове фучаха, стволовете им пукаха, чувах как падат шишарки, а аз само си мислех: „Дано не издуха  колата!!!!“.

Следва....

Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!