Пролетни Родопи- TOUR 62/ май 2014 - част 5
Отново на Моняк
Въпреки че отметнахме всичко по предварителният списък (част 4), че и отгоре, пътят сякаш сам ни отведе до живописната местност, където се е издигала крепост „Моняк”.
Никога няма да забравя кафявата табела „Моняк”, която преди цели шест години, ни отклони от пътя. После пеш се изкачихме на връх Шеста крепост (586м) и останахме като поразени от вълшебната гледка, която се разкри пред нас - язовир Студен кладенец, селата на отсрещният бряг, град Кърджали, виждаше се дори стената на яз.Кърджали, а картината завършваше с дълбочина в диплите на Родопа планина.
От тогава досега, това място е един от фаворитите ми. 💙 Колкото и да се връщам, пак няма да ми омръзне.
Както и преди шест години, така и сега, нещата не се бяха променили кой знае колко, освен че пътят, който сочи табелата, беше затапен с купчина камъни и пръст. Отбихме се през село Широко поле, но там табели вече нямаше. Някъде към края на селото, учтив дядо ни упъти и по някакви разбити пътища стигнахме до разклонението, от което се продължава пеш. Разходката е доста приятна, а и в късния следобед случихме на време.
Целият ден времето беше изцяло на наша страна и се намирахме далеч от дъжда.
След около 20 минути вече бяхме горе. Там ни посрещнаха самотните останки от крепостната стена на средновековната „Мнеакос” или в наши дни известна като „Моняк” или „Монек”.
Още малко по-нагоре и ето и нея- величествената гледка.
Оставаш без думи. Мълчиш и съзерцаваш простора пред себе си. Мястото е някак специално. Ние го чувстваме такова.
Обратно по пътя
слънцето се канеше да се скрие и да отстъпи място на нощта, но преди това разкри още малко от красотата на планината.
С това приключи и този дълъг ден.
На следващия, трябваше да напуснем, поне засега красивите, изпълнени с мистика и магия Родопи, но пък имаше какво още да видим .......
Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!
Коментари
Публикуване на коментар