Да усетиш Истанбул - TOUR 64/ юни 2014- част 2

На следващият ден бяхме на разходка с корабче по Босфора. Това е незабравимо и много приятно преживяване. Препоръчвам с две ръце!

 

Докато пътуваме, екскурзоводите представят забележителностите и разказват интересни истории. На борда може да пийнете и от традиционният турски чай. 

 

Уникално е да си във водите и на Мраморно и на Черно море (екскурзоводът твърди, че сме били и в двете), от едната ти страна да е Европа, а от другата Азия. 

 

Видяхме и двата моста  над Босфора, свързващи Европа и Азия- „мостът на проливите” („Мостът на Ататюрк”) и висящият, наречен на името на султан Мехмед Фатих Завоевател.
Крепости, интересни  от архитектурна гледна точка и имидж сгради, с любопитни факти, около тях.

 

 Слязохме в азиатската част. След това по програма разгледахме дворецът Долмабахче- "Dolmabahçe Sarayı". Разположен е на брега по протежение на Босфора.

Дворецът "Долмабахче"

градините в "Долмабахче"

Дали защото случихме на строга, леко попресипнала екскурзоводка или от това че се чувствах като на състезание с останалите групи туристи и следях да не изгубя изпокъсалият се калцун (като тези по болниците), но импозантният, пищен и съчетаващ в себе си толкова архитектурни стилове  дворец, не успя да ме завладее.  

градините в "Долмабахче"

градините в "Долмабахче"

 дворецът "Долмабахче"

Мястото, на което се намира и големите цветни градини донякъде компенсираха цялостното ми положително впечатление, но ако имах възможност бих го заменила за нещо по-интересно, по мой вкус.

Вече на познатата главна улица, поизгладнели и доста уморени, търсехме къде да хапнем. Избрахме малка закусвалчника в отбивка от улицата. Бяхме посрещнати от учтив сервитьор македонец.  Лесно успяхме да се разберем. Една от задължителните ми цели бе да опитам някакъв местен специалитет. Пробвах от „Чи кюфтетата (Ciğ köfte)”. Хлябът или пърленките обикновено вървят с порцията. За гарнитура имаше булгур и страшно пикантен сос. Останах особено очарована от кюфтенцата, но бях толкова гладна, че забравих да ги снимам. :)

През свободното ни време всеки се отделяше на групички и ходеше където му е интересно

Втори следобед отделяме, за да обикаляме по Капалъ чарши.

 

Не обичам да се пазаря, но това място  завладява и скоро усещаш как се опитваш да купиш нещо, на цена, която ти сам определяш. Рядко ще видите етикети с цени. Търговецът очаква да се пазарите, но колкото и да го правите, както казва един приятел „Винаги ще сте прецакани!” Това което сте харесали, по-нататък ще е по-хубаво, по-евтино, но пък удоволствието от това, че си направил пазарлък и уж си „на далавера” си е несравнимо преживяване. Когато разберат, че си от България, веднага се усмихват и започват „О,о комшиии”... Купихме по някой сувенир, дребни подаръчета, но обиколихме почти целия лабиринт от улички. Предлагаха ни какво ли не ...най- много се смях на чай „джиги-джиги”, демек нещо като любовен еликсир

Няма какво да се лъжем- на Капалъто си е скъпичко. На главната улица намерихме същите сувенири с ценови етикети и на доста по-изгодни цени. 
Но друго си остава чувството да се попазариш, да обикаляш и да говориш с хората и най-важното да не се ядосваш, че са те прецакали.  Това им е работата.

Следващата вечер бяхме на вечеря с официална вариететна програма. Трябваше да посетим реномиран ресторант- вариете, където да видим традиционен турски фолклор, ориенталски обичаи и кючекини. Всички се издокарахме и автобусът ни остави до гарата, където щеше да се състои събитието. Влязохме в огромна зала, масите бяха подредени на дълго, беше препълнено и доста шумно. Всяка маса бе приютила гости на града от различни националности. Програмата вървеше, сервитьори разнасяха храна, фотографи снимаха и после предлагаха снимки с кючекините за спомен. Особено се въртяха около мъжката аудитория.

По мое наблюдение най-впечатлени от програмата се оказаха японците, а ние като истински българи мрънкахме и недоволствахме от всичко. Но си  беше весело да видим автентичен фолклор и "бейли денс"..

В деня на отпътуването ни някои отидоха на разходка до Принцовите острови, други се разходихме по фериботното пристанище. Денят беше слънчев и топъл. 

 

Пийнахме по едно турско кафе, 

а после се натрупахме пред една сергия за местен сладолед „dondurma”. Няма такова шоу. Продажбата на сладоледа се състои в изнасяне на цяла програма. Смяла съм се с глас. Моментът, в който се превивам, е когато сладоледаджията посегне да сложи цяла канта сладолед във фунийката на клиента. 

За нищо на света, не пропускайте това!

Малко по-късно имахме предвидена кратка обиколка във Форум Мол. Не ми се ходеше в мол. Отново грешах. Тук нещата са малко по-различни. Нека започнем от размера на мола- огромен е. Предлаганите стоки  се различават коренно от нашенските, а на входа, ти и багажът ти (дамска чанта, раница и т.н.) минават през детектори. Проверява се за остри предмети.
Във Форум Мол се намира известният аквариум „Тюркуазу”. 
Реших да разгледам аквариума и да се снимам с акулите, така че не остана кой знае колко време да обикалям мол-а. 

В аквариума ми хареса и то много. Има голямо разнообразие от морски обитатели, но кулминацията си остава в тунела, където рибите са навсякъде около теб и отблизо можеш да се озовеш лице в лице с акула. 

На връщане към България се отбихме и през Одрин. Там главно пазарувахме лакомства.

Купихме и одрински кори. След няколко дни , вкъщи похапнахме вкусна баница :)

И така... първоначално идеята за екскурзия в Турция не ме въодушеви. Дълго обмислях дали изобщо да ходя. Турция никога не ме е привличала като дестинация. Защо? Нямам обяснение. Уви, едно от най-правилните ми решения беше да отида. А и един пътешественик не би отказал такава възможност.

За съжаление останаха доста недокументирани, неопитани и неусетени места, храна и емоции. 
Макар и да звучи банално, но екскурзията ме обогати.
Бих повторила и потретила,  защото този колорит и тази смесица, които ме заобикаляха през цялото време- улиците, градините, сградите, трамваите, хората, очароват и завладяват по особен начин. 
Ето така, аз усетих  Истанбул!

Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!

 

# Истанбул- част 1