събота, октомври 25, 2014

Да усетиш Истанбул - TOUR 64/ юни 2014- част 1



Ето дойде време най-после да ви разкажа за пътешествието си до Истанбул.
Винаги съм си мислела, че говорейки за Истанбул, хората се прехласват и преувеличават малко повече, но уви, Истанбул е многоцветен, многолик, разнообразен и просто омагьосва. Искаш още и още, от всичко. Като опиянен си. 
Дали, защото дните бяха недостатъчни да видя, да опитам всичко или попаднах в плен на многовековният град, но ровейки из спомените и снимките, неистово съм привлечена към него като с магнит.
Всъщност  посещението ми беше служебно пътуване или по-скоро „тиймбилдинг”.
Лично за мен имаше голяма полза. Освен че опознах голяма част от колегите си, сред тях намерих и нови приятели. Искрено съм благодарна на шефа ми за предоставената възможност да попътуваме отвъд България и на колегите ми, с които изживяхме приятни и незабравими моменти.
Пътуването, както при повечето организирани екскурзии беше през нощта. Рано сутринта навлизахме в пределите на многомилионният мегаполис.
Хотелът ни се намираше в централната част, в квартал Лалели до İstanbul Üniversitesi - най-големият университет в Истанбул, на около 15 минути пеш от „Капалъ чарши”- Kapalı Çarşı -Покритият Базар.  Всъщност това е кварталът на търговците. Още щом слязохме от автобуса попаднахме сред високи, лъскави сгради с многобройни, цветни витрини и магазини.


 По-късно узнахме, че тези търговски площи са предназначени главно за търговия на едро. 

Тук-там някой хотел сред тях, където обикновено през седмицата се настаняват търговци, а през уикендите туристи. 
Още беше твърде рано и тихо.

 
След като ни показаха хотела, пихме по едно уж еспресо (някакво нескафе от машина) и излязохме на разузнавателна разходка. 
Истанбул се пробуждаше. Усещаше се леко раздвижване. По улицата вече търчаха уличните търговци. 

 

Време беше за закуска.
Като един организатор на нашите лични обиколки, в реда на нещата си беше една предварителната подготовка за пътуването, въпреки че имахме програма от туроператора. И така месец по-рано започнах да проучвам и търся туристическа информация- какво да видим, какво да опитаме, къде е интересно да отидем., важни и основни думи и изрази и т.н. Всичко прочетено се оказа доста полезно. Така научих и за прочутите „симитчета”- (тур. Simit) и реших това да е закуската ми. 

След кратичката опознавателна обиколка около хотела се върнахме, за да ни настанят, а след още някой час вече вървяхме след гида, издигнал високо над главата си българско знаменце. Разведе ни из всички по- известни забележителности, разказа ни и куп истории примесени с много хумор и увлекателни факти.
Минахме покрай Университета, близкият площад,

 

 

влязохме и в „Капалъто”, 

 

 

  последва Колоната на Константин Велики (известна още като колоната с обръчите), 

Хиподрума и Египетският Обелиск 

и най-накрая туристическата ни обиколка за този ден завърши до култовите „Синята джамия” 

и църквата „Св.София” (главната катедрала в Константинопол, Цариград- завършена през 360г.)

 

 

 

 

За обяд хапнахме друг вид симит 

и кръстосвахме из уличките обратно към хотела. Имаше малки ресторантчета, красиво подредени витрини с изкушаващи десерти..

 

 
 
 

 

 


Обикалянето успя да ми достави огромно удоволствие. В по-късния следобед по улиците се появиха всякакви търговци.Уличната търговия е доста развита. Отвсякъде колички с какви ли не неща за ядене- царевица, печени кестени, миди и т.н.
Търговци на дрехи, парфюми, книги, отвсякъде някой ти говори и иска да ти продаде нещо. Направо на улицата се продава каквото се сетите. Спокойствието от сутринта, отдавна си отиде. С напредването на деня, мегаполисът сякаш оживява и започва да кипи. Улиците се изпълниха с хора от най-различни народности, автомобилите се разминаваха на косъм един от друг, трамваи, пешеходци, шум, клаксони.


Но във всичко това, човек открива чара, разнообразието и колорита, усеща града. Всичко е различно и аз вече знам, че сме потопили в истинската атмосфера на Истанбул
Религията е на особена почит. В петъчен ден е съвсем нормално да видите опашка като тази. 

Местната джамия няма как да събере всички вярващи и те са по тротоара.
Луксозните стоки като алкохол и цигари са по-скъпи. Алкохол не се предлага в местните гостилници, а само в ресторантите предназначени за туристи и в лоби-баровете на хотелите. 


 

Вода се продава навсякъде.
Преди вечеря, решихме да слезем надолу към морето. Голяма грешка. Две улици по-надолу пейзажът изведнъж се смени. Попаднахме направо в гето.  Успоредно на морето и на улицата, до която успяхме да стигнем се издигаше каменна стена и не можехме да припарим до водата. 
Съветът ми е да не си правите експерименти и най-добре да търсите по- оживените части. 
Страшничко си е...
Вечерта вечеряхме в друг хотел, чийто ресторант беше на последния етаж на сградата, с красива панорама към Мраморно море. 

Гледката беше невероятна смесица. Виждаха се кораби, лодки, църква, малки жилищни сгради, на фона на небостъргачи, лукс, беднотия в едно.....

 

Точно в тази атмосфера откриваме още от чара  на мегаполиса. 
Вечерта още щом докоснах възглавницата и заспах.
Рано на следващата сутрин вече бях в очакване на нови предизвикателствата !
 Следва.....


Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!






Няма коментари:

Публикуване на коментар