Пролет по Северното Черноморие- TOUR 60/ април 2014

Седмица преди Великденските празници бях твърдо решила да посетим ботаническата градина в Балчик. Исках отново да попия красотата ицветовете от лалетата, които трябваше вече да са цъфнали. Но повече ми се искаше да открием цъфнали диви божури по крайбрежието. 

Рано сутринта в априлската събота потеглихме на север. Нямахме конкретен план какво ще правим след посещението в Балчик. Решихме да се оставим по течението. Едно беше сигурно - да отидем колкото може по на север.

Денят беше слънчев, с облаци. Шанс да завали също имаше, предвид валежите предходните дни и синоптичната прогноза. За целта си бяхме подготвили големият червен чадър. Все още беше хладно, особено около морето, където винаги духа. Тук-там слънцето препичаше, но пролетта тепърва се разгръщаше.

Както миналата година, така и тази бяхме първите посетители за деня, в градината, в Балчик.   
Изненада!!!
Входната такса е увеличена. Спор няма. Мястото изисква своята поддръжка.

Дали защото вече се бях възхищавала и прехласвала или този път лалетата бяха по-малко?

Не полудях от възторг. 
Малки капчици издайнически подсказваха, че вчера е валяло.

Въпреки всичко градината беше пъстра, многоцветна и свежа. 

Обикаляхме, разглеждахме и така до обяд. 

Идеален момент да открием сезона в мидената ферма „Дълбока”.

За първи път мястото не беше претъпкано в такъв топъл ден. Явно все още беше рано за наситения туристически поток и посетителите не бяха много.

За съжаление това може би се отразява и на кухнята. Останах разочарована от храната. Личеше, че е правена отдавна и я сервираха претоплена. Мидите и оризът  (Миди по Бургаски) бяха сухи и жилави. Надявам се в разгара на лятото, нещата да не стоят по този начин.

Продължаваме към Камен бряг. Малко преди отбивката, отстрани покрай пътя ми се видя малко червено цвете. „Ура, може пък маковете да са цъфнали!” „Тук-там в града вече имаше подранили!” „Калиакра, цялата обсипана с алените цветя, изобщо не е за изпускане!” 
Няколко секунди и променихме посоката - тръгнахме към Калиакра. Поляните до пътя бяха покрити с пролетни цветя. Е не виждах макове, но това не правеше мястото по-малко красиво по това време на годината.
Небето се изпълни със страхотни, пухкави, бели облаци. Някъде в далечината вече валеше. Разбира се, това не спря и  продължихме.

Изненада!!!! И тук входната такса за посетители е увеличена.

Паркирахме и с нескрито възхищение се втурнах към ръба на брега, който беше пожълтял от изобилен цъфтеж.

Толкова приятно за разходка. Няма ги и онези тълпи от хора, които обикновено се скупчват тук.

Бавно започнахме да крачим по пътеките и около руините. 

 

Стигнахме до параклиса. Без да бързаме се върнахме обратно, сякаш да се насладим на всяка измината крачка.

Беше толкова спокойно и приятно, а пейзажът очарователен!

Най-накрая продължихме към Камен бряг и по-точно към Яйлата, където не бяхме стъпвали от години. Целта беше да заварим дивите божури. За тази подранила пролет би трябвало точно по това време да цъфтят. 

Наскоро наш приятел ни разказа, че са започнали реставрация на руините на тамошната крепост. И наистина. Отдалече видяхме как група работници събираха инструментите  и  започнаха да се изнизват в редица по пътеката нагоре. Края на работният им ден.

Няма да се учудя, ако и  тук при старта на сезона има изненада откъм цената за входна такса. 

Е, за мое искрено съжаление цъфнали божури все още нямаше. Бяха напъпили до пръсване. Сякаш всеки момент ще се отворят. Но уви, нужно им е още мъничко. 
„Сигурно ще цъфнат точно по Великден, следващата седмица!”

„Яйлата” е защитена територия, а този вид божури (Paeonia Peregrina) е сред защитените видове растения у нас. 
Изненадващо, в началото на месец май, открихме гора, цялата покрита с прекрасните алени божури (снимки на страницата ни във фейсбук Див божур )

 Но да се върнем към брега.
 Поляните наоколо бяха отрупани с други жълти цветя.

 

Изглеждаха като десетки запалени по брега свещи. 
Останахме за момент да се наслаждаваме на специфичния релеф, на фона на морските вълни, които се разбиваха в скалистият бряг. 
От север се задаваха тъмни облаци. Предвещаваха буря. 

 

 

 

 

Светлината в такива моменти е много особена и всичко изглежда толкова контрастно. 

Вятърът се засили и стана съвсем студен. Нещо не спираше да ме тегли и продължих да вървя по брега и да се наслаждавам на момента. 

Тогава се замислих, че въпреки несбъдналите се очаквания, в момента си прекарвах страхотно. Трябва да съм благодарна за тези скъпоценни моменти. 
Сетих се и за една мисъл на Джак Керуак, на която бях попаднала наскоро, а именно: 
„Живей, пътувай, рискувай, бъди благодарен и не съжалявай!”

По някое време тръгнахме обратно. Черните облаци така заплашително надвиснаха над нас, че и малкото хора, които като нас бяха дошли на разходка изчезнаха. Останехме само ние, морето, вятърът и скалите.
Почти стигнахме догоре, когато усетихме първите капки дъжд. Прибягахме до колата.
Потеглихме към Тюленово. 

Тюленово. Слънцето отново напече.

Продължихме към Шабла.

 

Няколко кадъра на разбиващите се вълни, старият Шабленски фар. 
Междувременно слънцето се скри зад поредните облаци. 

Вече наближаваше 19.00ч. Чувствахме се изморени и беше дошло време да се отправим към къщи. Не бяхме изминали и два километра, когато започна да вали. Почти през целия път до Варна валя пороен дъжд.

Денят  отнасям към  тези запомнящите се. Знаете какво имам предвид, нали?!

Северното Черноморие отново  ни плени  с красивите морски пейзажи, грейнали пролетни поляни и усещането за свобода в този необятен простор!

Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!

Сродни публикации:

                                                         # В очакване на изгрева- Яйлата

# В царството на лалето

# Слънчева Калиакра

# Шабленски следобед

# СеверноЧерноморие

# Магията на СевернотоЧерноморие