Една фоторазходка из атмосферата на малките рибарски селища и морето - TOUR 61
"След като веднъж ви омагьоса, морето ви държи в плен на чара си цял живот" – Жак Кусто
Морски град- малък, голям, няма никакво значение, защото някъде ей така, като че ли в нищото, кривваш в една възможна отбивка, пресичаш жп линията например, хващаш изникнал пред теб тесен, черен път
или пък някъде в края на града, се озоваваш до морския бряг,
където като наниз са наместени кейчета, лодки, рибарски принадлежности, малки схлупени барачки, къщурки, навеси и прочие.
Озоваваш се в една различна атмосфера –рибарската.
Като се замисля, къде случайно, къде с цел сме попадали на доста такива места.
Едно нещо обединява всички тези импровизирани малки селища, а именно рибарите.
Рибарят като професия е може би един от най-старите занаяти в човечеството.
Рибари е имало още в дълбока древност и всеки по-възрастен е предавал на по-младите наученото и тънкостите, майсторлъкът на тази работа. Дали невъзможността за някакъв по-различен живот или любовта към морето кара рибарите да живеят простичко, в ежедневие изпълнено с тежък труд, понякога сурово време, капризна природа, стихии, очакване? Отговор може да ни даде единствено рибарят. А що се отнася до мен, просто исках да споделя, че атмосферата на тези места винаги ме привлича по странен и необикновен начин.
Често това са малки заливчета, където водата е по-спокойна. Там са разположени рампите, от които лодките влизат в морето и съответно излизат от него.
Там е винаги тихо и спокойно.
Там човек може да се наслади на плискащата се вода, свежият мирис на водорасли и солена вода, да усети лекия бриз.
Там, сутрин рано или вечер по залез се чуват моторите на лодките, виковете на гларусите, които са неизменен спътник на рибаря и неговият улов.
Там, витае някаква романтика!
Точно там изгревите и залезите са винаги магнетични!
Чувате ли вълните?
Усещате ли мириса на морето и бриза?
А.. ето го и рибарят....
Коментари
Публикуване на коментар