И как започна всичко. ... TOUR 42/ май 2012

(Първият ден )

Местата, през които може  да преминеш от Северна в Южна България, пресичайки Стара планина са няколко. Едни са по-живописни, други отнемат по-малко време. Нашата крайна цел беше с.Говедарци, общ.Самоков, Софийска област. 
Този път предпочетохме Троянският проход. Идеята беше да отметнем възможно най-много места, които не сме виждали. Маршрутът преливаше. Имаше си дори евентуални резерви, в случай че някак остане време.

Още преди град Троян беше нашата първа спирка- крепост Состра. 

Римска крепост, чието строителство е започнало още през далечната 147г. Намира се в землището на село Ломец, на около 16 км от Троян. 

Близо до крепостта все още могат да се видят следи от главен римски път, преминаващ от Данубиос (р. Дунав) към Филипополис (днешен Пловдив). Набързо спряхме и разгледахме руините.
В близост е и водопад Скока, до село Калейца 

Следващата спирка беше Троянският манастир. Така и така сме в района, защо пък да не се отбием ?

Преминахме през Троян и се отправихме към с.Кърнаре, по живописния и един от най-високите в страната проходи през Стара планина. На моменти по завоите наистина е доста страшничко, особено при дъждове и когато има много падащи камъни. Колкото по-високо се изкачвахме, толкова по-студено и облачно ставаше. В най-високата част, все още имаше и сняг по северните склонове на планината. Поспряхме за кратко на Беклемето, 

 

а след това и в южната част. Вятърът се усили, появиха се дъждовни облаци, а малко по-късно започна да ръми .

 

Без повече спирки, излязохме на подбалканският път и се отправихме към град Клисура - спирка номер три. Знаете ли защо градът носи това име? Разположен е между Стара планина и Средна гора, като точно в този район, планините са много близо една до друга, а самото селище (първоначалното му местонахождение) е било проходът, свързващ двете планини. Думата клисура, означава пролом, дефиле, теснина ..

Още преди да влезем в самия град, ни посрещна паметникът на Боримечката. 

Символ за значимите събития, случили се през 1876г и началото на Априлското въстание.

 В центъра, посетихме историческият музей

и храм паметник "Св.Успение Богородично".

Вече беше обяд. Това ни накара да побързаме, тъй като точките набелязани в маршрута, дори не бяха на половина, а и стомасите твърдо подсказваха, че е време за храна.

Спирка номер четири беше място, което до този момент, никога не бях виждала. 
Очаквах с нетърпение да попадна сред цветните къщи, възрожденската архитектура и паметниците на културата в Копривщица. 
Пътят от Клисура до там е кратък, но особено чаровен.

На Копривщица отделихме повече време. Нямаше как иначе. 

След лекият обяд в къща, строена в края на 18 - началото на 19 век, 

 

се втурнахме да обикаляме града. 

Шмугвахме се през лабиринт от калдаръмени, тесни улички без да сме сигурни дори къде отиваме. 

 

 

 

Определено е нужно повече време, но и тези два часа задоволиха отчасти любопитството ми .

Колоритно, подредено, оживено, лъхащо на история- това е Копривщица.

Спирка номер пет беше само за печат в книжката. Панагюрище. Откъдето и да го погледна този район е толкова богат на забележителности, че просто е абсурдно само да преминеш. Трябват дни. Преди Панагюрище, обаче пътят ни поведе към Стрелча. Не влязохме в града, но определено го отбелязах като евентуална точка от следващ маршрут. Там чакахме на един прелез, а слънцето вече печеше и нямаше помен от лошо време. В Панагюрище разбрахме, че печат можем да вземем от родната къща на Райна Княгиня или от местност Оборище, която се намира на 10-тина километра западно от града. И защо пък не? Насочихме се натам. Малко преди село, носещо същото име, кафява табела посочва завой в дясно към гориста местност. Това е историческо място, свързано отново с Априлското въстание, както и с факта, че точно там се е провело първото Велико Народно събрание. Всяка година в началото на месец май се провеждат празници по повод честването на Априлското въстание.

На един кръстопът се отклонихме в ляво, защото иначе, пътят излиза при някакъв стар рудник. Нямаше време да разглеждаме района. Озовахме се пред хижа. Няколко кучета  с лай оповестиха нашето пристигане. Поогледахме се, почудихме се, направихме бърза обиколка, но нищо. Никакви  хора, камо ли печат. Вече беше почти късен следобед. 
Виждах как неимоверно маршрутът ще бъде съкратен.

Отново се върнахме обратно в Панагюрище и затърсихме къщата- музей на Райна Княгиня. Взехме печата и офейкахме.

По план следваше да хванем магистралата Пловдив - София и да се отбием от нея някъде около Костенец. Тук като резерва в списъка със забележителности фигурираше крепост Траянови врата. Останахме си само с табелката, която видяхме. Времето много ни притискаше.

От Костенец, Северните дялове на Рила, ни посрещнаха с Момин проход. 
Най-после Рила планина. Като се замисля, единственият ми досег с Рила до този момент беше двудневна екскурзийка до Бели Искър и Боровец преди много време. Е,  тази година (2012) се върнахме.

Нагоре, нагоре и вече бяхме в курорта Боровец. Само профучахме. Някъде по пътя съзряхме красив водопад и решихме поне да си направим някоя и друга снимка. 

Смрачаваше. „Ех, това време! Колко бързо отлита?” Минахме и през Бели Искър, а от там свихме към Мала църква. По билото на планината имаше доста сняг. 

 

Слънцето вече залязваше. Този момент никога не е за изпускане. Спряхме да се полюбуваме на залеза и околността.

 

 

Малко по-късно бяхме достигнали и крайната си цел за този ден- с.Говедарци.  Домакините, които ни посрещнаха, разказаха за много местности и интересни места в района. 
За съжаление нашият план вече беше с връх. Идеята ни беше  за опознавателна обиколка в района на Мальовица, а от там да поемем към Сапарева Баня и евентуално посещение на 7те Рилски езера. 
Изобщо не очаквах през нощта да бъда събудена от тътен и докато се осъзная какво става, цялата къща да се разклати и да заскърца.... Осъзнавам.. „Ужас земетресение!” 
Най-култова в този момент беше репликата на Никола: „Какво земетресение? В отпуск съм?!!” 
До сутринта не мигнах. Голямо "клатене" беше. Нямах търпение да тръгнем, а и доста се изплаших. 
На следващата сутрин, натоварихме багажа и тръгнахме към  Мальовица. Не да изкачваме върха, а да се поразходим някъде в подножието. В по- ниското беше слънчево и приятно. Зелени поляни се открояваха на заснеженото било на Рила. По пътя нагоре бяха падали клони, беше влажно и усойно. Колкото по-високо се изкачвахме снегът се увеличаваше. На една ливада, малко преди учебният център (ски център),  изпод снега се бяха показали предвестниците на пролетта- минзухарите.

Тръгнахме пеш. Въздухът беше чист, слънцето печеше, а насреща ни величествено се издигаше вр.Мальовица (2729м). 

 

Табела с надпис „Национален парк Рила”, посреща туристите.

Имаше маркирани няколко пътеки, но и снегът беше доста. Тръгнахме по течението на реката, ала времето изведнъж се влоши. 

 

Появиха се оловни облаци, мъгла започна да пълзи навсякъде и да скрива всичко наоколо. По едно време вече не виждахме и Учебният център, а не се бяхме отдалечили кой знае колко. Поспряхме и наблюдавахме как  гъстата мъгла сякаш се забавляваше и се спускаше по ски пистата право към нас. 

Ливадата, през която минавахме беше с локви и се наложи доста да обиколим, докато достигнем мястото, откъдето тръгнахме. Величествено, красиво и в същото време страшно. „Дали ще имаме възможност да качим върха, някога?!!!”

Потеглихме към Самоков. Поразтъпкахме се из центъра на града, докато търсим Историческият музей. От там ни разказаха за крепостта при Белчин, вече известен и доста нашумял комплекс „Цари Мали град”, който по това време беше още в ремонтни и възстановителни дейности. Решихме да си оставим нещо и за друг път. Освен това искахме да проучим как стои въпроса с посещението на  7те Рилски езера. Не ни беше останала много надежда това начинание да се случи. Времето беше  студено, а  снегът по билото си го биваше. „Май избързахме!”. В края на месец май, в планината е зима!

Пристигнахме в Сапарева баня. Валеше ужасно силно. Настанихме се и поседяхме известно време около камина, с бумтящ огън. Постоплихме се. Малко по-късно дъждът спря и веднага хукнахме нагоре към Паничище. Стигнахме до лифта. Все още не работеше. Снегът беше твърде много. Изгледаха ни  преценително и направо ни се изсмяха. Все пак не бяхме се подготвили за такива тежки зимни условия. Но получихме своя урок и уви, мисията ще трябва да продължи в летните месеци. 
Така и стана.  

Тук Там през август-част 1















Не се разочаровахме от факта, че планът пропада. Все пак това си беше опознавателна обиколка. И все още разполагахме с куп възможности от преливащият план.
Решихме да си направим пикник около хижа Пионерска. Тъкмо се настанихме и започнахме да вадим храна, и зачатка градушка. Това вече беше досадно. Отново заваля проливен дъжд. Едвам се върнахме в Сапарева Баня. Денят премина в почивка, от която се нуждаехме.

За щастие следващите дни бяха интересни и компенсираха почивката....

 

Залез в Мелник и още

История и природа

 

Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!