събота, април 20, 2013

Залез в Мелник и още..TOUR 25/ май 2012



Съществуват пътешественици и пътешественици. Някои хора не просто обичат, а изпитват огромна нужда да пътуват, да разглеждат, да откриват нови и нови, неизвестни места, да преоткриват и да се наслаждават на всяко свое приключение.. Такъв човек знае как да оцени едно „бягство”. Нашето желание да посетим, колкото е възможно повече красоти през живота си е непреодолимо голямо, но определено сме достигнали до етапа, в който наистина да оценим момента такъв какъвто е, независимо от обстоятелствата. Не просто да отидеш там по такава или онакава причина, а да извлечеш максималното, точно в този момент, точно на това място. Да се обогатиш. 
Един от ключовите моменти в нашето собствено осъзнаване беше обиколка през май 2012. Бяхме планирали пътуване през голяма част от красивата ни страна. Въпреки неосъществените цели по време на това пътуване, пред нас се откриха съвсем непринудени хоризонти, които задоволиха глада на „обогатяването”. 
На по-късен етап получихме и своя втори шанс да довършим  започнатото.
Затова, стискайте здраво момента, колкото се може по-дълго.
.....
Вторият ден от обиколката (за първият ще поговорим друг път)  стартира с доста хладен, дъждовен ден. Първата ни цел беше Рилският манастир. Колкото повече се изкачвахме, толкова по-студено ставаше. Дъждът се усили, но това не ни спря. 


Пренебрегнахме лошото време. Важното беше, че сме тук и сега-  успяхме да усетим чувството, което се опитвах да опиша одеве.
Със своето величие Рилският манастир винаги е бил един от по-специалните за мен манастири.


След като се измокрихме и понамръзнахме, решихме да продължим по маршрута. Следващата точка беше с.Стоб и Стобските пирамиди. Уникално природно чудо. По пътя, обаче спряхме да погледаме отдалече Водопади „Дяволски води” до с.Пастра. 




2012 може да определим, като годината на Рила. Планината буквално  ни плени и с удоволствие бих разглеждала ненагледната ѝ красота във всеки удобен случай.
Дъждът, влагата и образувалата се кал, осуетиха посещението на Стобските пирамиди. По-нататък и на Попинолъшкия водопад. И тъкмо, когато разочарованието, че денят ще бъде   провален, набираше сила,  в пределите на Благоевградско дъждът спря. Oблаците започваха да отстъпват на слънцето и след кратко лутане, попаднахме на друго омиротворяващо и вдъхновяващо място- Рупите. 
Да се върна на лутането. Поради обилните валежи, много реки бяха придошли, в това число и Струма, което доведе до рухването на моста до с.Рибник, между Петрич и Сандански . И това се случва няколко часа преди нашето преминаване. „Бъзз..ззз”- побиват ме тръпки. Пътят, по който трябваше да минем  и да ни отведе до Рупите, беше затворен. И така се полутахме, но  достигнахме целта по обходен маршрут през Марикостиново, до Петрич.
Природата около местността е различна. Красива по своему, което вероятно е предопределено от угасналия преди около 1 млн. години вулкан. Свидетелство за съществуването му е 281 метровото възвишение Кожух (остатък от стар вулканичен конус). Точно в източното подножие на това възвишение са разположени и Рупите. В тази местност, както е известно са налични и горещи минерални извори . 
Кадри от изворите, които попадат в зоната на манастирския комплекс.




След Рупите, по план следваше „Самуиловата крепост”. По пътя се откриха невероятни гледки от ниски облаци и изпарения.

Вече наближаваше края на работният ден и надеждата да успеем  да разгледаме руините се изпаряваше с приближаване на мястото. Останките от Средновековната крепост са разположени между планините Беласица и Огражден. Парк Музей „Самуилова крепост” е включен в 100-те Национални обекта!
Благодарение на охраната, с обещанието да не се бавим, набързо обиколихме останките и погледахме местността отвисоко. Река Струмешница се виеше между обработваеми площи, 


 селата Скърт, Ключ, Яворница, се гушеха в подножието на Беласица. 
 

В западна посока се виждаха и пилоните на знамената на ГКПП Златарево, та чак и Македонско.
В противоположната посока се издигаше куполът на храм „Св.Богородица”- църквата в с.Струмешница.

Вече беше късен следобед и трябваше да се отправим към Мелник.
Тук между Хърсово и Виногради станахме свидетели на разкошно природно представление.
Докъдето поглед стига- лозови масиви. 








От другата страна исполините на Пирин със снежни шапки.



Изпарения след дъждовния ден. Меки слънчеви тонове. Оловни облаци.



Без думи. Не можех и не исках да помръдна....
Пристигнахме в Мелник, хвърлихме раниците и излязохме да пообиколим, докато все още можеше да се възползваме от  дневната светлина.
Мелник- най-малкото, спретнато, чаровно градче в България. През своето съществуване е претърпяло възход и падение.
Тръгнахме по главната уличка и към края ѝ отново заръмя. Слънцето и облаците започнаха поредната борба за надмощие и в кулминационният момент на залеза, слънчевата светлина надделя. В края на деня пред нас се разкри светлинна феерия на фона на красивото градче. В Мелник по залез! Колко романтично ?!  



В началото на 13 век, Алексий Слав (управител на Западни Родопи) става независим  владетел със столица в Мелник. Около градът са издигнати крепостни стени. Една зона е с мощни стени с дебелина между 2-3.5 м – укрепителната резиденция на владетеля, която е доизградена (края на 12век) върху стар замък от 5-6 век. А след земетресение е възстановена и разширена. Днес, могат да се разгледат руините, част от кула, жилищни сгради, които впечатляват с височината и големината си. Мястото е известно като „Крепостта на Деспот Слав”.



На фона на залеза, руините бяха много впечатляващи.
След падение по времето на Османското владичество,  Мелник процъфтява и се прославя в Европа с винопроизводството си, в края на 18 век. В тази връзка се появява и Кордопуловата къща,

която според статистиката е най-голямата Възрожденска къща на Балканите, запазена и до днес. Построена с цел производство, съхранение и търговия с вино. Принадлежала на гръцка фамилия търговци Кордопулос. Сега къщата и избата към нея са превърната в обект за посещение- музей и влиза в списъка на 100-те национални обекта.
Още един интересен и емблематичен пункт в Мелник се оказва храм „Св.Антоний Велики”- известен като "църквата на чудесата".

За по-любопитните:  "Св.Антоний Велики”
Със спускането на вечерта над града, приключи и нашата туристическа обиколка за деня. На чаша мелнишко, развълнувано обсъдихме емоциите от изминалия ден и планирахме следващия.
На сутринта, още рано се отправихме към Роженския манастир „Свето Рождество Богородично”

Живописната местност в района на Мелник е уникална и вдъхновяваща. 
Все още нямаше посетители в манастира и успяхме да се насладим на тишината, спокойствието и красотата в манастирския двор и около манастира. 



Единствено се чуваха птичките и напяването на свещеник в манастира. Изпитахме истински покой.
Накъде продължихме?....Еее... ще ви разкажа друг път.
Иначе мисля да завърша с един съвет за живота, препоръчан от Далай Лама, който е много вдъхновяващ:
Веднъж в годината посети място, на което никога не си бил преди!


Информационен източник 


=======================================================
Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!
=======================================================


Така започнаха перипетиите ни през май:




И така завършиха:

























 

2 коментара:

  1. Поздравления, Катя! Чрез твоите фото-пътеписи държиш здрава връзката ни с Родината. Поздрави от далечна Америка!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Отново благодаря за хубавите думи!Статистиката показва, че по-голям интерес към блога има извън България, наистина!Ще се радвам да поддържам тази връзка :)

      Изтриване