Като турист в града, в който живея- TOUR 43/ октомври 2013

С настъпването на месец октомври, есента започна да проявява своите черти. 

Вече няколко дни мъгли пъплят над града от сутрин до късен следобед, та дори и по цял ден.

В една такава октомврийска, есенна, мъглива, съботна сутрин се зачудихме какво да правим през почивния ден. Идеален беше за пред телевизора, за някое филмче, книга и топла напитка, но никак не ни свърташе вкъщи ..

В ранния следобед излязохме и колкото повече доближавахме морето, мъглата ставаше все по-гъста, мрачно, но пък особено приятно за разходка. 

Насочихме се към „Гръцката махала”. Говорим за Варна, да не стане някое объркване. 
Мъглата придаваше съвсем друг облик на познатите улички и сгради. Като се огледах, все едно бях на непознато място. Макар че вече е октомври около нас се чуваше руска и английска реч, а самите туристи в района, не бяха никак малко. 
Случайно или не, се озовахме около  Римските терми. 

Дадохме си сметка как улисани в ежедневието, приемаме нещата около нас за даденост. Колко пъти сме минавали от тук и нито веднъж не сме спрели да ги разгледаме както се полага. 

Крайно време беше да се потопим  в римската епоха.

Обектът е бил доста обширен. От т.н. „малък императорски тип”. Съвременна възстановка, показва че е имало магазини, няколко басейна, кои с гореща (caldarium), кои със студена вода (frigidarium).

Банята е играела важна роля за социалният живот на жителите  по онова време. Това е била най-голямата баня на Балканският полуостров. Като цяло руините са добре запазени. 

Преминавахме през различните помещения, а  до някои входове имаше останки от сводове.

Огромни каменни късове в типичен римски стил. Тук там и части от колони със задължителните фрески. 

След още някой друг вход и се озовахме в котелно (praefurnium). 
Отоплителната система буди интерес и до днес. 

Зданието е било огромно.

Многобройни истории и легенди. Макар и за кратко отново се пренесохме в друга епоха. 

Продължихме към Военноморският музей.
По повод 130 години от създаването му, в този ден имаше много посетители, а и входът беше свободен.

Място, до което минаваме често, разхождайки се из морската градина. Толкова сме привикнали с танковете, въртолетите и всякакви други експонати в двора, че дори не ни правят впечатление.

Този път влязохме и останахме приятно изненадани от богатите експозиции на най-различни части от кораби, оборудване, останки от военни боеприпаси, колекции, снимки, архивни документи, различни вещи, писма, медали и други предмети на моряци, капитани и хора допринесли за търговското корабоплаване, корабостроенето и т.н.. Изобщо всичко свързано с морската и военноморската история на страната ни.

Интересен факт е, че първите подводни археологически проучвания в страната се свързват с музея. Първата научна експедиция е организирана през 1959г. при нос Калиакра.

Всеки  експонат си има история, което го прави още по-ценен и интригуващ.

Ето например яхтата „Кор Кароли” („Сърцето на Карл”). 

С нея капитан Георги Георгиев прави околосветско пътешествие, първото, осъществено от български мореплавател. Тръгва от Куба, обикаля света за 201 дни, 21 часа и 36 минути и отново акостира в Хавана (Куба). Бил е сам, подложен на различни изпитания, но в крайна сметка осъществил целта. Неговото постижение е отразено и в книгата на Гинес!

Аз лично отделих най - много време на оптиката на някои от фаровете по български пристанища, както и на стари снимки на някои от тях.

След обиколката в музея, решихме да се поразтъпчем из морската градина. Така стигнахме до слънчевият часовник на входа на морската, откъдето потеглят влакчета- атракция.
 

Така и така се чувствахме като туристи и си казахме: „Защо пък не?” Качихме се и започна нашата обиколка. Маршрутът е много интересен: влакчето минава покрай бившето Морско казино, откъдето се открива панорамна гледка към Галата и Морска гара, продължава сред високите дървета и покрай шадравана, където се събират скейтърите и байкърите. След това по мостчето и се насочва към Пантеона, но свива към алеята с „дървото”-  любимото място на всички малчугани. Минава под Пантеона, стига до Хоризонт, а от там все по алеята с гледка към морето, та чак до Делфинариума.

И така вече беше късен следобед. Мъглата започна да се сгъстява, а ние предоволни завършихме тура в малко заведенийце до плажа, в което не бяхме стъпвали от години.

Така за няколко часа се превърнахме в туристи и си прекарахме една страхотна октомврийска събота.

 

Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!