неделя, октомври 12, 2014

На връщане - TOUR 63/ май 2014



          Скални гъби- с.Бели пласт, яз.Жребчево, яз.Копринка


Ето, че обиколката из красивите пролетни Родопи приключи и пътуваме обратно.
Изпълнени сме с различни емоции и впечатления.
Денят беше малко сив и облачен. Няколко пъти се обръщах назад, за да видя как постепенно се отдалечаваме от диплите на планината.
Но и за днес имаме няколко задачи. 
Първата е да се отбием до каменните гъби, разположени до с.Бели пласт. 

Природният феномен се намира на около 1 км от с.Бели пласт – отбивка от главният път Кърджали-Хасково.
Мястото е известно сред местните като „Мантаркая”.


Направихме малко снимки и отново потеглихме.
Времето определено се разваляше. Ставаше все по-сиво, от време на време ръмеше.
Следващото място, на което бяхме запланували да се отбием беше язовир Жребчево. 
Сега след обилните валежи, очаквахме нивото на водата да е доста по-високо, отколкото миналата есен TOUR 47, та да може и ние с очите си да видим потопената църква.
 И...да наистина водата беше доста. 

 Не мога да повярвам как миналият ноември си направихме снимка до самата църква.
Влизахме да я разглеждаме отвътре и се разхождахме по дъното на язовира, което си беше всъщност брега.
Сега църквата беше потопена във водите на язовира, а ситни капки дъжд падаха и правеха кръгчета около нея. 

 

Пейзажът ми  изглеждаше някак сив...на фона на зелените дървета наоколо.
Продължихме към следващата цел, а това беше язовир Копринка. Там планирахме да приключим пролетната си ваканция.
Лека-полека небето започна да се избистря. Сивите облаци отстъпваха  на синьо небе, а след дъжда Стара планина бе скрита от облаци и изпарения.
Пристигнахме до язовир Копринка и се втурнахме да разглеждаме. 
 


И тук водата беше доста повече. Духаше силен вятър, който образуваше вълни по повърхността. Изпаренията така добре допълваха пейзажа, че беше трудно да се придвижвам напред. 

 

 

От време на време се показваха все още заснежени върхове.
Беше хладно и ветровито, а ние се чувствахме изморени и някак носталгично настроени. Затова се отправихме към хотелчето, където щяхме да пренощуваме.
На сутринта, както традицията повелява, още рано преди закуска бяхме навън, на сутрешна фоторазходка. 

 

 


Беше влажно, студено, но изключително приятно. За разлика от късния следобед, днес вятърът беше съвсем слаб и язовирът се бе превърнал в огледало. Ято лястовички шареха по цялата повърхност. Тишина, спокойствие и лястовичи гласове - какво по-хубаво начало на новия ден ?

Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!


 

Още за Жребчево и Копринка, може да прочетете тук:

Няма коментари:

Публикуване на коментар