вторник, май 27, 2014

Пролет по Северното Черноморие- TOUR 60/ април 2014




Седмица преди Великденските празници бях твърдо решила да посетим ботаническата градина в Балчик. Исках отново да попия красотата и цветовете от лалетата, които трябваше вече да са цъфнали. По-важната задача беше да потърсим по крайбрежието цъфнали диви божури. 
Рано сутринта в априлската събота потеглихме на север. Нямахме конкретен план за времето след Балчик. Решихме да караме по течението, но със сигурност трябваше да отидем колкото може по на север.
Денят беше слънчев, но с облаци. Шанс да завали също имаше, предвид предходните дни и синоптичната прогноза, но за целта си бяхме подготвили големият червен чадър. Все още беше хладно, особено около морето, където винаги духа. Тук- там слънцето препичаше, но пролетта тепърва се разгръщаше.
Както миналата година, така и тази бяхме първите посетители за деня в градината в Балчик.   Изненада!!! Входната такса е увеличена. Мястото си изисква поддръжка, спор няма.


Дали защото вече се бях възхищавала и прехласвала или този път лалетата бяха по-малко?


Не полудях от възторг. 
Малки капчици издайнически подсказваха, че вчера е валяло.

Въпреки всичко градината беше пъстра, многоцветна и свежа. 

Обикаляхме, разглеждахме и така до обяд. 

Идеален момент да открием сезона в мидената ферма „Дълбока”.
За първи път мястото не беше претъпкано за такъв топъл ден. Явно все още е раничко и посетителите не са толкова много.


За жалост това явно се отразява и на кухнята. Останах разочарована от храната. Личеше, че е правена отдавна и я сервираха претоплена. Мидите и оризът  (Миди по Бургаски- най-любимото ми ястие с миди) бяха сухи и жилави. Надявам се през разгара на лятото, нещата да не стоят по този начин.
Беше си хладно. Изтичах да взема дебелото зимно яке от колата. Април си е април и толкова.
Решихме да продължим към Камен бряг. Малко преди отбивката, отстрани покрай пътя ми се видя малко червено цвете. „Ура, може пък маковете да са цъфнали!” Тук-там в града вече имаше подранили! „Калиакра, цялата обсипана с алените цветя, изобщо не е за изпускане!” Няколко секунди и променихме посоката- тръгнахме към Калиакра. Поляните до пътя бяха покрити с пролетни цветя. Не виждах макове, а и дали не беше прекалено рано за тях? Небето се изпълни със страхотни бели облаци. Някъде в далечината май вече валеше, но продължихме.
Изненада!!!! И тук входната такса за посетители е увеличена.

Паркирахме и се втурнах към края на брега, за да огледам. Е, макове нямаше, но пък всичко беше пожълтяло. 

Нямаше тълпи от хора и беше толкова приятно за разходка. 

Бавно започнахме да крачим по пътеките, главните пътчета и около руините. 

 

Стигнахме  до параклиса и бавно се върнахме обратно, сякаш да се насладим на всяка измината крачка.

Беше толкова спокойно и приятно, а пейзажът очарователен!
Най-накрая продължихме към Камен бряг и по-точно към Яйлата, където не бяхме стъпвали от години. Целта беше да заварим дивите божури. За тази подранила пролет би трябвало точно по това време да цъфтят. 
Наскоро наш приятел ни разказа, че са започнали реставрация на руините на тамошната крепост. И наистина отдалече видяхме как група работници събираха инструментите  и  започнаха да се изнизват в редица по пътеката нагоре. Края на работният им ден.
Няма да се учудя, ако и  тук при старта на сезона има изненада откъм цената за входна такса. 
Е, за жалост цъфнали божури нямаше. Бяха напъпили до пръсване, все едно всеки момент ще се отворят и покриваха огромна част от мястото. Но уви, нужно им е още малко време.Сигурно ще цъфнат точно на Великден, следващата седмица!
„Яйлата” е защитена територия, а този вид божури (Paeonia Peregrina) е сред защитените видове растения у нас. Изненадващо, в началото на месец май, открихме гора, цялата покрита с прекрасните алени божури- още няколко снимки на страницата ни във фейсбук Див божур 

 Но да се върнем по темата. 
 Поляните наоколо бяха отрупани с други жълти цветя.

 

Направо като свещи по целия бряг. И този специфичен скалист релеф. Морските вълни се разбиваха в скалистият бряг, а от север се задаваха тъмни облаци, предвещаващи вероятна буря. 

 

 

 

 


Светлината в такива моменти е много особена и всичко наоколо изглежда толкова контрастно. 

Вятърът се засили и стана съвсем студен. Нещо обаче не спря да ме тегли и да вървя по брега и да се наслаждавам на момента. 

Тогава се замислих, че въпреки несбъдналите се очаквания, си прекарвах страхотно и че трябва да съм благодарна за тези скъпоценни моменти. Сетих се и за една мисъл на Джак Керуак, на която бях попаднала наскоро, а именно: 
„Живей, пътувай, рискувай, бъди благодарен и не съжалявай!”
По някое време тръгнахме обратно. Черните облаци така заплашително надвиснаха над нас, че и малкото хора, които като нас бяха дошли на разходка изчезнаха. Останехме само ние, морето, вятърът и скалите.
 Почти стигнахме догоре, когато усетихме първите капки дъжд. Прибягахме до колата и потеглихме към Тюленово. Слънцето отново напече.



Продължихме към Шабла.
 


Няколко кадъра на разбиващите се вълни, старият Шабленски фар и слънцето се скри зад поредните облаци. 



Чувствахме се поизморени. Вече наближаваше 19.00ч. Още не бяхме минали и 2 километра на връщане, когато започна да вали. Валя пороен дъжд почти през целия път до Варна. 

Денят  отнасям към  тези запомнящите се. Знаете какво имам предвид, нали?!
Северното Черноморие отново  ни плени  с красивите морски пейзажи, грейнали пролетни поляни и усещането за свобода в този необятен простор!


Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!

Няма коментари:

Публикуване на коментар