Един (не)обикновен уикенд в Приморско- TOUR 107/юни 2017 - ЧАСТ 2

Вълчаново кале , залив Св.Параскева и Маслен нос 
от другата страна

Вечерта в Приморско, прекарахме лутайки се из малки улички и търсейки подходящо място за вечеря. Имаше много туристи, най-вече чехи. Дори черните дъски пред заведенията, обявяващи предлаганите специалитети и цени, бяха изписани на чешки. Междувременно в края на отиващият си ден погледахме и в посока на Маслен нос.

      На следващата сутрин, веднага след закуска, отскочихме до близкия магазин, за да се снабдим с нещо по-простичко за хапване, което да ни подкрепи по-нататък през деня. Прибрахме скромния си багаж и потеглихме в посока на Бегликташ.

Точно преди отбивката за светилището, спряхме и паркирахме отсреща под дебелата сянка на няколко дървета. 
Тръгнахме по тясна пътека през поляната, покрай „Долмена“ и продължихме към гората. Нагоре, пътеката се разшири в черен път. Перспективата да изкачвам баир под засилващата се топлина на слънцето и да стигна до купчина камъни (останки от кале) не ме очароваше особено. 

В главата ми постоянно имаше картина на морето и как топя краката си във водата и то не къде да е, а на залива Св.Параскева. 

Миналата пролет бяхме стигнали до него при посещението ни на Беглиташ. През есента, отново бяхме в района и тогава открихме друг възможен път до залива , който нямах търпение да изследваме.

Малко по-нагоре, в страни от пътя имаше плоска скала, като площадка, от която се откриваше красива панорама към Приморско и Странджа. 

Разбира се, отбихме се за кратко.

Още нагоре имаше друга група интересни скали, а и теренът стана равен.

Навлязохме в малка, рядка гора и пътека завладяна от висока трева и много цветя. 

Преминавайки по нея, излитаха разноцветни пеперуди. 

Спуснахме се надолу и пак надолу. Табела предупреждаваше за пепелянки, което ни накара да бъдем по-внимателни къде стъпваме и да гледаме в краката си, което пък никак не ми се отдава. По-нататък навлязохме в по-гъста гора с огромни камъни, подобни на тези на Бегликташ, всеки със своята форма. Ето един, който ми заприлича на гигантски бургер.

Пътеката беше обрамчена отвсякъде с вечнозелия храст, известен като миши трън или  бодлив залист (Ruscus aculeatus). Понабодохме се де, не е като да не сме. Достигнахме до местност Вълчаново кале. Първо се втурнах към панорамата откриваща се към морето и река Ропотамо. 

После навлязохме навътре. Попаднахме сред още огромни късове, малки скални пещери, останки от стена и всичко свързано с руините на едно кале. 

Излязохме до „Лъвската глава“, която трудно можеше да оприличим, като такава, когато бяхме до нея. Откриваше се страхотна гледка. 

Обмисляхме да си направим пикник на камъните, но една спотайваща се пепелянка бързо ни отказа от идеята.

Без да почиваме тръгнахме обратно. С доста бързо темпо, пресякохме гората с бодливия храст, излязохме на открито, където на пътеката срещнахме бебе пепелянка. За малко да го стъпча. Но го видях навреме. С все такава бърза крачка за нула време стигнахме до пътеката с многото пеперуди, където си устроихме скромен пикник. 
И най-накрая се запътихме да обследваме новия, поне за нас, път към залив Св. Параскева.

⇨ С кола продължавате напред след Бегликташ, докато стигнете бариера. 
От там (пеш) пътят води до устието на р.Ропатамо, за което ще ви разкажа друг път. 

Някъде по средата на пътя има отбивка на дясно, започваща с асфалт и преминаваща в черен път.

Маршрутът е идеален за мен. Огромни поляни, гора и природата. Последвани от стръмно спускане. И ето ни на залива. 

Веднага хвърлих обувките и се втурнах към камъните, където се настаних удобно и потопих краката си във водата. Няма такова удоволствие. Бързо привлякох вниманието на дребни рибки и нещо като скариди, които нападнаха босите ми пръсти. 

Постояхме известно време на камъните, препичайки се на слънце и доволно разхлаждайки се в морската вода.

След целият този релакс продължихме по пътека, виеща се по скалистия бряг.  На моменти пътеката изчезваше и импровизирахме. Тревата беше суха, земята камениста и обрасла. 

Шумолене. Пак шумолене. Тлъст смок обикаляше наоколо, но го стреснахме и той се шмугна между камъните.

Още малко напред и вече виждахме фара на Маслен нос, както и мястото, откъдето вчера съзерцавахме брега насам.

Тихо, спокойно, нямаше хора- само ние, някоя прелитаща птица и змиите. 

Отново смок, който първоначално не ни забеляза, но тъй като умирах от страх (беше на два метра от мен), се направих на клоун. Веднъж видял ме, смокът така се уплаши и тръгна да бяга с бясна скорост, та буквално прелиташе над по-големите камъни....

Стана късен следобед, а по небето запъплиха огромни маси, тъмни облаци, затова решихме да се връщаме обратно.

Все още не бяхме открили обаче параклиса “ Св.Параскева“.  
Вместо да се върне през плажа на залива, заедно с мен, Никола се шмугна в гъстата растителност, която заобикаляше залива.

Когато стигнах до пътеката, която трябваше да ни изведе обратно нагоре към гората и поляните, той ме посрещна с победоносен поглед и усмивка.

Беше го открил.

Всъщност очаквахме параклиса да е все още действащ, но за жалост това бяха само руините от него.

Поседяхме известно време и после се върнахме обратно на пътеката. Докато вървяхме нагоре, обрисувахме възможни картини от миналото, как хората са идвали до него, как точно са избрали мястото и още десетки догадки.

Бързо се върнахме отново на асфалтовия път в резервата. Чувствахме се удовлетворени, достатъчно изморени и готови да се прибираме (към Варна).

Е, разбира се, направихме още не една, ами две отбивки.

Вечеряхме до пристанището в Несебър, докато попивахме от тамошната атмосфера и анализирахме изминалия уикенд.

След това, почти през целия проход (Слънчев бряг - Обзор) валя дъжд. Точно, когато бяхме стигнали до Бяла, дъждът спря , а слънцето се опита да огрее края на деня.

Отскочихме до пристанището. Въздухът беше чист, свеж, точно както след дъжд.

И ей така, уикендът отмина, оставяйки своя отпечатък.

А работната седмица, всички дребни грижи и ангажименти ни погълнаха отново....

Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!

Един (не)обикновен уикенд в Приморско- 

TOUR 107/юни 2017 - ЧАСТ 1

Към Ропотамо