Един (не)обикновен уикенд в Приморско- TOUR 107/юни 2017 - ЧАСТ 1

Маслен нос

Време, време, време! Минава неусетно, покрай всички ежедневни грижи, щастливи моменти и неизбежни случайности. Имам чувството, че живея на бързи обороти. А и напоследък дългите бягства ни се изплъзват, но някак успяваме да грабнем нещичко през уикендите или дори броени часове от съботата. Повечето пъти това начинание става спонтанно и без обикновеното планиране, което съм свикнала да правя, но поне нещо се случва. Не сме затънали в еднообразие.

Но за мое съжаление изоставаме с това, което сме събрали. Толкова интересни моменти и красиви места, които искаме да споделим с вас...

...................

В средата на юни, планирах един от уикендите, да хванем пътя и да избягаме още по на север. Да наемем някое бунгало на плажа и просто да се слеем с природата. Без никакви конкретни намерения, освен морето, изгревите, тишината и спокойствието.

Седмица преди това, решаваме, вместо на север да отскочим на юг до Приморско, където сме оставили недовършени „дела“, като Маслен нос, Лъвската глава - ей такива работи.

Резервирахме нощувка в хотел около началото на резервата „Перла“ и вече чакахме с нетърпение малкото си бягство.

Няколко дни преди да потеглим, синоптиците предупреждаваха, че времето ще се влоши и предвиждаха силни и поройни дъждове. Точно около Приморско се очакваха значителни валежи, което малко ни вкисна. Опитахме да отменим резервацията за следващия уикенд, но в хотела нямаха свободни места.

И така рано сутринта в събота, в средата на юни, след една наистина натоварена седмица, потеглихме към Приморско, решени че ще действаме според ситуацията.

Излизайки от Варна времето не вещаеше дъжд, но колкото по на юг отивахме, толкова повече облаци покриваха небето. Имаше лека мъгла, а морската вода беше в онзи очарователен, тюркоазен цвят, дължащ се на цъфтежа на фитопланктона.

Първият кадър, който запечатахме тогава беше от завоите, малко преди Слънчев бряг. 

От там нататък направо се изнервихме, докато стигнем до Приморско. 

Движението беше натоварено, а бетонът направо ни задушаваше. В Бургас пък започна да превалява.

В Приморско пристигнахме почти по обяд и побързахме да се шмугнем в горите на бившата резиденция „Перла“. Вече имаше солидни групи от хора към и от плажовете. Предимно чужденци. Усещаше се, че сезонът е започнал.

Открихме пътя, който трябваше да ни отведе до Маслен нос. Взехме си най-необходимото за краткия преход и с нетърпение закрачихме напред. Беше облачно, а зелената гора ни защитаваше от задуха.

Спряхме на първото заливче, което ни привлече. Облачното време придаваше още по-силен контраст на цветовете и всъщност осъзнах, че това си е истински късмет, за което благодарих на ум.

Водата беше гладка и спокойна. Съвсем леки вълнички се разбиваха в камъните на брега и едвам забележимо поклащаха една лодка, закотвена малко по-навътре.

Извън гората беше задушно и лепкаво, но все пак изключително приятно за разходка.

Продължихме по пътя. Разминахме се с три джипа, натоварили туристи, които вече се връщаха. И още по-добре. Надявахме се времето малко да ги постресне и да не правят нови курсове.

Промушихме се между високите треви и излязохме до брега, на камъните, за да се полюбуваме на гледката, която се откриваше пред нас.

Поляните на Странджа бяха отрупани с шарени, горски цветя. Лекият повей на вятъра поклащаше тревите и ги караше да шумят. Чуваха се птички. 

Пътят вървеше през гората.

След около 3 км решихме да се спуснем към морето и да си направим почивка. 

Нямах търпение да потопя краката си във водата. 

Веднага след като стигнахме на камъните, събух обувките, навих дънките, взех си един сандвич и потърсих удобно място, където можех да стоя във водата. Още от първият досег с морето сякаш чух „цъсссс“ и усетих, как цялото натрупано през седмицата напрежение и жегата от вървенето се оттичат от мен. С всяка следващо докосване, морската вода отмиваше всички тези негативи. 

Стояхме и се наслаждавахме на това усещане, мириса на водорасли и простора открил се пред нас.

Вече виждахме и Маслен нос, към който се бяхме насочили. 

В подножието се белееха чадъри, което ме наведе на мисълта, че вероятно ще се предлага студена бира. И започнах да си мечтая J

Отново продължихме напред. Достигнахме разклон и решихме да се отбием по пътеката в ляво, която всъщност излизаше от северната страна на носа.

Беше открито, а небето толкова кобалтово-синьо и сякаш всеки момент щеше да се излее. Контрастът на цветове наоколо направо ни завладя. 

Изви се силен вятър и побързахме по пътеката към ръба на скалите. Панорама на север и „канали“ прокопани от морето, врязващи се в скалистият бряг. 

И само като си помисля, как в ранната пролет се възхищавахме на „Каналът на любовта“ на о-в Корфу (ще ви разкажем някой друг път за това)  без да знаем, че и в района на Приморско си имаме подобни. Чувствам се леко засрамена.

Не направих  дори два кадъра и усетих първите капки дъжд. Побързахме обратно по пътеката, за да влезем отново в гората, където се надявахме, дърветата да ни защитят, поне малко от дъжда. Е, извадихме си и чадър. Беше малко комично. Разходка сред гората с чадър, но поне все още бяхме сухи. 

Няколко крачки по-напред и една след друга заизкачаха малки сгради, огради и параклис. Параклисът „Св.Никола“.  

Чуваха се гласове.  

Все така с чадър в ръце, достигнахме до обрасла в бурени желязна порта, отвъд която се намираше старо, военно поделение и фара на Маслен нос. 

В страни видяхме паметник и табелата указваща, че сме достигнали целта си.

Дървен парапет и стръмни стъпала водеха в подножието на носа, където бяха белите чадъри и разбира се малко капанче, предлагащо студената бира, за която бях започнала да си мечтая одеве. Дъждът беше спрял още докато слизахме, но подплашил няколкото човека наоколо, които похапваха риба и пиеха бира, скрити под покрива на капанчето. Така малкия плаж изглеждаше някак самотен и в същото време толкова  очарователен.

Барманът: „Вие пеша ли дойдохте?“

Аз: „ Мхм“

И той: „Ще повали май?!“

Аз (супер спокойно, нали вече бяхме достигнали целта): „Нищо, подготвили сме се!“

След кратка почивка, колкото за една бира и малко снимки тръгнахме обратно, като не пропуснахме да кривнем по онази пътечка, която извеждаше от северната страна. 

Обиколихме „каналите“ и започнахме да планираме следващия ден, загледани насреща, където беше залива „Св Параскева“. Канехме се утре от там да погледнем към „Маслен нос“.

Доволни, че дотук нещата вървяха повече от добре, спрямо очакванията, закрачихме обратно по вече познатият път, отклонявайки се тук-там за по някой кадър. 

Малко преди залива, който беше първата ни спирка на идване, заваля.

Въпреки че гората ни осигуряваше известна защита, наложи се да сложим дъждобрани, с което вече бях сигурна, че снимките приключват.

Бяхме почти към края на прехода...

И все пак заваля! Бях направила достатъчно снимки. Бяхме стигнали до Маслен нос. Всъщност не ни пукаше особено, че вали. Вървяхме си по горската пътека, а дъждовните капки барабаняха по найлона на главите ни.

Следва....

Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!

Един (не)обикновен уикенд в Приморско- 

TOUR 107/юни 2017 - ЧАСТ2

Към Ропотамо