Към Ропотамо - TOUR 82/май 2015
Вече не си спомням как точно се роди идеята, но в ръце си държах кратък маршрут с отбелязани в него места за посещение.
Едва ли щяхме да стъпим навсякъде, но човек трябва да се подсигури, да не би случайно да му доскучае.
По пътя попаднахме на страхотно поле с макове. Не беше онова истинското, което открихме седмица след това, но чувството си остава завладяващо.
..........
Веднага след табелата „Аркутино” спряхме в едно уширение до пътя и се отправихме към гората. Тясна пътечка отвежда до „Мечешкото блато” или блатото- лагуна Аркутино, което е част от резерват Ропотамо.
Още с първите крачки по моста забелязахме признаци на живот.
Раздвижване. Жаби заскачаха във водата, птици полетяха нанякъде, само костенурките останаха по местата си, на припек.
 |
| жълт воден ирис |
По-нататък разноцветни водни кончета прелитаха от място на място.
Разкошни водни лилии и техните листа покриваха повърхността.
Още костенурки, подаващи главите си изпод водата.
Чуваха се и странни звуци из растителността. Дължината на блатото е около 250 м, така че бързо стигнахме до края на моста, който първоначално изглеждаше по-дълъг.
Погледахме още известно време и после се отправихме да търсим лодка, с която да се поразходим по реката.
Предния ден се наложи да се свържа с туристическия информационен център в Приморско. Поинтересувах се за „Разходка с лодка”. Някъде бях прочела, че този тип атракция е вече забранен в резервата, а и не можех да открия актуални телефони на фирми, предлагащи услугата. От центъра потвърдиха, че от началото на тази година, атракцията „Разходка с лодка” е забранена, но само до устието на река Ропотамо. Сдобих се с телефонен номер и така се осведомих за всичко, което ме интересуваше, включително и напътствия за местонахождението на лодките. Не че не се виждат от пътя, но....
Следващите около 40 минути бяха едно невероятно изживяване.
Гладката повърхност на реката беше като огледало, в което се оглеждат зелените, лонгозни гори.
Гладката повърхност на реката беше като огледало, в което се оглеждат зелените, лонгозни гори.
Гледаш напред и сякаш реката те поглъща. Не можеш да откъснеш очи.
Вероятно гръцката богиня "Ро" (гр.тичам) е изглеждала прекрасно, тичайки по реката "потамо" (гр.река) и затова тя е толкова красива..също като богинята.
Разбира се, това е легенда. Не е доказано, че името на реката произлиза от името на гръцката богиня, но пък звучи като в приказка.
От време на време лодкарят намаля скоростта и насочва вниманието ни към съседния дънер или паднало дърво, където на припек са излезли костенурки...
Видяхме и американска костенурка, но още щом усети лодката и скочи във водата.
Този вид костенурка е хищник. Животното не е характерно за нашите ширини, но се е адаптирало доста добре в условията. Казват, че някой е пуснал домашният си любимец в реката и така са се появили тук, но също така представляват заплаха.
Този вид костенурка е хищник. Животното не е характерно за нашите ширини, но се е адаптирало доста добре в условията. Казват, че някой е пуснал домашният си любимец в реката и така са се появили тук, но също така представляват заплаха.
Доволни от преживяното продължихме към Приморско. В самото градче беше доста спокойно. Все още сезонът не е започнал и почти навсякъде е затворено. Няма и хора.
Възползвахме се от сянката на парк и се спуснахме до пристанището.
Тъкмо беше време за обяд. Попаднахме в някакво заведение, което не предлагаше менюта, но за сметка на това беше пълно.
Хапнахме, поосвежихме се и се разходихме по вълнолома, където разгледахме колекцията от рисунки, представящи известни личности.
Най-после! Пътуваме към Беглик таш.
Няма как да стигнеш до Приморско и да не отскочиш до това мегалитно, тракийско светилище, превърнало се в туристическа атракция едва през 2003г. Попада в пределите на бившата ловна резиденция „Перла”. Всичко е било оградено. Много от оградите все още стоят. В това се убедихме лично..по-нататък ще ви разкажа..
На фона на групата скални блокове, с разнообрази форми и големина, човек прилича на малка мравка.
Комплексът има „Вход“, после се достига до „Брачно ложе“, до „Свещена Площадка“, „Слънчев часовник“ и прочие, общо 14 определени и наименувани композиции.
Има и човешка намеса, която личи в издълбаните „вани“ и „улеи“. Мястото е наистина внушително.
Когато обикаляте ще стигнете и до т.н.“Цепнатина“,
водеща до „Подземното Царство на Хадес“- „върховно изпитание“ само за избраните. Някои от нас се осмелиха да минат през нея и да излязат от другата страна.
Зад светилището тръгнахме по пътека, която трябваше да ни изведе до залив „Св.Параскева“.
За първи път вървях в пределите на Странджа. Очарователни поляни, осеяни с непознати за мен цветя и много билки.
Минахме през дъбова гора. Кривнахме по една пътека и така попаднахме до друг интересен каменен комплекс.
Морето вече се виждаше и излизайки от гората се озовавате на уникално място.
Запленяващо. Скалист бряг, прекрасен цвят на морската вода, през която се вижда дъното и всичко заобиколено от гора.
Жалко, че времето лети така бързо. Беше късен следобед и определено трябваше да тръгваме.
Един ден е твърде недостатъчен.
На връщане решихме, че би било по-удачно да излезем направо на главния път за Созопол, вместо да се връщаме в града и от там да хванем въпросния път. Следвайки карти и GPS-и тръгвахме по някакви „тайни“ пътчета, всички завършващи с ограда (резидентска). В един момент бяхме на метри от главния път. Много досадно. Накрая се върнахме до Приморско и нали сме инат, пробвахме първата възможна улица, която да ни изведе от града. Да, ама не. Затапена, отново на метри от главния път.
"Айде, кой откъдето е дошъл, от там ще си иде..."
"Айде, кой откъдето е дошъл, от там ще си иде..."
Малко преди залез, отбихме към „Алепу“ или „Лисичето блато“.
Това беше и последната ни спирка...
Краткият маршрут, който одеве държах в ръце си съдържа още няколко интересни точки, които ще трябва да отметнем, рано или късно.
Съботният ден в края на май беше просто прекрасен!
Коментари
Публикуване на коментар