Пролетни Родопи- TOUR 62/ май 2014

Публикувано от Катя Токушева / CIELO септември 02, 2014

Пролетни Родопи- TOUR 62/ май 2014 - част 4

Отново рано, рано сутринта пътуваме из китните пролетни Родопи, някъде към Ардино. Днес ни предстои вторият по-дълъг преход, от предварителният маршрут, а именно посещение на пещерата „Утробата”. Докато я споменавам, веднага се сещам за хълма, в който е разположена и изкачването до там.....напират смесени чувства ;)

Времето беше благосклонно към нас предишния ден и успяхме да се насладим на разходката до Дяволският мост и всички набелязани цели.

От сутринта слънцето препичаше, но и облаците които пъплеха из небето не бяха за пренебрегване.

До Ардино, пътувахме по същият път, по който минахме и вчера, но днес продължаваме към Кърджали. Бързо преминахме през града и поехме към с.Енчец (селото с хотелите на брега на яз.Кърджали). Преди има няма 5-6 години, прашните пътища ни бяха довели в този район с Никола. Все едно никога не съм била тук . Почти нищо не ми беше познато.

Продължихме към село Дъждовница. При първата появила се възможност, спирахме за по някоя снимка на живописния язовир Кърджали.

Малко след село Дъждовница, на един завой пред нас се появиха скалите, които търсехме.

Тракийските скални ниши се различаваха и с просто око.

Чуваше се писукането на малко орле, а после забелязахме и гнездото, откъдето идваше звукът.

гнездото на орлите- в една от по-големите дупки в скалата

Наоколо беше усойно и влажно, а ароматът на мащерка изпълваше въздуха. Поляните бяха отрупани с цветя и билки.

Нишите са трудно достъпни, но пък ние нямахме намерение да се качваме до тях. И така бяха достатъчно приятна гледка.

По-нататък, пътчето беше тясно и с много завои. Спираме, след нас спират поне още две коли. Тук вече районът беше леко, как да кажа, претъпкан. Отново гледка към яз.Кърджали.

Ето и хижа Боровица, която вчера наблюдавахме от „вълшебният” завой

(виж. TOUR 62/ май 2014 - част 3 ).

Докато момчетата приготвяха такъмите за прехода ни към пещерата - щеки, туристически гети и прочие, ние дамите отскочихме да разгледаме около хижата. Вече минаваше 10.00 часа и слънцето упорито печеше. В двора на хижата се носеше онзи тежък аромат на цъфнала детелина.

Слязохме до брега на язовира.

Беше тихо и спокойно.

Точно там при скалите е крепост Патмос. До нея се стига с лодка, която може да се наеме от хижа Боровица.

Още малко по-напред и нямаше как да сбъркаме. Пристигнали сме при изходната точка за пещерата "Утробата". „Кола, до колата, мила моя майно льо!”

По това време повечето хора се качваха, почти никой не слизаше. Лека-полека поехме и ние нагоре. Преминахме гората, излязохме на равно, откъдето отново се откриваше гледка към язовира, която снимах едва на връщане. Завой след завой, нагоре, нагоре, равно, беседка, нагоре, беседка .....и дълго равнооооо...уха много път, но май смених нагласата и добре се справям. Ааа, ето вече виждам и входа на пещерата.

Едно много важно уточнение за всички онези, които смятат да посетят пещерата:

Точно до един малък засло с прекрасна гледка в простора, има указателна табела - пещерата е наляво.
Докато вървяхме, а и после разбрахме, че поне десет човека бяха продължили по пътя напред.
До стълбата водеща към уникалния храм стигнахме, може би за по-малко от час. Нещата там леко загрубяха. Имаше тълпи от хора и всеки се надпреварваше да влезе.

Долу чакат около 20 човека и непрестанно прииждат още, а самата пещера е тясна и събира малко на брой посетители. "Да слязат, да слязат...а ето вече някой слиза!". Започнахме да се качваме и вътре влизахме около 6 човека. Оказва се, че точно по обяд при слънчево време, лъч достига до вътрешността на пещерата и повечето пристигнали искат да наблюдават феномена?! "Другите нека си висят там долу...".

И така за около 3-4 минути видяхме, каквото можахме, направихме си снимка за спомен и излязохме. Определено мястото е интересно и някак те кара да поостанеш, но би било добре да се прецени времето за посещение (не трябва да са празнични и почивни дни).

Междувременно се появи странник, облечен целия в оранжево, който сложи възглавничка в дъното на пещерата и започна да напява.

По-късно в нета намерих информация, че това е Владимир Овсянников - монах, сензитив и изследовател на аномални зони и паранормални явления (подробна информация може да прочетете тук : в.Стандарт )

Позволи ми да го снимам. :)

Направихме си обяд на малкия заслон с невероятна панорамна гледка.

По обратния път беше по-спокойно, а и слънцето се криеше зад придошлите облаци.

Почти към края дори леко заръмя, но за кратко.

Долу до колите се поосвежихме, доколкото можахме и продължихме напред към село Ненково. Май бяхме единствените. Не срещахме почти никой по пътя нататък. Не изминахме много, когато видях и мостът над река Боровица до село Ненково - следващата ни спирка.

Това е стар римски мост.

Страшно много ми хареса и се нареди сред мислената ми класация за обекти-фаворити.

Имам слабост към римски мостове, така излиза. "Шумът на реката, заоблените камъни, селото в далечината, синьото небе и тези пухкави бели облаци, мога да остана целия следобед и няма да ми омръзне".

Ами, да видим - отметнахме основните точки от предварителния маршрут. Оставаше с.Женда и в края на краищата решихме да продължим напред, да направим един голям кръг и да се върнем в Кърджали. Мъдро решение - живописен път, красиви гледки към планината, малки самотни родопски махалички, почти не срещнахме хора. Толкова идилично. За награда - пътят минаваше близо до язовир Боровица. Стената му ни притегли като магнит и кривнахме в отбивката.

След него правеха ремонт на пътя и наистина нуждата от такъв ремонт беше направо крещяща.

Движехме се бавно, едвам с 20 км/ч, но пък гледките компенсираха недостатъка.

Дъждовните облаци ни гонеха, но така и не ни стигаха, за което съм много благодарна.

Три паркирани коли с регистрации, като Русе например, ми подсказаха, да се оглеждам ... и дааааа, ето я скалната гъба на с.Женда.

В околностите на селото се намира тракийски култов комплекс „Асар кая”. До него се стига по черен път. По скалите има множество скални ниши. Ние избрахме да се полюбуваме отдалеч. В селото не видяхме жива душа, а част от къщите вече се рушаха.