към Хижа Плевен/ TOUR 32 – май 2013

След вчерашният чудесен ден, който изкарахме в планината и се полюбувахме на Видимското пръскало, дойде време за следващото предизвикателство- хижа Плевен. На всички ни се искаше да можем да продължим и по-нагоре към вр.Ботев, но предвид времето предходните две седмици, това ни се стори прекалено екстремно. Още повече, мои познати планинари наскоро бяха по тези места и предупредиха да се оборудваме с пикел и котки, което беше достатъчно да ме откаже. Но пък ни се предоставя шанс  да се върнем отново.

Началото не беше многообещаващо, защото краката ми бяха като баници, а с ужасните пришки изобщо не можех да си представя какво ми предстои.

Пътеката към хижа Плевен си е доста стръмна. Само нагоре, само нагоре... Тайно се надявах маршрутът да е нещо подобно на вчерашният, но уви....

Пътеката в началото изглежда така.

Лека-полека започнахме да се изкачваме. От камък на камък, тук там подхващахме въжетата наоколо за упора. А да, забравих да спомена, че хванахме зимната пътеката. Лятната ни се стори доста предизвикателна. За щастие се оказа, че камъните играеха роля на стъпала и това си беше чисто облекчение за пришките ми. Ако беше просто баир, нямаше да мога да вървя и трябваше да се върна. Нагоре, нагоре и някак все по-близо до заснежените върхове. Направо виждахме как снегът се топи на силното слънце и ручеи поемаха надолу по скалите. Пътеката минава през букова гора. Дърветата се извисяват високо, а зелените им корони правеха чудна сянка. 

Току се препъна в някой стар корен и пак нагоре, нагоре. Срещахме усмихнати лица, които се връщаха обратно, вероятно изкарали нощта в хижата. Между другото, много ми се е искало да стигна до тази хижа, но някак не е влизала в плановете ми, досега. Виждала съм толкова красиви снимки и само съм въздишала по красотата наоколо.
Днес касетофон нямаше или поне аз не го чувах.  
По едно време достигнахме много хубава полянка, на която направихме по-голяма почивка. 

В небето се виеше орел или нещо подобно. По-нататък стана още по-стръмно, но се добрахме до първите сгради. Гледките бяха разкошни.

 Чувала съм, че през голяма част от годината , районът под Ботев е обвит в мъгли. Как да не се чувстваш късметлия? То едно хубаво слънце, облаци, зелена трева, а върхът на една ръка разстояние. Можеш да стоиш с часове и да се наслаждаваш на пейзажите.

 

сграда на Планинската спасителна  служба

 

Параклис

 

Връх Ботев

Ето и хижата.

Поседнахме на предвидените за посетители маси. Поръчахме си малко храна. По-вкусна супа, отдавна не ми се беше случвало да опитвам. Отпочинахме си добре, освежихме се и отново излязохме на ливадата до хижата. Местността е очарователна. 

Направихме още някоя снимка и решихме да се връщаме обратно.

 

Групи и отделни туристи поемаха по посока на върха. Тайно им завиждах (благородно, разбира се ). Успяхме да проследим с поглед някои, които бяха почти до върха. „Спокойно, все някой ден ще се върнем!”. Тъкмо си помислихме да изберем летния маршрут за връщане, когато група туристи ни предупреди, че не е особено подходящо решение и поехме по същата пътека, която ни докара догоре. Надолу беше доста хлъзгаво от дебелия слой есенни листа, а на места от прахоляка. Въжетата свършиха хубава работа. Ефективно решение  днес се оказа, свеждане на багажа в раниците до минимум. И като никога се изкачвах и слизах без много да мрънкам. Като си спомня премеждията от Рилски езера и Мусала миналото лято, чак ми става смешно. Дано съм открила най-после своето темпо. Много ми харесва в планината. 
Криво- ляво слязохме до началната точка, доволни от прехода и досега с природата. Беше време да си кажем „ЧАО” с част от бандата. Изкарахме още един прекрасен ден в обятията на Стара планина.

Думите, обаче не са достатъчни. Трябва сами да усетите тръпката на това място!

Достъп: гр.Априлци, кв.Видима по пътя за ВЕЦ Видима. До ВЕЦ-а в ляво е разклонението за Видимското пръскало, а в дясно по асфалтов път се достига обръщач и паркинг за МПС-та. От там нагоре пеш по указателните табели.

 

Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!

 

Какво още видяхме? >>>

към връх Ботев

 към хижа Рай

Видимско пръскало