събота, май 18, 2013

Манастирски комплекс "Цар Борис I"- TOUR 29




Един от най-големите градове в България- Варна. Животът в него кипи всеки ден от сутрин до вечер, а през лятото и до ранна утрин. 


В забързаният ритъм на съвремието, времето лети край нас, изпълнено от всекидневни грижи и задължения. И така ден след ден, седмица след седмица, година след година....
Но нека  поспрем за миг и се заслушаме. Може и да доловим повея на вятъра между клоните на черните брястове, там горе на хълма „Караач Теке” (тур.хълма на черните брястове). 
"Франгата" от Аспарухово
Високо на Франгенското плато, забулен в мистерии и тайни, свидетел на много човешки съдби, очакващ археолозите да разкажат и неговата история, се намира Манастирът на Цар Борис I. 
 
Първите впечатленията на Карел Шкорпил за местността, в която е разположен: 
(Братя Шкорпил, основоположници на археологическата наука у нас)
"Оставаме учудени от гледката, която се открива оттука. Под нас като на длан се гледа цялата варненска долина със светлото езеро, тъмното море и с града Варна. Разкошна местност! Тъкмо насреща, зад езерото, се намира под върха Джанавар старохристиянската светиня от времето на Константин Велики."

*останалото от записките:
* кратката ни обиколката до Джанавара

част от откриващата се гледка в наши дни
 
част от откриващата се гледка в наши дни
Да се върнем малко назад, във времето на Първата Българска държава, управлявана от Цар Борис I или княз Борис-Михаил, известен с покръстването на българите и разпространението на християнството. Борис I управлява в периода от  852-889 г. В края на своето управление, след изтощителни „борби” за самостоятелна българска църква, той се оттегля и замонашва в манастир. До колкото ми е известно, все още не доказано кой точно е манастирът, в който пребивава царя. Според археолозите и намерените находки, е твърде вероятно, това да е Раннохристиянски манастирски комплекс в местност "Караач Теке". 
 
разкопките през 2009г.

Водещият археологическите разкопки в района проф.д.и.н.Казимир Попконстантинов се надява да бъдат открити сгради- неоспоримо доказателство (като баня например), че освен това ктитор на манастира е самият Борис I
* Ктитор или спомоществовател (на гръцки:κτήτωρ) е почетно наименование на лица, дарили земя за изграждане на манастир, църква или параклис.
 
Разкопките през 2009 г.
Манастирът сам по себе си е бил един от най-изящните храмове от Средновековието. 
 
Разкопките през 2013 г.
 
Разкопките през 2013 г.
Възникнал е през втората половина на 9- ти век. Личният печат на Борис I , открит на мястото, извежда тезата, че  Борис Покръстител е основател на светата обител. Посветен е на Света Богородица. Манастирът е бил поддържан от Симеон и Петър, през годините на следващия век, а следи от човешки живот са запазени до 17-ти век.


Основната му функция е била на книжовно средище, където ученици на Кирил и Методий и обучени от тях духовници са превеждали, преписвали и украсявали книги. Тази дейност се е извършвала в т.н. Скрипториум- най-голямото книгоиздателство в средновековието, чийто останки са запазени.





Археологическите разкопки започват през 1995г. В различни новинарски емисии съм чувала, че всяко лято на платото има археолози.
Стартирали са от най-горните пластове (13-14 век), като постепенно разкопките се приближават до първите пластове  (от 9 век).
Манастирският комплекс е уникален по своите размери и строителство- няма аналог в българските и византийски строителни традиции. Археолозите откриват голяма манастирска черква, кула с параклис, скрипториум, библиотека, училище, монашески общежития, ковашка работилница, български, сръбски, византийски, турски и венециански монети, керамични съдове. Едни от най-ценните открити реликви са оловният печат на Цар Борис I, бронзов кръст от 10 век, железни стилуси (писала) и множество бронзови закопчалки за книги, хиляди фрагменти от стенописна украса , за които се правят опити за реставрация, печат на цар  Петър и царица Мария.
основа на църква
саркофаг





Мястото е наистина специално, но твърде малка част от него е проучена. Извършена  е частична реставрация.
Остава да чакаме какво ще потвърдят археолозите от тук нататък.
И все пак, в забързаното ежедневие на големия град, можем да се пренесем в отминала епоха, да погледаме неспирния живот отвисоко, да отпочинем и намерим покой до руините, заслушани в песента на птичките и да си представим какъв е бил животът по онова време.

Източници:

Достъп:
Най-лесният достъп до мястото, където се намират руините е по пътя Варна-с.Каменар. От лявата страна по баира нагоре, на последния завой  преди кръстовището за село Каменар има сграда и съответно отбивка за нея.От там по черен път надолу се стига до уширение, откъдето трябва да се продължи задължително пеша.



 
Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!




Няма коментари:

Публикуване на коментар