петък, април 05, 2013

Магията на водата- водопади и каскади- с.Веселиново TOUR 22/ 03.2013



Този път извадихме късмет!
Тази обиколка е за всички , които могат да усетят магията и опиянението от шума и движението на водата и любителите на водопадите.
В началото на седмицата желанието да излезем сред природата вече взе връх. Въпреки всички задачи и ангажименти, които нямат край си казахме: ” В неделя тръгваме, пък каквото стане”. Така с още няколко другарчета в неделя сутринта се чакахме на уреченото място, за да потеглим към с.Веселиново. На нас не ни е за първи път, но както в повечето случаи, посещението на водопад си изисква точното време...и малко доза късмет.
Село Веселиново се намира между Предбалкана и Стара планина.  Попада в Шуменска област и е на 12 км от Смядово. През селото минават две реки Брестова и Кръщеница, които се обединяват в Брестова, приток на Голяма Камчия.
Селото е известно като родното място на Желю Желев, а имаше и тотомилионер, ако не се лъжа.
Но ние го посетихме заради природна забележителност „Скока”, обявена за такава със Заповед №РД-314/30.05.2006 г. на МОСВ.
Изградена е екопътека (около 8 км), която включва: Водопадът Скока (около 50 м), „Пещерата”(„Сарая”),  водопад „Малкият скок” и местността „Софрата”.
Посещението ни през ноември 2010 г. беше забавно и развлекателно, но за съжаление водата във водопадите направо липсваше. Не се случва за първи  път, вероятно няма да е за последен. Всеки недостатък се оказва предимство в последващ момент, обаче...
На 31.03.2013 след няколкодневно затопляне на времето, си мислех , че вероятността  нивото на реките да се повиши е много голяма и се оказах права. Още по пътя, реките бяха буйни и с нетърпение очаквах момента, когато ще се озовем до водопада.
Времето се мени през целия ден, но беше топло, поради силен южен вятър. В гората вятърът почти не се усещаше. Небето ту се мусеше, ту слънцето се опитваше да пробие и  в късния следобед успя .
Село Веселиново, което е изходният пункт за нашата цел, се намира на пътя Шумен-Карнобат (Ришки проход). За голяма наша изненада, този път нямаше дупки, а нов ремонтиран пътен участък. Непосредствено в края на селото трябва да се завие наляво за екопътеката. Хубаво, че бяхме ходили, защото табелите вече липсват. Съответно, тези които идват от другата посока ще се наложи да завият преди селото в дясно. Пътят е насипан с чакъл. Когато е кално има някоя и друга локва, но няма дълбоки дупки. Пътчето се вие нагоре, а отстрани нивите са изорани, зърнените култури се зеленеят, дървета са цъфнали и така, докато по някое време се навлиза в гориста местност , а отляво се белее табелата...... 

Към водопада води горска пътека, която става все по-стръмна. 


Ослушах се и за моя радост този път шумът от водата се чуваше. „Ураааа”....След няколко крачки, вече скачах от радост. Водата падаше на талази, на талази.


Зрелищна гледка. За няколко минути бяхме само аз и водопада. 













Направихме кратка почивка и се заизкачвахме обратно. Опиянена от величествената гледка, не ми се тръгваше и изобщо не усетих, кога се озовахме отново на пътя. 


Интересно „Какво ли ще бъде, ако попадна на някой наистина внушителен водопад като Игуасу, Йосемит или Ниагара, ако щете?!!”. 
Следващата спирка е „Малкият Скок”. Преди това има табела за пещерата, към която се върнахме по-късно. 
Бързо преминахме по пътечката нагоре към водопада. 


Видимостта се затрудняваше от клоните на дървета и разни храсти, но все пак не беше толкова зле.


Насочихме се към местност „Софрата”. От миналият път знаехме, че има голяма поляна с изградено място за пикник и почивка, барбекю. 


Срещу тях в ниското има и чешма с течаща планинска водица.  Направихме малка почивка с хапване, особено за тези, които не можеха да ядат прави и непрестанно си мрънкаха нещо....Но все пак: „Тук сме единствено и само заради водопада!!!!?”  За пореден път се убеждавам, че група с повече от 5 човека си е направо наказание. Всеки мрънка за различни неща, а аз едва ли не, започвам да се чувствам виновна, че нещо не им е наред и не са удовлетворени. Вярно че се отделям да снимам и се забравям ....но това е моят отдушник. Така че, който мисли да идва с мен ....да се чувства предупреден....
След кратката почивчица се отправихме към местност „Софрата”. Представлява огромна скала, на която ясно личат улеи.


 Някои твърдят, че е свързана с траките, но нямам пълна информация за това.  Други казват, че е мощен енергиен източник . Скалата е наистина голяма, насред гората.


 До нея се стига по тясна горска пътечка. Тук-там има и указателни табели. Поогледахме, обходихме, заредихме се с енергия и единодушни всички взехме решение да отскочим и до пещерата. 


Преди да тръгнем по маркираната пътека за пещерата, от другата страна на пътя открихме малка пътечка, която извежда над водопада „Скока”- големия. Приближавайки към ръба,  започна да ме хваща шубето. Гледката си я бива., но от страх успях да заснема само спускащата се вода отстрани на големия водопад..

 По-нагоре имаше вирче и няколко малки падчета..




Към пещерата пресичахме реката. Аз все последна..Докато се нащракам. Колко пъти искаха да ми "носят" фотоапарата...Ама аз ..не го давам...
Приближавайки към входа на пещерата, долових шум от падаща вода и веднага се отделих от групата. Така и не влязох в пещерата, но и не съжалявам. Попаднах на страхотна водна каскада. 


Просто обезумях..започнах да се навирам между дървета, да скачам от камък на камък 
"Поне, ако падна няма да ме видят..Ще се смеят, ама чак като ме видят мокра..."

И по-нагоре, нагоре..докато стигнах до началото на падовете. Чудесен момент- не исках да свършва. Не исках да тръгвам. 


Останалите и те дойдоха и вече трябваше да потегляме. Беше станало късен следобед! 
Как да тръгна?!!!!

 
------------------------------------------------------
Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!
------------------------------------------------------

 

Сродни публикации:








 

 





 

 # Екопарк "Водениците"

 

 

 

 

 


Няма коментари:

Публикуване на коментар