Еко-парк ВОДЕНИЦИТЕ- TOUR 19/2009

С тази обиколка отново ще се върнем към община Дългопол, обл.Варна. Една доста любопитна  откъм места за посещение дестинация..

През  август на 2009 попаднахме в „Екопарк Водениците”, за който бях чувала още преди 2 години, но така и не бяхме открили.

Екопаркът, представлява защитена местност между селата Боряна, Сладка Вода, Черни връх, Арковна, Камен дял. Естествена гора, с три притока на р.Камчия, много пещери, скални ниши, редки и защитени представители на флората и фауната, кътчета за пикник и т.н. Разполага с указателни табели и маршрути. Приятно място за разходка и отдих. Паркът е създаден по идея на училището за култура „Цар Симеон I” – с.Сладка Вода. Местните наричат местността Караджите, по името на  водениците (караджейки), които са били разположени в района. „Караджейка” произлиза от турската дума „кара”- черен. При меленето, брашното е придобивало тъмен цвят. В парка има кътче с останки от тези воденици. И този път не попаднахме в най-подходящото време, защото след дъждове или през пълноводието на реките, тук човек може да се наслади на красота и шума от няколко водопадчета..през нашето посещение, водата беше в твърде оскъдно количество.

На влизане в парка има карта с кратки указания. 

В гората беше прохладно и приятно за разходка.

Тръгнахме по една от пътеките и първото попадение беше обособен лагер за почивка, малко мостче над едва течаща рекичка,

 както и чешма обозначена с името „Бялата вода”.

Продължихме още напред. По едно време някаква птичка, вероятно притеснена от присъствието ни започна да издава странен звук, чиято честота се увеличаваше с приближаването ни към нейното убежище. Предупредителният и сигнал звучеше като звука на ЕКГ при увеличаваща се сърдечна честота. Нещо от сорта на ‘пиу-пииу-пииииу-пиииииу”....все по-бързо и по-бързо. Трудно е да се опише с думи, но беше едновременно странно и много смешно. След по-малко от час ходене достигнахме естествен тунел от дървета,

 който ни изведе на обширна поляна. 

От там в далечината се виждаше някакво село, а от дясната ни страна течеше река. Времето беше променливо и слънцето ту се скриваше зад някой облак, ту напичаше. По едно време нещо изшумоля около нас и открихме, че към нашата групичка се беше присъединил един от тамошните обитатели. 

От тази поляна в другата посока се виждаха величествени скални образувания,  скални пещери и ниши, на които се озовахме малко по-късно същия ден.

Решихме да се върнем обратно и да поемем по друг маршрут в парка. Още в началото срещнахме хора, които ни предупредиха да се оглеждаме за змии. Тръпки ме побиват от тия същества и понякога се случва да гледам само в краката си и да пропусна доста от околния пейзаж. Тръгнахме към пещерите. В района са „Пещерата на отшелника”, ‘Мърчини дупки” и „Козя пещера”. Точно преди да започне изкачването към гореспоменатите се преминава покрай останки от воденица. Стръмничко беше към пещерите, на моменти се провирахме през скали, но по-забележителното в случая беше, че се озъртах насам-натам, а местността беше доста камениста и по едно време чух ”Внимавай змия!!!”. Подскочих на някъде и погледнах към земята- едно малко змийче (смокче). Не че не ми изкара акъла, ама аз все очаквам някаква голяма змия?!! Сега още повече ме е страх, щото тези са дребни и може да са навсякъде. А тази за малко да стъпча. Е ...поне се разминах само с уплаха, можеше да е и по-зле. Нагоре стана доста трудно. На моменти се налагаше да си помагаме един друг, за да преодолеем скалите. Запъхтяни, най-накрая достигнахме до обширната Козя пещера. 

От там обаче пред нас се откри великолепна гледка на долината на р.Голяма Камчия, както и самата виеща се река,

селото, което видяхме малко по-рано. Всъщност това е с.Партизани, т.е. отправната точка по пътя  за водопада „Куза скока” ( TOUR 17). Виждахме познатите хълмове и бяхме на „един хвърлей” от там.  

Слънцето отново започна да си играе с облаците, да допълва в сенки и цветове панорамата пред нас.

 Разкошна гледка, усеща се и едно спокойствие..изобщо не ми се тръгваше обратно.

 И така вече беше късен следобед, а и се поизморихме от изкачването и последващото го спускане. Другите пещери бяха доста по-трудно превземаеми и решихме да си ги оставим за друг път!!!!

Завършихме обиколката при язовир Цонево до с.Аспарухово (Ченге)....

 

Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!

 

Сродни публикации:

водопад Куза Скока 

 

 

с.Черни връх