Скален скит Хайдушки къщи - TOUR 113 /март 2018

         

                 Скален скит Хайдушки къщи /   СУХА  РЕКА

В тези дъждовно - снежни, макар и мартенски дни, ще се върнем около седмица назад, до миналата, слънчева и топла събота за кратък преход до каньона на  Суха река, в търсене на скален скит Хайдушки къщи.

Всъщност търсим това място за трети път , но за разлика отпреди, сега сме се подготвили добре и сме почти сигурни за точното местонахождение.

И така в събота, малко преди обяд спираме близо до ниви в землището на с.Голеш, общ.Кайнарджа, обл.Силистра. Хващаме коларски път, близо до нивата, който трябва да ни изведе до каньона, откъдето да намерим начин да се спуснем на дъното на суходолието.

Разминаваме се със стадо крави и продължаваме на юг от селото, преминавайки през малък ръкав (каньон). 

Излизаме на поляна цялата обсипана с минзухари.

Още напред вече ясно се вижда Сухата река. 

Преди това обаче, имаме да преминем още един малко по- дълбок дол, за да достигнем на платото над каньона.

Навлизайки в дола, гледката беше покъртителна. 

Цели гори бяха изсечени, а районът е защитена местност, по Натура 2000 ?! 

Не са пожалени и дъбовите горички. Нямам думи да опиша  чувствата, които те обземат при такава гледка. Жалко за природата ни! Жалко за човека!....

Вече на платото , след първоначалният шок, спрях за да се поогледам .

Преди малко бяхме отсреща.

Предстои да се спуснем на дъното на каньона.

Още отвисоко видяхме три огромни скали. 

Почти бях убедена, че това което търсим е разположено във втората скала.

Преди много време попаднах на снимка, която толкова се е запаметила в съзнанието ми, че помня едва ли не очертанието на скалата и някои подробности отстрани.

Спускането изобщо не ни затрудни, защото имаше отъпкани пътеки от стада крави, овце и кози, които водят на паша в околността.

Вече на дъното на каньона, предвкусвах онова чувство, което те обзема, когато си постигнал целта. 

Може би триумф, примесен с малко адреналин, доста любопитство и огромно нетърпение.

Първото от трите по-големи скални образувания се оказа пещера. 

Скалите на каньона са осеяни с много пещери.  На пръв поглед, тази не е дълбока, но вътре има други дупки, които може да водят към тунели и тайни галерии. 

Още няколко крачки и наближаваме втората скала. 

Очакванията ни се оправдаха. 

Най –после сме на две крачки от „Хайдушките къщи“.

Всъщност мястото е по-известно с името „Гяур – пещера“ . Поразрових се за точното значение на думата и открих, че всъщност е с персийски произход и означава 

„огнепоклонник“. През времето, турският език  взаимства думата и значението ѝ се изменя в „неверник“ . Използва се за човек, който не изповядва исляма.

От друга страна, значението на думата малко или много описва мястото, което представлява скална църква, над която има второ ниво, където са разположени две келии. 

Оскъдната информация, която има в нета, твърди, че това е било манастир, датиран от 4-5 век.  През епохата на Първото българско царство, в периода 9-10 век, манастирът е бил използван отново.

Третото скално образувание изглежда така.

След кратка почивка решихме да пробваме да се качим и да разгледаме по- отблизо. През храсти и драки се достига до тясна пътека, която извежда на нивото на църквата, но келиите са труднодостъпни.

 На времето най-вероятно се е използвала дървена стълба . Следи личат и днес. 

Изпълнени със задоволство се отправихме обратно.

Преходът беше общо около 10 км.

Хубаво е човек да открие това, което търси. 

А ние оползотворихме прекрасният, съботен ден. 

Или по - скоро изживяхме го пълноценно.

----------------------------------------------------   Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!

-----------------------------------------------------

              Още  за Суха река :

Приключения из Суха река

 

По каньона на Суха река 2016

Вълчановата  стая