Пролет в Предбалкана- TOUR 85/април 2015

                

                  (крепост Дискудуратера, с.Янтра, Иваниловски водопад.....)

В началото на април организирахме еднодневна обиколка към Предбалкана.

Докато пътуваме от точка до точка, за да стигнем до нови, красиви и по-неизвестни за нас територии, няколко пъти пресичаме река Янтра. И това се превръща в истинска забава. Отброяваме всяко пресичане на реката. Накрая, направо изгубвам бройката, но определено надхвърлихме осем.

Времето е слънчево. Един от първите топли дни на пролетта за тази година. 
Пътуваме по пътя  в отсечката В.Търново - Севлиево, отбиваме за с.Пушево.

Всъщност първата ни цел е с.Гостилица, където трябва да потърсим руините на крепост Дискудуратера, както и един римски мост. На около два километра, южно от селото тръгва екопътека или по някое време е тръгвала, защото издирвахме указателните табели.

Преди село Пушево пресякохме р.Янтра и продължихме към с.Керека. Веднага след края на селото спряхме. Човек няма как да пропусне такава панорамна гледка:

За кратко, достигнахме  разклон, от който в ляво, само на няколко километра беше Дряново. Маршрутът ни обаче продължава надясно към с.Чуково. 
По пътя е спокойно, почти няма движение. Точно това искахме- слънце, спокойствие и живописен маршрут.

Малко преди с.Гостилица, минахме по мост и пресякохме р.Янтра. Спряхме и слязохме до реката под моста. Има изграден бент, откъдето реката се спуска в малък пад. Беше доста буйна. 

Не влязохме в самото село, а продължихме на юг към Славейково. Някъде по средата, между двете села спряхме и най-накрая тръгнахме пеш. Черен път, между нивите близо до реката всъщност трябва да е екопътеката „От Дискодуратера до наши дни”. Една повалена, счупена и захвърлена табела подсказа, че сме на правилното място. Първо решихме да открием римският мост и потеглихме на север. След няма и половин километър пред нас се ширна разкошна пролетна ливада, цялата огряна в жълто от  млади глухарчета (жълтурчета), оградена от солидни драки и трънки.

Отново леко се полутахме, но накрая, пътека през драките, ни изведе на по-широк коларски път, който всъщност отвеждаше към моста, изграден над един малък приток на Янтра.

Неудобен за снимки, ама изобщо...

Върнахме се по същият път, но от счупената табела, продължихме на юг към „Дискудуратера“ или „Двойна яка крепост“.

Беше кално и се наложи да преминем път с препятствия. Е, достигнахме до малкото останало от крепостта, всичко обрасло.

Възникнала е през 2ри век. Отначало е изпълнявала ролята на пътна станция между Никополис Ад Иструм и Августа Траяна. После става главно тържище (емпориум), наричано Дискудуратера и се превръща в митническа станция между Мизия и Тракия. Бива разрушена, после пак възстановена. Днес виждаме много малко от нея. Останки от стени, срутени входове, фрагменти от колонада, едвам различими улици, основите на кули, тук-там някой надпис..

Малко разочаровани (очаквахме повече), продължихме по предварително избраният маршрут.

След с.Славейково, познайте, пресичаме р.Янтра, отново. Панорамата към с.Скалско е страхотна. Насочваме се към село Янтра. По пътя попадаме на приказно- пъстри, пролетни ливади. Спираме за снимки. Слънцето пече с всички сили.

Стигаме в центъра на с.Янтра и бързаме да спрем на сянка, до чешмата.

Малко след обяд е и по улиците няма жива душа. 

Църквата, изглежда някак самотна.

За пореден път пресичаме реката и продължаваме напред до следващият разклон, където завиваме наляво към с.Козирог. Нависоко сме и от там селото се вижда като на длан.

Районът е особено живописен през пролетта. Малки махалички са накацали, скрити между дърветата около пътя.

И ето достигаме следващата ни спирка с.Солари. Още в самото начало, веднага след като подминахме мост, свихме в дясно и се спуснахме надолу. Не бяхме единствени. Имаше доста коли. Намерихме място и оставихме колата. Бързо се спуснахме надолу а и вече нямах търпение да стигнем до водопада. Иваниловски водопад, основната цел на цялото пътуване.

Намира се между двете села с.Иванили и с.Солари.

По пътя срещнахме голяма група, която вече се връщаше и бяха спрели да поемат въздух по баира нагоре. Зарадваха ни, че има солидно количество вода и това още повече ме накара да бързам. След 15-тина минути вече чувахме водата и след още една- две бяхме долу под него, до вира.

Смарагдова вода, пръски, слънце, пролет, направо усещаш как се раздвижваш, отвътре.

Спуснах се и по-надолу по реката, която ми зареди батериите поне за седмица напред.

Е, всичко хубаво си има край, казали хората.  Предстоеше баир нагоре, но улисани в разговори, почти не го усетихме.

Намирахме се само на броени километри от Габрово. Захапахме малко от града, но веднага сменихме посоката- връщахме се към Скалско,  по друг път, спазвайки мото си.

„Винаги избирай различен път на връщане!“ Не се знае какво още може да видиш..
Ето на какво се натъкнахме ние с едно леко отклонение. Пътят ни отведе до село с цветното име „Иглика“- идеално подхождащо на пукналата пролетта, която ни заобикаляше.

парапланеристи над с.Скалско

Истински подарък за мен- каменни къщи, тесни улици, тук-там калдъръм, пролетни цветя в градините, нацъфтели дървета, сочни зелени поляни и невероятни панорами. Влюбих се! 

Късен следобед  е! Парапланеристите, които се пускаха от скалите над Скалско вече не се виждаха. От селото, където най-после открихме отворен магазин (всички в района имаха сиеста) успяхме да се снабдим с бира за най-жадните и вафли за най-гладните.

Табела ни посочи пътя за Дряново.

Отбихме се само за кратко в с.Караиванца. За съжаление картината беше трагична.

До Дряновският манастир, макар и в този късен следобед, кипеше от хора, попътували като нас, през слънчевия, пролет ден.

А ние поизморени, се присламчихме до камината в близкото заведение, където направихме разбор на видяното през деня.

Вече по тъмно, пътувахме обратно към къщи....

Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!