Дъждовна събота през април- TOUR 66/ април 2014
(Деветашка пещера, Кайлъка –Плевен, някъде по пътя)
Е, да вече е ноември , но днес ще ви разкажа за една кратка обиколка през пролетта!
Събота преди Великден е!
Ние сме на гости и с приятели решаваме да използваме деня за разходка.
Първоначалният ни план беше да се отправим в търсене на един скален манастир в района на Нисово, но времето, вместо нас реши друго. Беше мрачно, кално, "Какви скални манастири?"
Първоначалният ни план беше да се отправим в търсене на един скален манастир в района на Нисово, но времето, вместо нас реши друго. Беше мрачно, кално, "Какви скални манастири?"
Добре де, тогава избираме посока Плевен.
Някъде по пътя, единодушно приехме идеята да кривнем към Деветашката пещера. В този район вече валеше. Не сме стъпвали в пещерата от години, а промяна имаше.
Дъждът определено не спираше потока от туристи.
И ние минахме по новоизградения мост (подарък от "Непобедимите" не знам си коя серия)
И макар да бяхме в пещерата, останахме с чадърите.
Отгоре капеше солидно количество вода, а чувството да ти падне едра, студена капка на главата не е от приятните.
След Деветашката пещера се насочихме към Плевен. Дъждът се усили. Наближаваше обяд, а и в това дъждовно време нямаше кой знае какво да правим. Приютихме се в ресторанта на един комплекс в парк „Кайлъка”, от чийто прозорци се откриваше красива гледка към язовир Тотлебен.
Хапнахме доволно, постоплихме се и пак излязохме на разходка. Поне дъждът беше спрял.
Навън беше свежо, зелено...пролетно.
Известно време (пак заръмя) се любувахме на пленителната красота пред нас и правихме снимки.
Не ни оставаше друго и потеглихме обратно.
Колко пъти минаваме по главен път Русе-Плевен и все се каним да спрем до стария римски мост в околностите на с.Българене, но винаги бързаме.
Днес обаче, най-накрая сбъднахме това намерение. Приближавахме бавно по калния, черен път, когато странни движения привлякоха вниманието ни. С едно по-внимателно вглеждане установихме, че по поляните наоколо е пълно с лалугери, излезли явно да търсят храница след дъжда.
Започнахме да чуваме и странните звуци, които издаваха, за да се предупреждават за дебнеща ги наоколо опасност (ние). Да, трябваше да бъдат фотографирани, няма как...
Ето го Мостът.
Невероятен. Знаете, че имам някаква слабост към старите римски мостове.. .. А този и отраженията му във водата...нямам думи.
Българене е кръстопътно село. Римският мост, издигащ се над старо корито на р.Осъм вероятно е бил важна част от главния римски път „Виа Траяна”. Твърди се, че е датиран от XVI век и е със статут на културно-исторически паметник.
Хубавичко се оплескахме с кал, но пък го обиколихме отвсякъде.
Още по- нататък по обратния пътя пред нас се ширнаха поля, пожълтели от рапица, редуващи се със зелени земеделски култури и засят чернозем.
Това е април..малко облачен и дъждовен, но пъстър и свеж.
Тези черги пък бяха изящният завършек на съботния ден!
Дъждът определено не спираше потока от туристи.
И ние минахме по новоизградения мост (подарък от "Непобедимите" не знам си коя серия)
И макар да бяхме в пещерата, останахме с чадърите.
Отгоре капеше солидно количество вода, а чувството да ти падне едра, студена капка на главата не е от приятните.
След Деветашката пещера се насочихме към Плевен. Дъждът се усили. Наближаваше обяд, а и в това дъждовно време нямаше кой знае какво да правим. Приютихме се в ресторанта на един комплекс в парк „Кайлъка”, от чийто прозорци се откриваше красива гледка към язовир Тотлебен.
Хапнахме доволно, постоплихме се и пак излязохме на разходка. Поне дъждът беше спрял.
Навън беше свежо, зелено...пролетно.
Известно време (пак заръмя) се любувахме на пленителната красота пред нас и правихме снимки.
Не ни оставаше друго и потеглихме обратно.
Колко пъти минаваме по главен път Русе-Плевен и все се каним да спрем до стария римски мост в околностите на с.Българене, но винаги бързаме.
Днес обаче, най-накрая сбъднахме това намерение. Приближавахме бавно по калния, черен път, когато странни движения привлякоха вниманието ни. С едно по-внимателно вглеждане установихме, че по поляните наоколо е пълно с лалугери, излезли явно да търсят храница след дъжда.
Започнахме да чуваме и странните звуци, които издаваха, за да се предупреждават за дебнеща ги наоколо опасност (ние). Да, трябваше да бъдат фотографирани, няма как...
Ето го Мостът.
Невероятен. Знаете, че имам някаква слабост към старите римски мостове.. .. А този и отраженията му във водата...нямам думи.
Българене е кръстопътно село. Римският мост, издигащ се над старо корито на р.Осъм вероятно е бил важна част от главния римски път „Виа Траяна”. Твърди се, че е датиран от XVI век и е със статут на културно-исторически паметник.
Хубавичко се оплескахме с кал, но пък го обиколихме отвсякъде.
Още по- нататък по обратния пътя пред нас се ширнаха поля, пожълтели от рапица, редуващи се със зелени земеделски култури и засят чернозем.
Това е април..малко облачен и дъждовен, но пъстър и свеж.
Тези черги пък бяха изящният завършек на съботния ден!
Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!
Още за Деветашката пещера и района около нея:
Коментари
Публикуване на коментар