Екопътека "Богородична стъпка"- TOUR 50/ноември 2013

Каква изненада? Слънце!!! Дори когато най-малко очакваш нещата се подреждат идеално! Скорострелно се облякохме и тъй като за пореден път беше рано сутринта, решихме да започнем деня с традиционна разходка преди закуска. “Това определено ми допада!”
Беше влажно и хладно, но се очертаваше слънчев и топъл ден. 
За пропусналите, намираме се в Старозагорски минерални бани.

Насочихме се към езерото, но по някакви тайни пътечки. В крайна сметка така и не стигнахме до него. Наместихме се в един парк, който още вчера привлече вниманието ни с дебелият килим от листа на чинари, само на стотина метра от езерото.

Все пак точно в този момент беше малко усойно, но приятно. 

Върнахме се, естествено по друг път, някакви пътечки и почти пеш обиколихме целия курорт още от сутринта. Закусихме стабилно. Зарязахме заплануваното посещение на една от любимите ми винарни и веднага изчезнахме.
Беше останала една точка от плана- ако по някаква супер случайност времето е хубаво. Вероятността за това беше толкова минимална, че все още не можех да повярвам- бяхме се отправили, към екопътеката в района - „Богородична стъпка”. Пътеката е маркирана. Началото ѝ е от хотел-ресторант  "Щастливците".

Времето беше просто страхотно. „Слънце грее, душа пее”. 

След малко пред нас, на фона на синьото небе се откриха хълмове с все още шарени дървета и зелени борови гори. 

Обзе ме страхотно щастие. Чувствах се волна като птичка. Свеж въздух, приятен път, всичко необходимо за една перфектна разходка- втората за деня и то преди обяд! 

"Колко ми трябва?!!". 

След около 40 минути, с десетки спирания, достигнахме до местност „Богородична стъпка”. 

Там ни посрещна малък, добре поддържан параклис- “Рождество на Пресвета Богородица”, един саркофаг, скала с дупки, пълни с вода, приличаща досущ на тракийско светилище, пейки и доста други дреболии. 

 

 

 

Разгледахме подробно всичко. Тук се преплитаха толкова епохи и религии. Все пак смея да твърдя, че сме видели доста и откривахме тракийски, римски, християнски и от части алевийски (алиански) черти от всички детайли наоколо. 

 

 

Установихме, че районът е тясно свързан с Богородица – спомнете си легендата която ни разказа дядото от с.Казанка. Между другото по целият път до тук, по земята бяха направени най-различни по големина кръстове от камъни. Все още имаме доста въпроси без отговор?!

Така  всъщност  изглежда „Богородичната стъпка”?!  Мястото се смята за свято и лековито.

Една маркировка, обаче все още сочеше нагоре към хълма. Ние пък имахме предостатъчно време- не бързахме за никъде и решихме да я последваме, да не би случайно да изпуснем нещо важно. Нагоре, нагоре, някакъв стръмен баир, но бавно, славно вече почти без дъх  и бях горе. Тъкмо да започна да мрънкам, когато се обърнах в обратната посока и дори забравих, че бях жадна. Гледката ме погълна, буквално. На хоризонта се виждаха Родопите, малко мъглица и на преден план съседните села. 

Обожавам такива гледки. Реших да поседна и да остана да съзерцавам тази красота. Малко срещу слънцето, точно по обяд, но пък затова се нагрях добре. 

 

През това време Никола продължи по пътечката, за да види докъде, евентуално продължава маркировката. Стигна до нещо подобно на бетонна основа- триангулачна точка.

Без да бързаме се върнахме обратно до параклиса и там видяхме табелата, със съответната маркировка, която следвахме одеве: "връх Големия Кайряк"

Няма лошо!Ей така на шега превзехме още един връх. 

 По обратният  път отново беше много приятно. 

Времето разкошно, но започнаха да се появяват тъмни  облаци, което не ни обезпокои особено, тъй като нямаше къде да ходим повече за днес.

За жалост на следващият ден трябваше да се прибираме....................

И какъв обрат - най-после прогнозата на синоптиците се сбъдна. 
В южните части на страната валеше дъжд, беше студено, а високите части бяха като посипани с пудра захар. Решихме да минем отново през Ришкият проход. Колкото по на изток, толкова по-добре. В началото виждахме в насрещното тирове целите в сняг. Чудехме се какво става по-нататък. Колкото по-високо се качвахме, толкова и снежната покривка се увеличаваше. Дърветата бяха покрити с бяла премяна. Зимна приказка. Естествено не можахме да спрем на най-красивите места .. :(

За щастие, към Варна нямаше и помен от сняг. 

С това приключи и тази обиколка, наситена с преживявания, красиви моменти и нови, поне за нашият екип места!

Край...... 

За Новата година си пожелаваме поне толкова дестинации и емоции, колкото имахме през тази!

 

------------------------------------------------------

Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!

------------------------------------------------------

Тук, може да откриете публикациите за предходните дни:

 

# Единпрекрасен дъждовен ден

# Жребчево,Бузовград, Копринка