вторник, декември 17, 2013

Един прекрасен дъждовен ден- TOUR 48/ ноември 2013



Комбинацията от пътуването, студа и всички нови емоции ни принуди, бързо да помиришем възглавниците. 
На следващата сутрин се събудихме много рано.
За днес се очакваше студ и валежи, а нашият план включваше търсене на един малък водопад и разходка в околността на мястото, където бяхме резервирали следващата си нощувка. Много се надявах да завали чак следобед. Така спокойно можеше  да си търсим водопада.
Язовир Копринка.
Бързо се облякохме и излязохме навън. Мъгливо, влажно и студено време, но ставаше за сутрешна разходка. 

Беше твърде рано за закуска и се отправихме към язовира. Там вече имаше хора. 

Видимостта не я биваше, не ставаше и за снимки. Затова просто се разхождахме, поемайки от свежия въздух. 
И какво по-хубаво начало за днешния ден, в който на всичкото отгоре имах и имен ден.
След закуска натоварихме багажа и с колата отидохме в подножието на стената на язовир Копринка, точно до ВЕЦ-а. Обикновено хората са горе на стената, където е обособена пешеходна алея, но ние решихме от рано да се пораздвижим като я изкачим. 

Стръмно си беше.
Полюбувахме се на гледката, 

доколкото се виждаше и се отправихме към курортно селище 
Старозагорски минерални бани. 
Курортът е разположен в долина, обградена от хълмове и гори и налична лечебна минерална  вода.
Небето беше притъмняло и сякаш всеки момент щеше да се сгромоляса върху нас. Малко преди отклонението за минералните бани се появиха и първите капки дъжд върху предното стъкло. „Дано, когато  стигнем до водопада дъждът да спре”.
По пътя преминахме през няколко населени места. Цареше страхотно спокойствие. 


В Старозагорските бани, намерихме хотелчето, в което трябваше да отседнем, но беше  рано за настаняване и продължихме към едно от близките села – Казанка. Така имахме  възможността да се огледаме наоколо, да опознаем района, в случай че нещо ни доскучае.
Продължаваше да ръми.
Към село Казанка ни отведоха снимки на приятел, които през лятото беше заснел малък красив водопад на едноименната река. Някак бях запомнила, че мястото от снимките е в този район, открих го и го включих в маршрута.
Дъждът се позасили точно когато пристигнахме. Въпреки това тръгнахме. За щастие след няколко метра вече бяхме до реката , а след малко дочухме и шум от падаща вода. 


Е,да нямаше много вода, но пък си заслужаваше. Влажните от дъжда скали имаха особен гранитен цвят.  
Но освен привлекателният вид на скалите, те криеха и друга опасност. Бяха доста хлъзгави. Окапалите листа също създаваха неудобство при маневриране. 

Дъждът се усили още повече, наложи се да ползваме и чадър. Дъждовните капки падаха в реката и тя ги отвеждаше по своя път. С времето течащата вода бе изваяла  страхотни форми, една от които посветихме специално за именният ми ден.

Отправихме се към самото село. Пред местната църква от 1895г, на малкият център, срещнахме един дядо. 

Той разказа няколко легенди , една от които „... че в дупките около водопада, Божията майка е къпала младенеца”, както и че името на селото идва точно от тези дупки, наричани от местните „казани”.
И лека-полека дъждът почти спря.
Върнахме се обратно към минералните бани. Радарите ни бяха засекли табела „Към езерото”. „Ами, да вървим към езерото”! 


Отново заваля. Разполагахме с още доста време. Почти обиколихме езерото, което на фона на мрачното време и дъжда беше страшно красиво. 

 

В един миг ни споходи мисъл за останалите от вчера сандвичи. Намерихме си една беседка, сгушена в малка горичка на брега на езерото. 

Направихме си обяд. Дъждът валеше, капките правеха кръгчета в езерото, а ние кротко похапвахме. 

  Както е казал Салвадор Дали 
"Раят не е горе на небето, а в сърцето на човека".

Страхотен имен ден. Дори да го бях планирала, нямаше да се получи толкова добре.
Студът отново започна да напомня за себе си, но вече беше станало време за настаняване.
Останалата част от следобеда изкарахме в минералната вода.
Валя цял следобед и през нощта.
Не се притеснявах особено, ако на следващият ден случим на  кофти време.
Разполагахме с план „Б” -възнамерявахме да посетим една от любимите ми винарни.
Следва.....
 

------------------------------------------------------
Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!
------------------------------------------------------


Ако се чудите:    














И накъде продължихме:    
# Екопътека "Богородична стъпка"




Няма коментари:

Публикуване на коментар