понеделник, април 04, 2016

Котел, Медвен, Жеравна – TOUR 91/ април 2015




През пролетта направо усещаме как природата се събужда, а покрай нея и ние живвамe, залива ни вълна от нови надежди и оптимизъм.
Неделя. Този път сме се насочили към един популярен маршрут, но по - важното е, че най-после ще се отклоним до водопад „Сини вир“ – с.Медвен.
Отново да се върнем на пролетта. През последните две-три години, откривам очарованието, свежестта и пленителността на този сезон с разходки до Шуменското плато. Само за една седмица, горите са като в приказка. 


Не случайно решаваме да кривнем за поне половин час сред тази пролетна магия. 


Попили от свежестта на ранната утрин, продължаваме пътя си през Котленският проход и спираме в самия Котел.



Търсим природо-научният музей. Преди, има няма две седмици, посетихме русенският Еко - музей. Останахме впечатлени. Затова предположихме, че би било забавно да видим как изглежда и този в Котел. Пътят ни до него премина през гора с високи борове. 






В музея бяхме като децата. Изключително богат, разнообразен и грабващ вниманието ни. Влизаш от помещение в помещение и все ще откриваш нещо, което да те заинтригува. Обсъждайки впечатленията си от видяното се отправихме напред по предварителният ни маршрут.
Следваща спирка с.Медвен. Тихо, китно планинско селце. 


Повечето къщи са във възрожденски стил, типичен за района. В края на селото започва пътеката към водопад Сини вир. 

Поради топлото време, много хора са решили да се поразходят на чист въздух. Срещаме една голяма група, която вече се връща и  ни успокояват, че вода има.
Вървим по пътеката, покрай Медвенска река, като тук-там се борим с някое препятствие. Добираме се до водопада и внимателно пристъпваме надолу по хлъзгавите скали. Вече съм убедена, че снимките не лъжат. Най-после го виждам със собствените си очи. Още по-красив е. 


А разходката до него бе много приятна и ободряваща.
Отново спираме, този път в Жеравна.


Тъмни дъждовни облаци се мъдрят в небето, а местните живо коментират притесненията си, да не би случайно пак да завали. В захлас разказват какъв порой се е излял преди няколко дни.

Тръгваме на обиколка из Жеравна. През пролетта е още по- чаровна. Няма много туристи и времето сякаш е спряло. 

За първи път решаваме да обиколим селото, както му се полага.  



След кратка почивка в двора на църквата Св.Николай, тръгнахме по баира нагоре, докъдето можеше да се върви.

После, завой тук, завой там, къщите изчезнаха, а пред нас простор, зелен простор. Пак хващаме уличка с подредени къщурки и цветни градини. 

Срещаме възрастно семейство, което с интерес разпитва откъде сме и се впускат в своите собствени спомени, които споделят с нас и накрая ни изпращат със здраве.
Озоваваме се от другата страна на селото и се наслаждаваме на панорамата.

Уви, вече е късен следобед. Трябва да тръгваме, но всеки край, води до ново начало или в нашия случай до още отметки в „Списъкът“.


Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!


                                                         

Няма коментари:

Публикуване на коментар