Събота, по каньона на Сухата река- TOUR 92/април 2016

Събота, месец април – от една седмица планираме преход  до Суха река с група приятели.

Около 10,00 ч сутринта,  вече сме пристигнали в с.Балик и паркираме под сянката на няколко дървета  в центъра на селото.

Препича, топло е, прогнозата за времето вещае превалявания в късния следобед.

В началото на улицата, която води към нивите и от там към каньона на реката, забелязваме, че са поставили  табела с маршрута, по който и ние ще вървим.

За разлика от предишният път, днес ще се изявяваме като водачи...
Приключения из Суха река- TOUR 52

„Къде са облаците?“ Ужасно  неподходящо е за снимки.

След толкова много време (цели шест години),  растителността е сменила пейзажа, по-скоро закрила. Храстите са се увеличили, някои дървета са пораснали.
Колкото повече приближаваме отвесните скали, толкова повече чуваме жабешкият хор от дъното на коритото. Маршрутът ни най-накрая придобива малко екстремност, преминавайки по скалите ту надолу, ту нагоре. Стигаме до платото, което изглежда като един малък полуостров, заобиколен от всички страни от каньона. 

Преминаваме по единствената скална част, широка около 2 м , която го свързва с останалата суша.  

Именно тук, на това защитено място е била разположена средновековна крепост  Адина.  В основата на старата крепост има 3 скални църкви и келии, които обаче решихме да пропуснем.

.....

До тук вече усетих липсващата ми форма, дължаща се на застоя от зимата и всичките удоволствия във вид на храна, които съм си позволила.

След кратка почивка, продължихме да вървим по платото, като с интерес разглеждахме останки от сгради. Малко по-напред, преди да започнем да се спускаме към  сухоречието, преминахме през  северната крепостна стена или каквото е останало от нея.  Провирайки се през клонки, храсталаци и коприва, най-после преодоляхме  стръмното спускане и бяхме на дъното  на каньона. В тази част, от единият от ръкавите,  все още има течаща вода, както и заблатени участъци. Наложи се да прескачаме водни препятствия и то цели три пъти.  Най-накрая вървяхме по стар дънер, действащ като мост.

Ето я и „Монетарницата“, вече позакрита от храсти и дървета 

Само на няколко метра от там се намира „Сандъкли Маара" или "Раклената Пещера", която е играела ролята на гробница.

Един по един се изкачихме по старата дървена стълба.

Отново усещам малко повече тежест по себе си и вдървени мускули по тялото ми.

Вътре беше хладно и доста прашно от ронещите се скали, но идеално за отмора, особено от жегата.

Бяха изминали около 2 часа и половина. Най-после се появиха и облаци.

Тръгнахме обратно, но избрахме друг, по-лек маршрут, с по- отъпкана пътека през гората, която ни преведе през входа на крепостта. Още личат основите на порта, бойна кула, външна и вътрешна крепостни стени.

Около 15,00 часа следобед бяхме на площада на селото, където яко дънеха фолк - кючек ритми. Направо да се стресне човек. Сватба ли има що?
....

Групата се раздели. Всъщност останахме само ние двамата и потеглихме към Оногур, за да завършим маршрутът си. Този път, мързеливешката с колата.

До с.Оногур се намирала друга крепост „Палматис“, както и  "Шан Кая"

Около язовира се носеше аромат на цъфнали дървета, имаше рибари и една двойка, излязла на пикник.

Покачихме се най-отгоре и там на земята, просто си седяхме и се взирахме в картината насреща.....

Заваля, чак в неделя.. Перфектно време за почивка, след сладката умора от съботната разходка.

Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Повече факти за Суха река може да прочете тук:

Приключения из Суха река- TOUR 52









Скален скит Хайдушки къщи / Суха река