сряда, юли 10, 2013

Шабленски следобед- TOUR 35/ 25.05.2013





Не мислех да пиша за този ден, изобщо. Просто щях да добавя някоя и друга актуална снимка, но следобедът си беше едно уникално изживяване, което си струва да бъде споделено.
В ранния майски следобед се отправихме към Северното Черноморие и крайната ни цел Дуранкулак. От там се канехме да се върнем обратно и да разгледаме каквото можем по пътя на връщане. Нямахме конкретен маршрут, просто искахме глътка свеж въздух и един приятен следобед на открито.
Пътят изобщо не беше натоварен, пътуваше се спокойно, въпреки празничните, почивни дни. Единственият дразнител бяха преследващите ни тъмни, буреносни облаци. Бях си намислила, ако имам възможност да снимам залеза и единствено да се наслаждавам на разходката си.
И така стигнахме Дуранкулак. Отправихме се към островът в езерото, където се намират древните, опа...най-древните останки – свидетелство за живот в Европа.
За съжаление и тази година, нивото на водата беше твърде високо и заливаше, тясното пътче.
Ето, изминала е цяла година, а сякаш беше вчера, когато се качвахме и се мотахме около вишката. Тук ще откриете миналогодишната история: Северно Черноморие


Отново ни настигнаха буреносни облаци. Вятърът се усилваше, което не предвещаваше нищо добро.

Слънцето ту се скриваше, ту се показваше, а лъчите му осветяваха езерото като прожектори. 


От време на време прелиташе някоя и друга птица, а звуците около езерото, наподобяваха симфоничен оркестър.
 Не се задържахме много. Времето определено се разваляше и всеки момент се очакваше да завали.
Спряхме в Шабла. Небето изглеждаше така, сякаш вече е валяло или просто дъждът е подминал. Следобедната слънчева светлина беше мека и човек с удоволствие можеше да съзерцава пейзажа.

Рибари бяха окупирали района и размахваха въдиците си в синхрон. Движенията им съответстваха на: „Едно, две, три, дръпни, пауза,отпусни!!! Едно, две, три, дръпни, пауза, отпусни!”

Изведнъж нещо привлече вниманието по-навътре в морето. Това бяха делфини. „Не може да бъде!!” За първи път виждах свободни делфини. „Това е удивително”. Грациозно се потапяха под водата и излизаха на повърхността. Но не бях подготвена да ги запечатам. :)
Многократно, когато се спомене Шабла, се споменава и Бай Пешо и неговото заведение. Този път решихме да видим какво всъщност представлява „При Бай Пешо” и защо винаги е като нарицателно за Шабла. Хоп тук табела, хоп там табела и някак се добрахме до самия бряг. 


Метална конструкция и стръмни стълби водеха към врата. Оказа се, че сме на точното място, но сме влезли през задния вход. Веднага беше отчетено, че идваме за първи път. Не предлагаха почти нищо освен няколко вида риба и картофки. Но това се и предполагаше. Похвалиха рибената чорба и хайвера, които сами приготвяли. Тествахме ги- определено си заслужаваха  хвалбата. А домашното бяло вино на Бай Пешо беше мускат- изключително. Самият Бай Пешо изглеждаше като истински образ на моряк, излязъл от някой роман – неизменната моряшката фланелка, засуканите вежди, брадата, загорелият тен. Сякаш всеки моменти щеше да си вземе моряшката шапка от закачалката до вратата, да се метне на лодката и да отпраши навътре в морето. Но по-скоро беше по-заинтересован от това, откъде да си намери не много скъп, малък джип с две врати, колкото „ за един калпак и една фуста”, разбирайте него и съпругата му,  та да ходят зимно време на почивка в планината.
Идеята да посетим скромното заведение бе доста находчива по отношение на място за снимки. 


Изведнъж се озовах от другата страна на фара, в заливче, където морето беше изхвърлило голямо количество водорасли, имаше няколко „паркирани” лодки, водата, вълните, камъните и аз.






Излизах няколко пъти, за да снимам, тъй като започнаха да прииждат тъмни облаци, а по някое време засвяткаха и светкавици. 




Е, нямаше го залезът, или поне този, който очаквах. Дори цялостната ми ориентация нещо се обърка. Моето виждане беше, че  слънцето трябва да се падне някъде зад фара, но Шабла се намира на определена извивка от крайбрежието и слънцето се оказа зад гърба ми. Беше някак странно. Усещането беше, все едно слънцето е на изток. Дори извадихме компас. В последните си минути, слънчевата светлина огря облаците. Беше много красиво.






След малко небето стана почти черно.
Фарът започна да просветва и да изпълнява ролята си на ориентир за тези, които бяха навътре в морето. Светкавици падаха около него, а не след дълго тътени и гръмотевици озвучиха района.






Беше време да тръгваме. 
Бай Пешо и съпругата му бяха гостоприемни и забавни. Изкарахме си супер.
Тъкмо, когато потеглихме, първите капки дъжд заудряха по предното стъкло. Светкавиците раздираха околността, а в колата се чуваха възгласи:”Аууууууууууу”, „Ехааа”, „ООО”, „Видя ли, видя ли това?” Винаги се намираше някой, който да пропусне  най-интересната сцена. От асфалта започна да се издига пара. Светлините на колата я осветяваха и  сякаш бяхме в някакъв филм на ужасите. След малко дъждът спря и насреща ни се облещи огромна пълна луна. Светкавици продължаваха да режат небето около нея. Червените светлини на ветрогенераторите блещукаха в тъмното. Изобщо картината беше въодушевяваща. Пробвахме да заснемем нещо, но уви, тъмнината си каза думата.
Обикновеният следобед се превърна в необикновена разходка.
Понякога е хубаво човек да се отпусне по течението. Кой знае на какво ще попадне?!
Шабла и околността май започват да влизат в категорията любими места...
И отново се потвърди теорията, че колкото и пъти да посетиш едно място, самото място и преживяванията са  винаги различни!

Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!


Няма коментари:

Публикуване на коментар