сряда, ноември 14, 2012

Добровански скални гъби и археологически разкопки в Бяла- ТOUR 10


                                Добровански  скални  гъби







Посоката към Добровански скални гъби ни отведе до един ден изпълнен с нови приключения и интересни новости откъм обекти, които да разширят кръгозора ни. Това се случи някъде през есента на 2011. Е, времето не беше напълно на наша страна, но това не ни спря да направим обиколката.
Попаднахме в коренно различни пейзажи от обичайното. Пътят към гъбите представляваше своеобразен проход през Стара планина, който не е обозначен на картата, но може да се премине от Северна в Южна България. Насипан чакъл в продължение на около 9 км, а после асфалт. Е, ако някой от вас реши да достигне тази точка от Южна България или да мине през Поморие или Слънчев бряг- няма да има този проблем. В началото на чакълестия път трябваше да видим останки от римска крепост, но някак ги изпуснахме. 
 Отне ни известно време да открием точното местонахождение на каменния феномен, а и времето драстично се влоши- появи се мокреща мъгла и ситен  дъжд. В кратки лутания успяхме да се ориентираме и от далеч да зърнем гъбите. След малко, ръмежът спря и пред нас, въпреки не толкова добрата видимост, се откри величествена гледка, чак до морето.

Скалните образувания се намират в източна Стара планина  между селата Сини рид и Козичино, непосредствено до вече несъществуващото с.Доброван. То е било изселено преди около 50-тина години. Ние видяхме един единствен човечец, който определено живееше там. В района преминава и част от маршрута ‘Ком-Емине” (най-дългият туристически маршрут в България). Случайно попаднах на една табела, указваща посоката по маршрута, но позакрита от бурени...
Та ..скалните гъби в момента са 3 на брой, като най-впечатляваща е средната. 


Височината ѝ е около 4 м.. Останахме зашеметени от гледката, която се разкриваше от мястото, където се намираха. 

Времето започна лека - полека да се оправя и видимостта да се увеличава все повече. Около половин час в уединение и спокойствие съзерцавахме, докъдето поглед стига. 

 На връщане решихме да продължим първо на юг , а после да прекосим планината обратно на север  през Дюлинския проход, въпреки че  вечно е затворен, а слуховете винаги тръбят, че не е най-доброто място за преминаване. Продължавах да съм в плен от пейзажа. Така неусетно пресякохме планината и се озовахме в подножието ѝ на юг. Пътят наскоро беше ремонтиран (асфалтиран) и доста стръмен.  Тук  вече печеше слънце.  Пътят се изви успоредно на планината и едно след друго се редяха малки спретнати селца. 
Преминаването ни през Дюлинският проход ни отведе сред други селца,  които надали ще имам честта да видя скоро. На самото било имаше поля с прецъфтяла вече лавандула. Близо до село Паницово есента беше навсякъде. 
След малко в далечината забелязахме параклис. 

Оказа се манастир с аязмо, изграден през 2004г. и носи името „Св.Св.Константин и Елена”. Самото село има  интересна история. Картините, които се редуваха по пътя, отново ми се сториха различни от всичко, което сме виждали досега. Спокойствие цареше навсякъде....
Не пътувахме през целия Дюлински прход. В с.Дюлино се отбихме по друг път, извеждащ на главния път Варна- Бургас, малко след Обзор , защото решихме да посетим Бяла. 

Наскоро бяхме научили от един приятел за археологически разкопки в района на града и моментът беше толкова подходящ да се огледаме за тях, че нямаше как да пропуснем. Поразпитахме, ориентирахме се и не след дълго вече стояхме до тях. 


 Според наличната информация, това е късноантична крепост, разположена на нос Св. Атанасий. Вече има отпуснати европейски средства за консервиране, реставриране и популяризиране на обекта. Могат да се видят останки от базилика, крепостна стена и винарна. 

Във в.Стандарт от 22.12.2011 г. по-късно беше публикувана статия -(част от нея) 
Уникалната за Балканите и единствената открита у нас винарна от V-VI век край морето в Бяла става туристическа атракция. Тя ще бъде покрита със специална конструкция, по която ще бъде изобразена цялата стара технология за изцеждане на гроздовия сок по улеи. На следващ етап може да има и възстановка на живо на целия ритуален процес на добиване на божествената напитка на Бакхус по местните древни традиции в този край, който и до днес се слави с лозарството и винопроизводството си...... 
....автор Кръстина Маринова.

























Гледката от това място е вълшебна, а шумът на вълните допълва идилията.



След няколко години реставрираният обект вече е факт - Античната крепост в Бяла 

Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!

*  25.11.2012г.  В момента, разкопките край Бяла представляват строителен обект! Имахме път на там и решихме да видим дали има промяна. Определено има - не може да се припари... Да се надяваме, че се работи по консервирането и реставрирането и скоро ще видим един привлекателен туристически обект!

*  09.04.2013  Тази година се очаква консервацията и реставрацията на обекта да завърши, а археолозите продължават да откриват находки!!
http://kmeta.bg/news/10245/Otkriha-sukroviste-ot-zlatni-moneti-v-Byala.html






 

>>> Скални гъби, нос Емине...  отново същото място, но по друго време...


Няма коментари:

Публикуване на коментар