сряда, ноември 14, 2012

Добровански скални гъби и археологически разкопки в Бяла- ТOUR 10



Посоката към Добровански скални гъби ни отведе до един ден изпълнен с нови приключения и интересни новости откъм обекти, които да разширят кръгозора ни. Това се случи някъде през есента на 2011. Е, времето не беше напълно на наша страна, но това не ни спря да направим обиколката.
Попаднахме в коренно различни пейзажи от обичайното. Пътят към гъбите представляваше своеобразен проход през Стара планина, който не е обозначен на картата, но може да се премине от Северна в Южна България. Насипан чакъл в продължение на около 9 км, а после асфалт. Е, ако някой от вас реши да достигне тази точка от Южна България или да мине през Поморие или Слънчев бряг- няма да има този проблем. В началото на чакълестия път трябваше да видим останки от римска крепост, но някак ги изпуснахме. 
 Отне ни известно време да открием точното местонахождение на каменния феномен, а и времето драстично се влоши- появи се мокреща мъгла и ситен  дъжд. В кратки лутания успяхме да се ориентираме и от далеч да зърнем гъбите. След малко, ръмежът спря и пред нас, въпреки не толкова добрата видимост, се откри величествена гледка, чак до морето.

Скалните образувания се намират в източна Стара планина  между селата Сини рид и Козичино, непосредствено до вече несъществуващото с.Доброван. То е било изселено преди около 50-тина години. Ние видяхме един единствен човечец, който определено живееше там. В района преминава и част от маршрута ‘Ком-Емине” (най-дългият туристически маршрут в България). Случайно попаднах на една табела, указваща посоката по маршрута, но позакрита от бурени...
Та ..скалните гъби в момента са 3 на брой, като най-впечатляваща е средната. 


Височината и е около 4 м.. Останахме зашеметени от гледката, която се разкриваше от мястото, където се намираха. 

Времето започна леко-по-леко да се оправя и видимостта да се увеличава все повече. Около половин час съзерцавахме, докъдето ни стигаше погледа. Беше  толкова спокойно.

 На връщане решихме да продължим на юг и да прекосим планината обратно на север  през Дюлинския проход, въпреки че той вечно е затворен, а слуховете винаги тръбят, че е просто ужасен. Продължавах да се очаровам от пейзажа, а и неусетно пресякохме планината и се озовахме от южната и част. Пътят наскоро беше ремонтиран (асфалтиран) и доста стръмен. Все пак селата се водят планински. На юг вече печеше слънце.  Пътят се изви успоредно на планината, а в подножието и  се редяха малки спретнати селца. 
Пътят през Дюлинския не беше от най-хубавите, но затова пък минахме през други селца,  които надали ще имам честта да видя скоро. На самото било имаше поля с преминала вече лавандула. Близо до село Паницово есента беше навсякъде. 
След малко в далечината забелязахме параклис. 

Оказа се манастир с аязмо, изграден през 2004г. и носи името „Св.Св.Константин и Елена” . Самото село има  интересна история. Картините, които се редуваха по пътя, отново ми се сториха различни от всичко, което сме виждали досега. Едно спокойствие цареше навсякъде....
Не пътувахме през целия Дюлински прход. В с.Дюлино се отбихме по друг път, извеждащ на главния път Варна- Бургас, малко след Обзор , защото решихме да посетим Бяла. 

Наскоро бяхме научили от един приятел за археологически разкопки в района на града и моментът беше толкова подходящ да се огледаме за тях, че нямаше как да пропуснем. Поразпитахме, ориентирахме се и не след дълго вече стояхме до тях. 

 Според наличната информация, това е късноантична крепост, разположена на нос Св. Атанасий. Вече има отпуснати европейски средства за консервиране, реставриране и популяризиране на обекта. Могат да се видят останки от базилика, крепостна стена и винарна. 

Във в.Стандарт от 22.12.2011 г. по-късно беше публикувана статия -(част от нея) 
Уникалната за Балканите и единствената открита у нас винарна от V-VI век край морето в Бяла става туристическа атракция. Тя ще бъде покрита със специална конструкция, по която ще бъде изобразена цялата стара технология за изцеждане на гроздовия сок по улеи. На следващ етап може да има и възстановка на живо на целия ритуален процес на добиване на божествената напитка на Бакхус по местните древни традиции в този край, който и до днес се слави с лозарството и винопроизводството си...... 
....автор Кръстина Маринова.


Гледката от това място е вълшебна. Шумът на вълните допълва идилията.

Малко странен, обаче се оказа факта, че непосредствено до разкопките има новоизградени хотели, а преди известно време в района е имало и военно поделение, което е затруднявало достъпа и извършването на археологически проучвания. Вероятно находки е имало още при строежа на новите сгради, но както става с  почти всички открития в България, ценните разкопки, остават винаги на заден план. Като „Абритос” при Разград- има построен завод, буквално върху останките, а като материали за оградата му са ползвани камъни от обекта; 
Но явно преди 30 и повече години интересът към миналото и историята в нашата малка страна е бил нулев....затова пък са се излизвали тонове бетон за паметници. Но това е друга тема, а и лично мое мнение, с което не искам да засегна някой.

 
Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!


*  25.11.2012г.  В момента, разкопките край Бяла представляват строителен обект! Имахме път на там и решихме да видим дали има промяна. Определено има- не може да се припари... Да се надяваме, че се работи по консервирането и реставрирането и скоро ще видим един привлекателен туристически обект!
*  09.04.2013  Тази година се очаква консервацията и реставрацията на обекта да завърши, а археолозите продължават да откриват находки!!
http://kmeta.bg/news/10245/Otkriha-sukroviste-ot-zlatni-moneti-v-Byala.html

Повече за реставрираният обект:

Античната крепост в Бяла 

 
Още за Доброванските скални гъби -последвайте линка:
Скални гъби, нос Емине...


Няма коментари:

Публикуване на коментар