Пробития камък - TOUR 117

8ми Март, последно излизане преди извънредното положение в страната, въведено от 13,03,2020

Пробития камък

Да посрещнем Пролетта

                     „

Днес осъзнавам, че е имало смисъл да пиша по- рядко, отколкото ми се е искало. Защо ли?

Сега, когато не можем да излизаме свободно сред природата  ми се отдава шанс да ви разказвам за красивите места и приключенията,  за които все  не ми оставаше време. Заедно ще преоткрием  страхотни кътчета. А това ще е и нашия  скромен принос към всички свободни, приключенски души, които решиха да останат вкъщи.

                                                                  #оставамВКЪЩИ                                        

На връх 8ми март бяхме твърдо решени, че трябва да се раздвижим. Напоследък винаги се намира нещо, което да осуети подобно начинание - я времето, я някой неотложен ангажимент.

Не ни се ходи далеч, но искаме да изразходваме малко повече енергия. 

Изкачване до Пробития камък. Идеално се вписва и отговаря на двете условия.

Малко преди обяд, вече минаваме през село Венчан. Изходната точка за обекта.

Времето няма нищо общо със слънчевата събота вчера. Не е студено, но е мрачно.

Връщам се назад в спомените си, за да си припомня, кога последно идвахме тук. 
Да, през есента, преди цели две години. Времето определено не лети, то препуска  бясно.

 Съвсем лежерно тръгваме нагоре. 

Колкото повече се изкачваме, толкова вятъра се усилва.

Без да спираме преодоляваме най- неприятната част, където е стръмно, а заради ронещите се варовикови скали е и хлъзгаво. С една дума неудобно за вървене.

Изкачването  ни отне не повече от 30 минути.

Този път бях решила да погледна на всичко заобикалящо ни от различна гледна точка. И някак, част от кадрите ми навяват асоциация на апокалиптичен сюжет.

Горе направо щеше да ни отвее. 

Вече сме свикнали с изсечената част. 

Обиколките ни из страната ни отведоха до много древни, тракийски светилища подобни на Пробития камък с "Прозорец на пролетното и есенното равноденствие".

Този път обърнахме внимание на една скала- полукръг. 

Никола не си носеше компаса, но изкара някакво приложение на телефона и след кратка „борба“, потвърди предположението си, че най- вероятно скалата гледа на изток. 
Представихме си, че това е бил трона на звездоброец, който е имал задача да следи разположението на звездите и да определя важни за хората по това време моменти.

Любимата ми панорама и каньона на Провадийска река са си все така запленяващи.

Много духаше. Продуха ми се мозъка.  
Решихме да се скрием в гората на завет.

И там в близката гора посрещнахме Пролетта. 
Какво по- хубаво от това, за празника да ти подарят цяла гора, изпъстрена с пролетни цветя?

Наслаждавахме се с цялата си душа. Останахме дълго, далеч от вятъра, далеч от хорската суета.

Тръгнахме надолу с идеята да пробваме, да минем по черния път към село Равна. 

Докато слизахме обратно се заглеждахме все по- често и обсъждахме вкаменелостите, които откривахме почти на всяка крачка. 

Точно на това място човек няма как да не повярва, че земята е била дъно на море.

И днес помахаме на преминаващ влак.

Коментар относно черния път към Равна. Добър е за опитни шофьори с ниски коли. За високопроходими автомобили и мотори няма смисъл от подробности.

Ето ни и от другата страна. В село Равна.

Ако публикацията ви  харесва, моля използвайте опция „Сподели“, за да достигне до повече хора. Благодаря!

Още за мястото и района