Да посрещнем изгрева до морето на Крапец -TOUR 114

Добро утро НОВ ден!

( Да посрещнем изгрева до морето на Крапец )

Да слезеш от планината и да отидеш на палатка до морето. Чувството е толкова хубаво, особено, ако си на любимия си плаж.

Разказвах ви за пребиваването ни в Пирин. Ден, след като се прибрахме от планината решихме да се възползваме от оставащото ни време от отпуската и макар само за два дни да се отдадем на почивка до морето. 

Все още нямах представа, че ще изнесем половината къща, но идеята беше гениална.

За една нощувка трябваше да вземем - дюшеци, барбекю, маса, столове, посуда, продукти и т.н. Списъкът определено е дълъг.

И най-накрая, след като натоварихме половината си имущество, се отправихме към Крапец.

По това време там, все още нямаше бар на плажа и част, която да е отдадена на концесия. Гилдията на румънските къмпингуващи и плажуващи направо беше нищожна.

А плажът? Плажът беше просторен. Съседът ти по хавлия се намираше поне на 50м от теб. Къмпингуващи имаше много. Повечето с каравани и кемпери, разположени в далечната северна част на плажа и близката гора.

Избрахме си място и почти целия ден изкарахме на плаж, с тази разлика, че в късния следобед не прибрахме хавлиите, а започнахме да мъкнем покъщнината и да устройваме лагера. 

Един курс до колата. Втори курс до колата. Трети курс до колата и така, докато накрая пренесохме всичко, което бяхме натоварили сутринта.

Между отделните курсове успявах да запечатам как деня лека – полека се оттегля. 

Плажът почти опустя.  

Останаха само следи в пясъка, гларуси по брега и неизменният шум от плисък на вълни.

Както и неколцина като нас.

Наблюдавах как светлината постепенно се променя и става все по-мека.

Разпънахме палатката, наместихме багажите и се захванахме с вечерята. 

Бяхме си приготвили всичко още вкъщи. Риба и зеленчуци, овкусени и внимателно увити във фолио. Трябваше единствено да се метнат на барбекюто и да се изпекат.

Слънцето вече беше на запад, хвърлящо последни отблясъци.

След още няколко кадъра стана пълна тъмница.

Окачихме си фенер. Запалихме си свещ. Небето през август е вълшебно, изпъстрено с безброй звезди. Беше нощ на персеидите. Не можех да откъсна очи. От време на време се провиквах възторжено, защото виждах падаща звезда.

След час-два стана хладно. Скрихме се в палатката.

Не спах особено добре и около 5:30 ч. сутринта бях готова да ставам. Беше се развиделило. Сигурна бях, че ще има прекрасен и запомнящ се изгрев. Дори мислено не допусках друга възможност.

Всички още спяха. Отидох близо до водата и започнах да запечатвам отделни моменти от събуждането на новия ден. Можех да уловя дори тишината.

Докато експериментирах с вълните, небето бавно започна да порозовява. 

С всяка изминала минута цветовете ставаха все по-контрастни.

И ето го и него. Слънцето бавно започна да изплува. Сякаш излизаше от водата и отцеждайки се от нея пръскаше светлина наоколо.

Посрещнах новият ден. Лежерно, спокойно и красиво.

В рамките на 40 минути сякаш бях в друго измерение.  

Изгревът е истински уникален момент . Красиво чудо на природата.

.............................................................................................................................................. 

Денят продължи с плаж и обратно прибиране на багажите.

Но усилието си струваше.

Прекрасен завършек на историята от онова, незабравимо лято.

=======================================================  Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!

=======================================================