В сърцето на мистична Странджа - TOUR 112 – част 2
Село Бръшлян, водопад Докузак, Мишкова нива, Малко Търново, Петрова нива
Първа сутрин в Странджа.
Надничам през прозореца на хотелската стая.
Навън е тихо , а тънка мъгла е обвила гората и къщите наоколо.
Още снощи решихме, че ще излезем рано преди закуска.
Навън беше истинско октомврийско утро. Денят се пробуждаше с тънките слънчеви лъчи. Беше хладно, но въздухът така чист и прочистваш. Изведнъж ми се прииска да потичам. Това пък откъде? Затичахме се. Моето си беше истински свински тръс. Кучета от всяка къща ни поздравяваха одобрително с лай. Пробягахме главната улица на селото , тъкмо до началото на екопътеката.
В Младежко сме да уточня за пропусналите....
На поляната до чешмата разкършихме тела с малко упражнения и си направихме кратка разходка до реката. Невероятно ободряващо сред птичи песни, ромол на вода, капки роса..
Така ни посрещна Странджа сутринта. Явно тук въздухът действа различно.
Върнахме се тъкмо за закуска и напълно готови за новия ден.
Първа точка от днешният маршрут беше село Бръшлян.
На излизане от хотела, пътят ни преминаваше покрай спирката на площада. Местната групичка ни поздрави с „Добро Утро“ . За протокола, пиеха кафе.
Няколко метра по- късно след проверка на необходимите атрибути, когато сме на път, установихме, че някои от членовете на скромната ни група беше забравил личната си карта. Това автоматично можеше да ни превърне в трафиканти на бежанец, особено сега.
Върнахме се. Местната група поздрави, отново.
Тясното пътче и околността веднага ни завладяха.
След кратко пътуване, достигнахме до село Бръшлян.
Посрещнаха ни двама местни, лай на куче и патешки хор.
Селото изглеждаше, като току-що излязла картина от български разказ от XIX век.
Обиколихме го цялото.
Изслушахме изчерпателна беседа за мановият мед, като не пропуснахме да се сдобием с доволно количество от него. Все пак мановият, странджански мед е световно известен.
Следващата ни точка от маршрута беше водопад Докузак, до село Стоилово.
Стигнахме тъкмо на време. Светлината беше мека и подходяща за снимки. Снимахме водопада, снимахме нас пред водопада, снимахме, та снимахме.
Продължително попивахме от природата наоколо. Тясно пътче нагоре ни отведе и до самото село Стоилово.
Исторически данни сочат, че е едно от най-старите селища в Странджа. Спряхме в единия край на селото и обиколихме с надеждата за красива странджанска панорама.
На север се откриваше гледка към Петрова нива.
Паметникът на Преображенци се белееше, поляната зеленееше. По права линия изглеждаха ей там. Обмислихме вариант дали да не тръгнем пеш, но все някъде трябваше да пресечем река Велека, а нямахме представа дали това изобщо бе възможно. Бързо се отказахме от идеята и продължихме към Малко Търново с нова такава .
Мишкова нива – част от резервите в плана ми. Обичам, когато допрем до тях. Импровизирахме, а всяка импровизация обикновено е източник на приключения.
Първото нещо, което потърсихме в Малко Търново беше повече информация, относно това как можем да стигнем и дали ще е нужно нещо по-специално, защото мястото е почти на границата ни с Турция. Покрай акциите с бежанците , нямахме друг избор.
Туристичекият информационен център сам ни привика. Бързо го открихме, а местният гид, сякаш тъкмо нас чакаше. Поради по - специалният режим за достъп тогава (октомври 2016 г.), се изискваха разрешителни. Местният гид ни предложи разходка с джип до светилището и беседа, което щеше да ни спести всички подробности, касаещи достъпа. Бързо се съгласихме. Натоварихме се в джипа и потеглихме. Малко преди Мишкова нива, изграждаха път. Вероятно днес пътят вече е готов.
Тракийско светилище Мишкова нива е представлявало внушителен комплекс, разположен на около 3,5 км югозападно от Малко Търново.
Всъщност ние разгледахме руините от култово съоръжение, което в самото начало е било долмен (мегалитен паметник) с крепида (ограда), прераснал към свещено пространство. Входът е посрещал с голям, релефен фронтон, който по-късно изследвахме в Историческият музей на Малко Търново, където е изложен.
И така едно от непланираните предварително места ни заплени.
За любителите на тракийските светилища, ритуали и тайнственост, това място е като перла в корона. Пълно с история, легенди, забулено в мистика и за жалост изчезващо с всеки изминал ден..
След уникалният момент, част от историята, в който се потопихме, естественото продължение на маршрутът ни беше към музея в Малко Търново.
След уникалният момент, част от историята, в който се потопихме, естественото продължение на маршрутът ни беше към музея в Малко Търново.
Там на входа видяхме фронтона.
Научихме още факти, разбрахме за още хора свързани с проучването на тези теории и някак удовлетворени тръгнахме обратно.
Все още ни се виждаше рано. Вярно щяхме да бием повечко път, но се отправихме към Петрова нива.
Вече в отбивката за историческата местност с интерес разглеждахме различни видове дъб. Удивих се колко много видове съществуват и колко уникална е планината приютила такова разнообразие.
Наслаждавахме се на гледки към завоите на река Велека и на прекрасният , октомврийски следобед.
Петрова нива ни посрещна огряна от лъчите на следобедното слънце, ошарена от есенни минзухари и две кучета- пазачи.
С едното се сприятелихме много бързо.
След като си тръгнахме милото, тича след нас поне километър. Ние също не сме го забравили ♥
Петрова нива е символ на Илинденско – Преображенското въстание. В чест на 100 – годишнината от въстанието е построена и църквата „Св Петка“.
Откъдето и да го погледна, денят ни беше осмислен. Отначало всичко беше далечно, ново и непознато. В края се чувствахме сякаш свързани с местата и планината.
Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!
---------------------------------------
Коментари
Публикуване на коментар