Да си спретнем приключение - TOUR 105/ април 2017

Екопътека „Голяма река“- с.Иванча

(Златният водопад и Пиринешки водопад)

Точно преди Великден, най- накрая се наканваме да отскочим до едно истински приказно място, някъде между Попово и Антоново.

Село Иванча.

Посреща ни малко приветливо и спокойно селце. Пролетта е навсякъде.

Там долу в ниското, при реката е екопътекта "Голяма река".

Все едно попадаме в приказка. Зеленина, поляни с пъстри цветя, шарени пеперуди, бистра и чиста река. Идеално е и за риболов. Местните ни информираха, че в реката има мряна, кефал, уклей (облез).

Още е рано, но вече групички хора са се събрали на обособените за пикник места и се канят да оползотворят слънчевата, пролетна, предпразнична събота, в добра компания, на въздух и с храна, приготвена на барбекю.

Ние продължаваме по течението на реката, докато не попадаме в задънена от растителност местност, което ни принуди да се върнем назад. Най-накрая се отправяме към "Златният водопад".

Точно в този момент водопадът е маловоден, но за сметка на това достатъчно чаровен.

След кратък престой до падащите води, под слънчевите лъчи е време за другият водопад в местността - Пиринешки.

За съжаление пътеката води до горната му част. А водопадът е наистина висок - около 35 м. Водата пада от високи, отвесни скали. Като поглеждам надолу и ми се завива свят.

Разбира се, няма да се откажем така лесно.

Продължаваме по ръба на скалите, а пътеката отвежда до гора и стръмно се спуска надолу. Много стръмно! Уви, стигаме до реката и от там пътека няма. След кратко проучване на терена от страна на Никола и леко колебание, дружно решаваме да продължим. И без това никой не иска да изкачва онази стръмна пътека, защото ще ни отиде целият следобед. :D

С големи усилия, доза страх и много адреналин, преминаваме на другият бряг. От там се катерим като диви кози, промушваме се между шубраци, клони, преминаваме по големи късове камъни, от някакво свлачище и ето виждаме водопада, но той все още е далеч. Единствено Никола слиза отново до реката, промушва се между шубраците и успява да види водопада отблизо. 

Виждайки ни долу, други ентусиасти решават да продължат по ръба на скалите.

Нямаше и пет минути , когато ги забелязахме да се връщат обратно - "Стигнали са до стръмната пътека. До там с ентусиазма им".

През това време Никола прескача от бряг на бряг сякаш е детска работа. Ние останалите стоим гледаме и вместо да измислим нещо конструктивно се вайкаме как ли ще се връщаме. 

Никола се появява отново до нас. Тръгваме. Той напред. Естествено, вроденият му джи-пи-ес ни изкара по алтернативен път от каньона. Вярно, че отново сме между шубраци, клони, трънаци, но благополучно и с много по-малко усилия стъпваме на асфалта :)

 Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!