От Трън до Богойна и обратно- TOUR 97/ май 2015
(или
поне такъв беше планът)
(или
поне такъв беше планът)
През последните няколко дни осезаемо усещаме първите стъпки на есента. Ние обаче се връщаме към пролетта и по-конкретно към
свежият, зелен месец май, точно от там, докъдето бяхме стигнали в „Обиколки със
Сиело“ Боженишки Урвич, Скравена, Ботевград
- продължаваме към Трън, имаме недовършени дела от миналата есен. :)
....................
Трън.
Друго си е да си бил вече тук или поне да знаеш къде продават
вкусни, трънски банички и пернишка боза, както и кой път накъде води и какво
всъщност търсиш.
Рано сутринта, времето е облачно и хладно за май. След
закуска поемаме към ждрелото на р.Ерма, за да се качим високо над него, което
по стечение на обстоятелствата пропуснахме да свършим миналата есен. Приключения в Дивия Запад- част 2
Вече сме
проучили и открили по- кратък маршрут до желаната цел. Освен това, задача
номер едно е загрявка, преди изпълнението на крупният план за един по-дълъг, кръгов маршрут.
Паркирахме на познатото място- паркингът в началото на
екопътеката по р.Ерма, но не тръгнахме към нея , а напред (по-скоро нагоре) към
някаква махала. Завихме в първата уличка надясно, като през цялото време се
изкачвахме по черен път. Излязохме на една поляна и от там през гора, по една пътечка се
запътихме към панорамната площадка. Още е рано и е едно такова никакво- нито слънце, уж е облачно, нито облаци, с една дума замазано.
Не мина много време и вече бяхме на ръба на скалите.
Ако се вгледате добре, на върха на скалата стърчат колчетата
на предпазният парапет, изграден горе на площадката.
Само заобикаляме горичката и започваме да се изкачваме
Криво-ляво успяваме да се справим с препятствието и вече сме
горе.
Все още е замазано, но поне
можем да видим накъде сме се запътили.
Планът е следният: След като се полюбуваме на панорамата, тръгваме през гората,
по поречието на реката. Стигаме до с.Богойна (малките бели петънца), връщаме се
по пътя през тунела и излизаме отново до екопътеката. Проста работа, само че цялата идея ми се струваше твърде нереална. А и Никола имаше едни съмнения, че ако има мост, който трябва да пресечем, за да стигнем до Богойна, то
вероятността мостът да е отнесен е твърде, твърде голяма. (Предходните дни падна солидно количество валежи и нивото на р.Ерма се е повишило)
„Кураж и газ!“
„Кураж и газ!“
Преди това приключение обаче, продължавам с гледката отвисоко
и в сръбско, и в българско.
Завоят, от който миналата година крояхме планове за
площадката.
Скалата, до която бяхме преди малко .
Към село Ломница.
Към сръбско.
р.Ерма, Богойна (към която сме се запътили) и планините в сръбско.
Най в ляво се
вижда заснеженият все още вр.Руй- следващата ни мисия.
Някакво слънце, започна леко да си търси място.
Ние трябваше
да тръгваме към заветната си цел- с.Богойна.
Село Богойна днес се намира на българска територия, но преди
подписването на Ньойският договор (1920 г.) е било махала от с.Петачинци.
Българското тогава село Петачинци се намира в подножието на
Гребен планина, на около 8 км от гр. Трън и както още няколко села в района
бива разделено по силата на договора. Четири от махалите му попадат на сръбска
територия, а петата (Богойна), заедно с гробищният парк, остават на българска
земя.
В селото има двайсетина къщи. Историята му толкова ме жегна,
че ми се прииска да го посетя, макар и по възможно най-сложният начин.
Ето от този път (надясно) започна нашето истинско
приключение.
Продължихме през зелена гора
с нацъфтели пролетни
цветя,
като маршрутът беше относително добър с лек наклон надолу. В „относително“ отделям
местата, където се наложи да си търсим начин да преминаваме през течащи по пътя
води, както и да прескачаме един малък приток на р.Ерма (последното препятствие) преди първата
постройка. Не личеше пътят да се използва често, което не говореше добре за
изпълнението на нашият план за кръгов маршрут.
Излизайки от гората, вече виждахме скалата с панорамната
площадка, а и слънцето доволно печеше.
Още една горичка и достигнахме
до първите ливади ,
първата постройка (къща), видяхме и кошери.
Джипиесът показваше, че сме само на 300м от Сърбия.
Река Ерма обаче все си оставаше от дясната ни страна, а тук сякаш
напук, дори коритото ѝ се разширяваше.
За жалост очакванията на Никола се оправдаха. Да има мост. И да, мостът беше отнесен.
Стоях и гледах безнадеждно как Никола обикаля и с един
клон проверява колко е дълбока реката- доста. Поне 1,5 м, а е и бърза.
Един единствен кадър на реката. Толкова успях да направя с
обзелото ме разочарование. Но уви, трябваше да се примиря.
Починахме си малко и потеглихме по вече познатият път
обратно. На няколко пъти опитахме из трънките и шубраците да потърсим друг път към селото,
но нямаше.
Следващият час беше изпълнен с трънки, пек и едно такова
гадно чувство, което дори след толкова време връщайки се назад, още усещам ....
И все пак успях да запечатам няколко кадъра от село Богойна на
фона на пролетта.
Малките къщички в далечината (вече сръбско) са част от
другите махали на с.Петачинци.
През по-голямата част от пътя всеки беше потънал в
собствените си мисли. Върнахме се по-бързо, отколкото очаквахме, а пейзажът
вече се беше променил.
Минаваше два часа. Идеално за обяд до реката с гледката към
високите скали на ждрелото.
И този път отделихме време за мостовете и реката.
Следобедът се отправихме на лов за пролетни пейзажи. Времето
беше динамично, вярно не в най-подходящият момент (залез, магически, син,
червен час, режимно време и пр.), но какво пък толкова - беше пролет, имаше облаци и няколко
нюанса зелено.
Пътят ни отведе до Бусинци.
Пропуск от миналата есен – музеят
и прекрасната църква на селото. Тогава се оплаквахме от дупките, но сега се
работеше здраво по пътя към селото. Не случихме с музея на керамиката- беше
почивният му ден. Успяхме да позяпаме за кратко през прозорците.
Пеш се отправихме към края на селото и църквата „Св.Николай“.
Спокойно, тихо и някак омиротворяващо.
Пълноценно оползотворихме деня.
Нямаше време за преосмисляне. Трябваше да се стягам психически и физически за следващото предизвикателство - вр.Руй.
Ако публикацията ви е
харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече
хора. Благодаря!
Коментари
Публикуване на коментар