Боженишки Урвич, Скравена, Ботевград – TOUR 95/май 2015

Всички сме чували за Боженци, a за село Боженица? Боженица е малко селце, скътано в  подножието на Ботевградския Предбалкан, потънало сред високи скали и зеленина. Поне през  май, както го сварваме ние, е зелено и свежо.  В края на селото преминаваме по каменен мост, над река Бебреш. На три километра в южна посока се издигат останките на не толкова  популярна  крепост – Боженишки Урвич. Трите километра, преминаваме през гориста местност. Усещаме как въздухът сякаш се пречиства. Всичко е зелено. A сред тази зеленина, цели поляни са обсипани с нежни незабравки.  Пътят се вие нагоре и извежда до почивна станция „Боженишки Урвич“. Стопанинът там, увери, че сме на правилното място и че "Крепостта е на колко? Има няма 500 м." Пожела ни приятна разходка и ни покани след това да се отбием при него. Оптимистично настроени, че главната ни цел е съвсем близо, се отправяме по облагородена пътека, в началото на която има няколко беседки и гора. Отново незабравки. Лека - полека пътеката започна да се изкачва. На моменти имах чувството, че става отвесна. Да дойде края, да дойде края, все не идва. „Брей, това 500 м ли са?“ Стръмно е. Няма две мнения по въпроса. Изведнъж се озовахме на входа на крепостта.  В ляво от него, през 20-те години на миналият век, буря събаря старо дърво, което открива скала с изсечен по нея надпис: „Аз Драгомир писах. Аз севаст Огнян бях при цар Шишмана кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз поддържах вярата на Шимана царя..“ Сега оригиналният надпис е скрит и ограден с метални решетки, но той разкрива още една брънка за историците. Носи се предание: „Някога, много отдавна, е станала голяма битка край Боженица. За тоя бой са отведени не само мъжете, но и жените, като е била оставена само по една жена на всеки 40 деца.“ В днешни времена, всяка година на 27 август се състои традиционен, народен събор, чрез който се почита паметта на хората, загинали по онова време. Върхът, на който е разположена крепостта е с приблизително 750м. надморска височина, целият опасан със стръмни, отвесни скали. Крепостта е била труднодостъпна. Отвсякъде, обаче видимостта е завидна.  Днес, от руините се разкрива невероятен простор. Мястото е много типично за траките и не се лъжем в мислите си. Откриваме скална църква, на най-високото място в крепостта, издълбана директно в скалата. Наоколо личат дупки, които сме срещали при много тракийски светилища.  Желязна стълба ни изведе вътре в малкото помещение. После се качихме и на скалата отгоре. Обиколихме и се натъкнахме на още няколко причудливи скали- една като малък трон, друга като утроба,  а на една огромна плоска скала, седнахме да съзерцаваме гледката на север.  Някъде прочетох, че се вижда чак  проходът Вратцата, край Враца. ......... Надолу беше лесно. Маршрутът ни продължи към Скравена и посещение на костницата на Ботевите четници. Докато ни разказваха история и факти, направо тръпки ме побиха. Следваше манастирът „Св.Николай Мирликийски“, който ни посрещна тих и спокоен. Старият над 500 годишен дъб е много впечатляващ. По план продължихме към Врачеш и Врачешкият манастир.  Пътят до него беше тесен. Да, асфалтиран, но в доста лошо състояние на места. Редуваха се сочни пролетни ливади, малки ниви и лозя. Най-накрая стигаме пред манастира. След нас идват още хора. Преди нас има други. Всички са на врата и се суетят. Разбираме, че манастирът има определени часове за посещение. Ясно беше, че нямаме необходимото време да чакаме час или два. За мен беше доста озадачаващ факта, че такава информация за график на  посещения липсва в интернет например. Сега пак проверявам по различни сайтове, сред мнението на посетители и никъде не се споменава такова нещо. Ние, както и останалите хора там, тогава,  не успяхме да влезем. .... Продължихме към Ботевград. Веднага се запътихме да търсим един от символите на града - Часовниковата кула. Бързо намерихме обектът, който прилича на такава.  Обиколих от всички страни, пулих се : „ Но по дяволите, къде е часовника?“ По-късно в Историческият музей ни обясниха, че вътре в кулата има часовников механизъм и на всеки час се задвижва камбаната, която отброява със съответният брой удари..Така вече всичко е ясно. Изядохме по един сладолед и хванахме магистралата за София. Продължаваме към Трън - имаме недовършени дела от миналата есен. :) Източник: списание Българи

 ----------------------------------------------------

Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!

----------------------------------------------------