Да кусаме и малко Пирински въздух -TOUR 81/ септември 2014

                                            

                                                  (Банско, Безбог,  Добърско)

След като си тръгнахме от очарователното място около яз.Пчелина (Земенски манастир и параклисът над яз.Пчелина) времето, като че ли реши да се поусмихне и слънцето проби няколко облака, а ние потеглихме към Банско.

За да ни е по-интересно минахме през Бобов дол. „Кога и как ще се озовем точно в Бобов дол?“ Картината беше малко странна, но ние пътувахме транзит. Преминахме колкото се може по-бързо из разбите пътища, за да се докопаме до магистрала Струма.

От Симитли хванахме пътя за Банско, Разлог и Добринище. Да подчертая - минаваме за първи път. 

Време е да поемем дълбоко въздух, да дегустираме. „М...да по-различен е – планински“.

От двете страни бяхме заобиколени от заснежени върхове- едните рилски и тези по-близо до нас- пирински. Красиви панорами.

Банско ни посрещна осветен като с прожектори, може би за по-голямо впечатление, защото сме критични и не обичаме много-много курортите. Няма как- изходен пункт е за планината и още куп места, които ни привличат. Жертвата си заслужава.

След вечеря, излязохме на опознавателна обиколка. Дори и по тъмно стигнахме до извода, че Банско или поне централната му част се различава значително от атмосферата и усещането в останалите български курорти. Причината за това е, че е направен опит да се запази до някаква степен автентичния вид на градчето.

На следващата сутрин беше слънчево и приятно за разходка. 

Белите шапки на върховете бяха огряни, а планината теглеше като с магнит. 

След закуска направихме отново обиколка, този път по светло. Въпреки че не се намирахме в разгара на сезона, по уличките и кафетата имаше доста хора. 

Първо се отбихме в храм "Света Троица". По- възрастните бързаха за неделната, сутрешна служба.

Уличката надолу беше доста колоритна, предвид сергиите, малките сувенирни магазинчета, които се готвеха за предстоящия ден и фонтаните, около които се образуваше дъга.

Преди да поемем нагоре към планината избрахме още няколко от калдаръмените улички на Банско.

Към обяд вече пътувахме към Добринище и хижа Гоце Делчев. Преди да се метнем на лифта забелязахме, че малцината, които се връщаха бяха поизмръзнали. Ние нямахме якета и навлякохме всички анураци, грейки, ветробрани, каквото имаше в багажника на колата. Интересна картинка.

С лифта се качихме до хижа Безбог.

„Спри, поеми дълбоко въздух“.

Ясно, слънчево, ветровито и малко мразовито. ..

Част от посетителите се любуват на пейзажа, други са предпочели да се изтегнат на завет и да се препичат на слънце, а трети трескаво обяснява по телефона, как  няма никакъв път, а той  стигнал до езерото с лифт . 
След няколко кадъра се отдалечаваме, за да направим опит да обиколим езерото. На места около храсталаците има доста сняг, мокро и кално е. 

Не сме подготвени за такова време. „Усещам, как разходката ще е кратка, затова кефи се колкото можеш“- мисля си.

Имахме намерение да се качим още малко нагоре, но явно няма да е днес.

Криво- ляво обиколихме езерото.

РИЛА

Поснимахме още малко и се отправихме към хижата да се постоплим с по една гореща чорбица. Бяхме единствените гости за късен обяд. Когато приключихме, отново се метнахме на лифта. Пред нас виждахме Рила.

Вятърът направо пронизваше костите. Доста студ събрахме. Долу, някои се канеха да се качват по къси гащи и изобщо не се вслушаха в приятелските съвети, които им отправихме.

Следобедното слънце препичаше и поседнахме да съберем малко топлина. Тогава се запознахме с дядо Динко от Добринище, който извършва транспортни услуги с малката си шкодичка, продава еделвайс и може да ви помогне с настаняването, ако имате някакви проблеми. От него взех едно парче хартия, което играе ролята на визитка и още го пазя в тефтера, където си водя бележки. Разказа ни няколко интересни истории и ни пожела приятно изкарване.

На следващият ден, почивката свършваше и трябваше да пътуваме обратно към къщи.

Бяхме избрали пътя през Якоруда и Юндола- отново за първи път.  Докато гледахме  на картата, за един кратък миг пред очите ми премина надпис „Добърско“. Без колебание решихме, че ще се отбием от пътя.

Това беше един от пътите, когато правиш нещо непланирано и то оставя траен спомен.

На излизане от Банско беше паднала мъгла, която придаваше тайнственост на пътя и света около нас.

По пътя към Добърско се редуваха пейзаж след пейзаж, на фона на Величествената планина и гъстата мъгла, която с напредване на деня, бавно се вдигаше . 

Едновременно настръхваш и  дъха ти сякаш спира.

Добърско

Добърско

Към Добърско ни привлече средновековната църква „Св.Св.Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ (XVIIв.). 

Това е единственият храм в България с това име. И тук има уникални стенописи. И тук, както в Билинският манастир- TOUR 68, голяма част  от светците са изографисани в цял ръст. И тук отворите-прозорци имаха същата странна форма, каквато имаха и тези в Билинският манастир. Сега обаче разбрахме, че тази странна форма поддържа и по някакъв начин регулира температура.
Историите, които ни разказаха сякаш ни пренесоха в минали времена и се почувствахме още по-близо и привлечени от това място.

Специално екип на Нешънъл Джиографик е правил филм за църквата, защото само тук може да видите Исус Христос, изографисан вътре във форма, оприличавана на космически кораб (ракета) и завръщането му в нещо като капсула.

Дворът на храма бе отрупан с шарени цветя. Там е и аязмото, за което се твърди, че лекува и облекчава очни заболявания.

На тръгване, отново спирахме. И пак, и пак.

Времето ни притискаше, но някак удовлетворени можеше да продължим пътя си.

Планината оставаше назад , все повече се отдалечаваше, докато накрая не изчезна напълно.
Поемаме си дълбоко въздух, усещаме соленият привкус на морска вода и лек бриз....(-:

Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!